Цитат на деня: "Втори майчин език"

Реших да напиша това, защото в последните дни откровено ми писна от безхаберието на българина и от това да наблюдавам колко лесно манипулируеми са хората, които нямат ама никакъв навик да мислят с главите си, да се информират, преди да изразяват “позиция” и предпочитат да издигат “патриотични” лозунги, в пристъп на ярост, достигаща до призиви за военни действия.
За какво говоря? Говоря за поредната манипулация в интернет пространството, наречена “въвеждане на 4 часа турски език”, което в някои версии е “4 часа турски език задължително за всички”. В други версии пък е “турският да стане ВТОРИ майчин език”, а в трети – “замяна на майчиния език с турски” (??). Някъде, наред с призивите “На оръжие, братя”, прочетох пък, че това било “конституционно невъзможно”. И всичките са свързани с това какво нечувано нещо се случва и колко е страшно то.Извинете ме, но това са не просто пълни глупости. Това е един от поредните примери за това как българите се правим, че много ни пука какво се случва в държавата ни, че всички много я разбираме тази Конституция, която трябва да се промени незабавно (нищо, че не сме си направили труда да я прочетем), че осъществяваме граждански контрол, че сме заинтересовани. Но най-вече е пример за това как ставаме жертва на политиците, които се заиграват с темата, която е ясно колко е болезнена, без всякакво притеснение от тънкия лед, по който стъпват. А ние им даваме оръжието в ръцете, пак без никакви притеснения.
С прости думи: да, ама не! Каква е всъщност ситуацията:
1. Няма “втори майчин език”. Официалният език в Република България е българският. За едни от нас той е майчин, за други – не е. Въпрос на самосъзнание, етническа принадлежност, културни различия…Причини много. Но майчиният език е един. И терминът е коренно различен от “официален език”.
2. Изучаването и ползването на официалния език, а именно – българският, е ЗАДЪЛЖЕНИЕ (подчертавам думата), освен право на всеки български гражданин.
3. Изучаването на майчин език, пък е ПРАВО (отново подчертавам думата) на всеки, който се е самоопределил по този начин и за когото българският език не е майчин. И това е така от…чудите ли се? Ще ви кажа. От 1991 г. Да, не бъркате. Точно от тогава, когато е приет именно този текст в действащата ни Конституция. Текстът гласи следното (моля ви, четете го):
“Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.”
4. В резултат на този текст в Конституцията, има и съответният текст в действащия Закон за народната просвета (няма нужда да го цитирам, преповтаря почти буквално този от Конституцията).
5. Ако слезем още по-надолу в нормативната уредба, излиза и съответното Постановление на Министерския съвет по темата. Прието…1994 година. (Постановление № 183 на МС от 05 .09.1994 г. за изучаване на майчин език в общинските училища в Република България), обн., ДВ, бр. 73 от 09.09.1994г.):

“Чл.1. (1) Учениците, за които майчиният език не е български, могат да го изучават от I до VIII клас в общинските училища в рамките на определените с учебния план часове за свободно избираема подготовка.

(2) Изучаването на майчин език за отделните класове е 4 часа в рамките на седмичното разписание.

Чл.2. (1) Желанието за изучаване на майчин език се изразява чрез заявление до директора на училището, подписано от ученика или от неговия родител или настойник, когато ученикът е малолетен.
(2) След започване на обучението по майчин език ученикът има право да се откаже от неговото изучаване чрез писмено заявление до директора на училището, подписано от лицата по ал. 1.

Чл. 3. За деца, невладеещи добре български език, една година преди постъпването им в училище директорът на училището съгласувано с кмета на общината организира обучение за овладяване на български език в подготвителен клас.

Чл. 4. Учебниците, по които се изучава майчин език, не се заплащат от учениците. Необходимите финансови средства се осигуряват по същия ред и условия както за учебниците по общообразователните предмети.

Чл.5. Финансирането на обучението по майчин език се осигурява от общинските бюджети.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Това постановление се издава на основание чл. 36, ал. 2 и чл.105 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал.2 от Закона за народната просвета.

§ 2. Отменя Постановление № 232 на Министерския съвет от 1991 г. за изучаване на майчин език в общинските училища (ДВ, бр. 102 от 1991 г.).”
5. В учебния план има СИП и ЗИП майчин език (турски, цигански, арменски…) пак от това време. Ще намерим много лесно информацията, ако просто “чукнем” в Гугъл: http://www.minedu.government.bg/top_menu/general/
6. Какво всъщност иска ДПС с предложените промени в законопроекта, за които се тръби? Отговорът на този въпрос не е ясен, защото конкретното предложение за текстове от закона така и не е факт или поне не е публично достояние. Аз лично смятам, че не иска нищо друго, освен да вдига шум. Иска да се ”гарантира” това изучаване, което, както вече установихме, си го има и в момента. Как точно да се гарантира, не знаем. Знаем, че броят на децата, изразили желание да изучават турски език бил намалял драстично и проблемът бил в ниското ниво на образование по този предмет. Затова се искали “гаранции”. Нямам никаква представа какви са тези гаранции, но съм сигурен в едно: нищо ново не се предлага! Или ако се предлага, то ще касае единствено тези, които смятат турския език (или арменския, циганския, иврит) за свой майчин такъв.
Надявам се да съм бил достатъчно изчерпателен и времето, което отделих, да е помогнало да се ориентираме в ситуацията. Не позволявайте на политиците да ви манипулират така, защото потвърждаваме приказката за стадото и овцете. Етническото напрежение не помага на никого от нас и не смятам, че някой се нуждае от него. Освен политиците.
Благодаря за вниманието!

Единно Банско