Ангел Матушев: Юнаци са взели имотите на кърджалийки, фирма пък измамила акционерите си

С какво успяхте да се сблъскате досега?

О, случаите са много. Ние още не сме се обозначили, а хората започнаха да ни търсят. Ето сега дойдоха три туркини от Кърджали, и трите с един и същ проблем. Имат нотариални актове за жилищата си, но някакви юнаци са направили нотариални актове по обстоятелствена проверка и са им взели къщите. Значи жените хем вече нямат жилища, хем ги карат да плащат данъци за тях, хем трябва да завеждат дела и да се влачат с години по съдилищата, за да доказват, че тяхното си е тяхно. Вместо държавата да се намеси и да заведе дела срещу измамниците, да ги вкара в затвора и да се престане с тази практика, която е в цялата страна.

Ето и случая с Гор Валерик. Това е едно момче от Армения, което пристига в Кърджали на 2 годинки. Той не знае и една дума на арменски, бил е в българска детска градина, завършил е с отличие българско училище. Родителите му са български граждани, но нашите власти отказват да издадат българско гражданство на момчето, въпреки многото опити, които семейството е правило. Сега арменските власти искат той да се върне и да служи войник в Нагорни Карабах. Или пък да плати 30 000 долара, за да го освободят от служба. В същото време отказват да му издадат паспорт, че е техен гражданин, защото родителите му били български граждани. Българските власти също не му издават паспорт. Е, това не е ли политически мазохизъм?

И за още един случай да разкажа, който за мен е куриоз. Има една фирма в Кърджали, навремето доста хора са си купили акции от нея. Изведнъж обаче едни хубавци се събират, вземат решение да вдигнат капитала, препродават помежду си акциите, без да спазват изискванията на закона, и дребните акционери остават с пръст в уста. И сега вместо държавата да подхване хубавците и да ги осъди, ощетените ходят по съдилища, за да доказват правата си. И така от 7 години.

 

Защо се захванахте с тази работа?

Защото и аз съм мачкан. В началото на 90-те години започнах бизнес в Кърджали. Изкупувах почти цялата червена капия и я карах в едно градче близо до София. Имахме договор, аз вложих всичките си пари, а когато дойде времето от фирмата да ми платят моята част по договора, ми казаха да си гледам работата. Тръгнах да си търся правата по съдебен ред, но собствениците на същата фирма ми обясниха, че имат позиции в съдебната система и няма да си видя парите. Така и стана. Интересното е, че после от НАП искаха от мен да платя данъците върху парите, които ми откраднаха. Втори случай. Откраднаха ми колата. Аз я обявих в полицията за издирване и след няколко дни се обадиха, че са я открили. Отидох с един полицай от Кърджали, намерихме колата, отидохме в прокуратурата, а там прокурорът ми вика: „Че аз откъде да знам дали не си продал колата и сега твърдиш, че е открадната. Взел си парите, сега искаш да си вземеш и колата." Отказа да образува проверка, а полицаят стои заедно с мен при прокурора и не вярва на очите си. Пита прокурора: „Вие знаете ли, че аз съм полицай?" А прокурорът му отговаря: „И какво като си полицай?" Някои ще кажат - куриози. Но това са неща, които могат да убият един човек, особено ако е с по-лабилна психика.

 

Кърджалиецът Ангел Матушев, който е от основателите на Движение на ощетените от бюрократите в цялата система, пред софийски вестник