Първите 12 крумовградчани вече вадят злато! „Дънди” обучава бъдещите кадри за Ада тепе

Инж. Илия Гърков: Има два начина на златодобив-отговорен и безотговорен

 Първите 12 крумовградчани вече започнаха работа в златоносните мини, но не на Ада тепе, а в Челопеч. Това е част от тяхната подготовка и те ще бъдат прехвърлени на разработваното находище над Крумовград, когато бъде даден старт на добива. В същото време от канадската компания „Дънди прешъс металс" обучават бъдещите си работници в родопския град. През септември или октомври се очаква да започне предварителното строителство на мегаобекта, което включва изграждането на необходимата инфраструктура. В него ще бъдат наети на работа 300 души, 230 работници пък ще работят при реалната експлоатация на находището.

Това обяви изпълнителният директор на „Дънди прешъс" за Крумовград д-р инж. Илия Гърков. Той изнесе лекция пред студентите от филиала на Минно-геоложкия университет в Кърджали. В препълнената зала, инж. Гърков обясни всички етапи, по които е работено и които предстоят.

Уникален за Европа рудник

Инвестицията на канадската компания в региона е в размер на 185 млн. долара. „Използваме изцяло иновативни съоръжения. Този рудник ще е уникален за Европа. Подобни има само в Швеция, Австралия и Канада. Ние се съобразихме със страховете на хората и преминахме към вариант без цианиране при извличане на златно-сребърния концентрат. То ще става по класическа технология", заяви Гърков. По думите му, когато са започнали сондажите в района, никой не е очаквал Ада тепе да се окаже най-икономически изгодната зона за добиване на злато. Само на Ада тепе са сондирани 18 000 метра. „Много често, особено преди избори, политическото говорене вмъква темата за златото, медта и техните цени. Искам да обясня, че сондаж само на един метър дълбочина струва на инвеститора 150 долара. Цялата технология, строителство, процесът на работа е едно много скъпо струващо мероприятие, при което няма гаранция за успех. В нея няма нищо общо с готовите кюлчета злато. Нищо не става толкова лесно, колкото се опитват да го обрисуват хора, които си нямат почти никаква представа от рудодобив", допълни Гърков.

10 000 тона златно-сребърен концентрат за година

Добивът на Ада тепе ще бъде 850 000 тона годишно, а производството на златно-сребърен концентрат-10 000 тона за година. На две смени ще се работи в находището, като служителите ще почиват през уикенда. Без почивен ден ще работи единствено обогатителната фабрика. „Правителството готви програма, чрез която образованието и бизнеса да са тясно свързани. Нашата компания прави това от години. От 2012 година ние обучаваме в Крумовград нашите бъдещи кадри. Опитът ни в цял свят е показал, че когато се наемат на работа местни хора, те гледат по много по-отговорен начин на дейността си", категоричен бе Гърков.

580 ще имат работа на Ада тепе

 Около година ще отнеме предварителното строителство на обекта, около година и половина същинското. В тях ще бъдат ангажирани 300 работници. Предвижда се експлоатацията на находището да продължи 9 години, като то ще даде прехрана на 230 служители. Три години пък ще отнеме закриването и рекултивацията на обекта, в което ще бъдат ангажирани 50 работници. Дългосрочните цели на компанията са физическа, химическа и биологична стабилност на региона. През миналата година компанията получи признание от Европейския съюз за отлична работа в „Натура 2000", в която зона попада и Ада тепе. Около 400 костенурки са били преместени от района, а изградената 6,5-километрова стена е предпазвала защитения вид. Най-големият съпътстващ проект на компанията обаче е било археологическото проучване на района, като средствата за него са били в размер на 3 млн. долара. В продължение на три години Ада тепе е бил и най-големият в страната археологически проект. В момента в София е направена експозиция на разкритите артефакти, които доказват, че там е бил един от най-старите рудници в Европа. При проучванията са били открити 17 тона керамика, които са складирани и предстоят да бъдат изложени.

„В световен план има два начина за рудодобив-отговорен и безотговорен. Ние сме заложили изцяло на първия", завърши инж. Илия Гърков.

Жельо Михов, "Родопи войс"