25 години от Майските събития в Джебел – памет за разделението и единението

Ден на Джебел, възпоменание за жертвите и потърпевшите от „възродителния процес", и политически митинг за финал на кампанията за евровота – така 3х1 ще премине 19 май т.г. в малкия източно-родопски град.
За отбелязването на 25-годишнината от първите масови протести на турците у нас срещу насилствената смяна на имената им се очаква на площада в Джебел да се струпат над 15 000 души – местни жители от общината и региона, изселници, депутати от Меджлиса и общински кметове от Турция, емигранти и гурбетчии от Западна Европа. Сред тях ще бъде политическият елит на ДПС, както и кандидатите за членове на ЕП. Само с приветствия и политически речи обаче ще премине този път историческият ден. Неизменните изпълнения на музикално-танцовите ансамбли са отменени в знак на траур заради бруталното двойно убийство от 25 април т.г. и последвалите протести на местните хора. Те се опасяваха, че на свобода може да е съучастник на арестувания за убийството на Джейлян и Джейда 18-годишен Мерт. Той беше задържан само 12 часа след като в жилище в Джебел бяха открити двата трупа.
От 1989 г. насам на 19 май очевидци и участници в събитията си припомнят как погребение се превръща в невиждан протест в Джебел. На този ден по традиция се припомня не само старта на съпротивата срещу насилствената смяна на имената на българските турци, но и този на т.нар. „Голяма екскурзия" към Турция, предшествана от репресии в милиционерските участъци на Кърджалийска област.
В средата на май 1989 година в Джебел е заловен главатарят на местните противници на „възродителния процес" Исмет Панишев-Паниша. Държавна сигурност пък е узнала за готвени на 22 май протести в страната. От седмица текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души. Джебелчани не искат да чакат нарочената дата. На 18 май в родопското градче умира един от най-уважаваните възрастни турци Местан Агата. Погребението трябва да бъде на следващия ден. Паниша е в ареста на милицията. Всички жени от неговия квартал са се струпали в тиха обсада пред милицейския участък и се ослушват – ако го пребиват вътре, ще взломят сградата.
„На 19-и сутринта го връщат у дома. Междувременно през нощта ние обикаляхме от къща на къща и в Джебел, и в селата на общината, за да обясняваме, че всички трябва да бъдем на погребението на Местан Агата и, че погребението е само претекст за струпването ни всички на едно място", разказва кметът на Джебел Бахри Юмер, участник в събитията. Така на 19 май в центъра на Джебел се събират над 10 000 души, а погребението се превръща в първия масов мирен протест на турците. „Тогава ние първи скочихме с исканията да ни бъдат върнати незабавно рождените имена. Огромното шествие мина да поздрави гладуващите в революционния квартал „Изгрев", а и пътят към гробището минава оттам. Научихме, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо", продължава спомените си Бахри Юмер. Водачите на протеста са разпоредили вечерта всички да се приберат по домовете си, а на следващия ден към 10 ч. отново да излязат на площада. Същата нощ Джебел е блокиран. От всяка къща извеждат поне по един човек с бой, после в участъка отново побоища, кръв. А после ги изхвърлят някъде по улиците на градчето. „Много мъже получиха инфаркти. Други ги увиваха в пресни овчи кожи, за да зараснат раните им от побоищата. На лекарите беше забранено да дават първа помощ на пострадалите и да се грижат за тях", спомня си Бахри Юмер. Тогава е експулсиран председателят на Дружеството за подкрепа на Виена 89 Авни Велиев.
На 21 май България отваря границите си – не за свободно пътуване и туризъм, а за принудително екстрадиране на „враговете на народната власт и генералната линия на БКП". Паниша е качен на първия влак за Виена. Прогонени са първо водачите на протеста, а интелигенцията е изметена до крак. Заради това над 30-хилядната по онова време община Джебел сега наброява едва около 7 000 души население.
Етническата чистка и бежанската вълна към Турция през 20-и век изправят българските власти пред тежкия удар върху икономиката и селското стопанство. Заводите, нивите, училищата, болниците са опустели. Над 320 000 души са в дългите кервани на трагедията край Свиленград, пред други в края на август пада граничната бариера, припомня Бгнес. Толкова наброяват жителите на Кърджалийски окръг преди „Голямата екскурзия", сега са двойно по-малко, но помнят онази гореща пролет и последвалото лято на разделението. Помнят и единението зад общата българска кауза за установяването на демокрацията.