Защо полковникът от ДС в Кърджали Митко Овчаров емигрира в САЩ и Канада!?

Писмо на Митко Овчаров, бивш полковник  от Държавна сигурност в Кърджали:

''Вече съм длъжен да разкрия истината за историята си.

Непосредствено след 10.11.1989г. се пенсионирах по лично желание и настояване, поради дълготрайно и натрапчиво усещане за манипулации около мен и неавтентично поведение на определен близък кръг.

През лятото на 1990г. се убедих, че съм

разработван за шпионаж от посещението ми в Турция през 1980г. Сигналът за разработката е подаден от колегата ми Т.Т.,

който беше в мълчалив, но дълбок конфликт с моя баща и негов началник от друга служба. Всъщност колегата е забил ''оперативен кинжал''в гърба на фамилията ни - удар, от чийто ''оглушително тих'' резонанс на подлостта и измамата в годините, съм бил поразяван, без оглед на щетите около мен.

Моментът е бил дългоочакван от Окръжния началник, в чийто личен ''вражески'' лагер съм бил още след 1975г. От времето на моя брак и отказ да се разведа с дъщерята на ''хубавата МВР машинописка'', която той някога намразва, уволнява, но не забравя, което научих фатално късно.

За разлика от Т.Т. нямах информация за зловещата позиция, в която съм бил и дори със самочувствие, не докладвах контрабандата на няколко бутилки уиски в Турция от известен руски гражданин, министерски съветник в София. Същият предизвика малък проблем в Истанбул, който аз туширах без негатив за групата, която водих. Спасението на руснака ме превръща в обект на ДС.

''Шпионаж'', разбира се няма, но разбиването и провалянето е осигурено под секрет. Провежданите мероприятия са зашифровани с внушението за корупция, без да имам дори един случай на рекет, подкуп, изнудване или каквото и да е друго корупционно поведение от позицията на власт. Стигало се е до абсурда, съпругата ми да бъде поставена пред невъзможен избор да ме шпионира, т.е. ''погребете го, преди да го убием''. Изумителна подлост на хора, които бяха изключение в МВР, но на високо. Да,

това на практика беше ДС - такива бяха правилата на диктатурата и ме принудиха да дам гаранции за мълчание.

За сведение Т.Т. бързо изпълзя до Окръжен началник на МВР по ДС в гр. Пловдив. Освен всичко друго около него, той беше разследван от журналистката Маргарита Михнева в края на 1990г. за спекулативни имотни облаги.

През 1992г. ''случайно'' баща ми катастрофира тежко и по-късно почина. Вече бях наясно, че съм следващата жертва и заминах за САЩ и Канада. Там, в Монреал през 1995г. бе извършен опит за покушение върху мен, а за стопиране на публичност, съм подаден на детективска агенция с изфабрикуваните компромати за мен от разработката ми.

Сигнализирах властите на провинция Квебек, без да подозирам, че междувременно съм

''произведен'' в много опасен за обществото престъпник, издирван по света.

Спасителен ход за безумието на малък кръг ''гангстери с пагони'', поставили на риск държавата. Явно за Т.Т. и компания, вече бях опасен свидетел. Да, реалната опасност и заплаха за демокрацията и обществото са точно те - ''пенсионерите с пагони''/принуден съм да го кажа/. Но по-важното е , че те не са много, огромният процент от служителите на МВР бяха законоуважаващи и честни хора. Това беше причината да се прехвърля в САЩ /без опашка/.

Разбира се, че ще търся справедливост, та аз не бях престъпник, колкото и на някой да му се искаше да съм такъв. Още на граничния пункт изложих проблема на полицай, говорещ френски език.

На третия ден в полицията на Бъфало, детективите, които ме бяха открили и малтретирали в Канада, са имали план, целящ привеждането ми в кома /медикаментозно с чаша кафе и упойка/ и на носилка в ''Боинга'' на Балканите. От Ню Йорк до София със задължителната ''обработка'' в самолета, за да забравя кой съм. Разбрах замисъла и незабелязано от тях, не изпих кафето. След неуспеха, те прибегнаха до несъгласуван с осигуряващия ги ''пенсионер''ход. Те разшифроваха и афишираха, забележете Т.Т., същият с кинжала в гърба на фамилията ми от 1980г. Вероятно целта е била да получа гърч и припадък при вида му. Детективите не знаеха, че образът му /вероятно от охранителна камера/ ще ми даде сили да повдигна планина и да заплюя в лицето този подлец. Започнах да го ругая и псувам безразборно, може би в продължение на 4-5 минути. Бях почти в шоково състояние. Но фактът, че се намирам в САЩ /не другаде/, ме върна бързо в равновесие.

Бях наясно, че нямам шанс срещу армадата измамници с държавна протекция.

Прекъснах процедурата за убежище в САЩ на първото официално дело, въпреки че съдията няколкократно ме помоли да променя и отсроча решението си, виждайки несъответствия и изпитвайки съмнения по целия казус. Вероятно това е бил повода за разговор с преводач извън съда, в емигрантския лагер, където писмено потвърдих решението си за завръщане в Родината - месец Януари 1998г. Тук много хора познаваха името, лицето и сърцето ми, въпреки слуховете и внушенията за мен, като димна завеса около автентичното ми поведение. Справка за истинността на случая, ако е необходимо, може да се направи чрез посолството на САЩ в София.

А аз, дори и с нищо да не съм допринесъл за доброто на нацията и обществото в трудовия си път/каквото и да значи това/, то със сигурност не съм им навредил.

Изричайки на глас историята на живота си, съм убеден, че тя ще е остър сигнал срещу приспивната песен на олигархията и мафията, управляващи след 2001г.

Поради отсъствие на всякакви други възможности, огласяването й е професионалния ми апел против липсата на здравомислие в управлението на нацията, против пълната имитация на демокрация, против очевидния блокаж на държавността, против липсата на правосъдие и справедливост на всички нива.

Управленията след 2001г. моделират обществото с трудно преодолима нравствена парализа и политическа слепота с партии мулета на плейбек - ДПС, НДСВ,СДС, РЗС, АТАКА, ГЕРБ, НВ, Гражданите на КУНЕВА...

Няма по-нагледен пример за измама на цяло едно общество с инструментите на фасадната демокрация от докарването на царя . Той предаде държавата на некоронованите царе и мутри, а те върнаха развитието й с половин век с помощта на БСП, ДПС, НДСВ, АТАКА,ГЕРБ...

Никой не трябва да забравя, че глобализацията не прощава, тя смачква за много десетилетия нациите, чиито водачи и управления са над закона и меркантилничат.''