Историята на Янка от Кърджали, която получи помощ от папа Йоан Павел II (цялата история)

До смъртта му жената всяка година му пишела картички с благодарности

Преди много години някъде в Полша един мъж помогнал на семейството на Янка от Кърджали в труден момент. Той се казвал Карл Войтила. Тя запомнила и лицето, и добрината му и до смъртта му всяка година му пишела картички с благодарности.
Не във всеки дом има снимка на Папа Йоан Павел II. Янка е мюсюлманка. Това е само подробност от чудото, за което има едно определение – добрина.
С тези думи Нова телевизия ни припомня кореспонденцията на мюсюлманката от Кърджали с папата.
Ще припомним историята на Янка, за която 24rodopi.com вече писа.

През лятото на 1977 г. цялото й семейство, включително 3-годишната й дъщеря, тръгва за Полша. В Краков, по препоръка на доктори, те водят баща й Мехмед в специализирана клиника за протези. Малко преди това кракът на Мехмед е ампутиран под коляното след катастрофа. За скромното работническо семейство на леля Янка - майка й била шивачка, а баща й монтьор, това било голямо изпитание.
Стигнахме Краков, но същия ден имаше някакъв празник, улиците бяха затворени, развълнувано си спомня жената. Изведнъж те се оказали в близост до катедрала, а срещу тях се задал човек с бели одежди.
22-годишната тогава кърджалийка слязла от колата, показала на човека адреса на клиниката и го помолила да ги упъти. Тя въобще не подозирала, че е попаднала на тогавашния кардинал и бъдещ папа Карол Войтила. Свещеникът бил изключително любезен и се качил в колата с тях, за да ги заведе до клиниката. Разговаряли на руски. Мехмед, няма да се притесняваш, всичко ще се оправи, отпусни се. Така Войтила успокоявал бащата на Янка.
Когато лекарите в клиниката видяха човека в бяло, всички врати се отвориха за нас, разказва кърджалийката. Полските медици отвели баща й в кабинет и за по-малко от 2 часа му поставили толкова качествена протеза, че той се върнал без бастуна, който носел дотогава. През това време леля Янка и свещеникът били в другата стая, където ги почерпили.
В болницата отказали да вземат пари на кърджалийското семейство за поставянето на протезата. Обяснили им, че това е обида, като знаят какъв човек ги е довел.
След клиниката кардинал Войтила отвел кърджалийското семейство в катедралата и ги поканил в гостната си. Разговаряхме, обяснихме му къде се намира Кърджали и че сме мюсюлмани, разказва леля Янка. Накрая кардиналът ги изпратил до входа. И понеже майката на Янка не влязла в катедралата, а чакала долу, той лично й занесъл сладкиш.
На сбогуване кардинал Войтила извадил от вътрешния си джоб една малка кутийка, която дал на жената. В нея имало негова снимка и печат. Кардинал Войтила дал на кърджалийското семейство и адреса си.
По Коледа леля Янка започнала да изпраща картички до Краков. Един ден обаче, гледайки телевизия, майка й възкликнала: "Абе, деца, това е нашият човек, те папа са го направили!".
Оттогава Янка адресирала писмата си до Ватикана, но все не получавала отговори. По-късно разбрала, че по различни причини картичките въобще не са стигали до адресанта.
След опита за покушение срещу папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 г. и появата на т.нар. българска следа хора от службите започнали да навестяват леля Янка. Разпитвали я откъде познава Светия отец. Тогава й взели снимката и повече не я върнали. Времената бяха такива, обяснява жената.
Първото писмо от папата тя получила едва през 1993 г. В него Йоан-Павел II на руски език изказал своята благодарност за изпратените дотогава писма и благословил семейството. Оттогава, до смъртта на папата, двамата редовно си кореспондирали. Всеки път Йоан-Павел II изпращал на приятелите си в Кърджали своя снимка.
По време на посещението на Светия отец в България, Янка се опитала да стигне до него, но не е успяла.
А искала да го види, за да му благодари лично за доброто, което направил. Баща ми години наред носеше тази протеза, почти не му личеше, че има изкуствен крак, тя го спаси, през сълзи разказа жената. Преди години той починал и тя дала протезата на друг инвалид от квартала.
За мен тази среща е най-хубавото нещо в живота ми, винаги съм го благославяла. Помогна на татко, взе на ръце невръстната ми дъщеря... Тези неща не се забравят, Господ ни го прати, убедена е жената.
Според нея срещата с бъдещия папа на тригодишната й дъщеря Ивета също се оказала съдбовна. Сега тя е омъжена за белгиеца Жорж, който е католик. И тъй като е ревностен християнин, сега леля Янка препраща папските писма до него. Жорж смятал това за голяма чест.
Имам внучка, и тя Янка се казва, хвали се кърджалийката. Като се родила, тя изпратила снимката й на Йоан-Павел II и я получила обратно с благословията му.
Историята за срещата на леля Янка с папата успяла да стигне и до турската преса през май 1999 г. Материалът излязъл в Деня на майката и към него имало две снимки - на Светия отец и нейната. Голямо бе учудването ми, когато вестника го донесе приятел на брат ми от Турция, признава кърджалийката.
Леля Янка запазила българското си име, защото й било дадено от майка й.