Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Климент Охридски“. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-7, работи в сферата на естетиката, политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Изследователските му интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството.
В какво превръщаме Левски
Няма съмнение, че става дума за най-важния деец на българското възраждане, чието дело трябва да се почита. Това пред скоба. И тъкмо за това, но нека се вгледаме в култа на Левски, който започва да приема застрашителни размери. Да се замислим дали в този култ няма вече нещо контра-продуктивно, нещо, което почва да намирисва на пародия.
Какво искаме от Левски?
Последно чествахме 177-мата годишнина от рождението на героя. Някаква кръгла годишнина ли беше? Не, просто всяка година - гибел, рождение, гибел - рождение. Цветя, типови речи, понякога заря-проверка, тържествен историк разказва светли неща по телевизията.
Политиците изсмукват по малко легитимност от Левски - един го ползва като предтеча на евроинтеграцията, друг - за да натрие носа на конкуриращите етноси, трети - да призове да протестираме срещу властта. И някакви угрижени журналисти, които се щурат да търсят нещо “интересно“ по темата, като добре знаят, че нищо интересно не бива да се казва в един ритуал.
Резултатът, както при всяко свръхпроизводство: девалвация.
Най-забележителният момент в тази само-нарастваща ритуалистика, която вече никаква сила не може да спре, това е мултипликацията на паметници. Какво научихме при гореспоменатата годишнина - ами този път община Русе е решила да направи паметник на Апостола. Честно да си кажа, много ми е любопитно как възниква такова решение. Взема думата някой съветник от патриотична формация и се възмущава “Само ние нямаме паметник на Левски!“. А и без това са останали едни пари, а имаме и скулптор, местно момче, което ще го направи... Не знам, ще се радвам, ако ми пишете, ако знаете.
Над сто паметника
Във всеки случай резултатът е удивителен. Преди пет години имаше една инициатива за преброяване на паметниците на Левски: докараха ги до над сто. Не знам друга страна, където по подобен начин да е обсипан с мрамор и бронз някой национален герой.
В Италия миналия век са се подигравали за паметните знаци за битките на Гарибалди. Но мащабът е несравним. Жана д'Арк има десетина скулптури свързани с коронясването, изгарянето на клада, тази на Фремие в Париж. И това е 19-ти век, разбира се. Дори братска Македония, която ни води по производство на паметници на глава от населението, далеч е произвела толкова Александровци или Гоцеделчевци.
Паметникът е свързан с място, със събитие: той не се прави просто за да запълни празно пространство. Безспорно трябва да има монумент на лобното мястото на нашия революционер, че трябва да има музей в родния му град. Но оттук нататък - още колко? По каква логика?
Историята, делото, идеите явно нямат много общо с монументално-проектните намерения - става дума за едно равномерно покриване на територията с бетон: в списъка се редят с. Сестримо, Каварна, Несебър, Силистра, Кърджали...
Много от тези места пазят легендата за това, че са били посещавани от организатора на революционна мрежа, но всяка стъпка не може да се увековечава. А без да съм историк мога да ви кажа, че при бесарабските българи или в Молдова например Левски не е ходил. В последна сметка паметникът на Левски е лишен от културния си смисъл, той просто бележи територията с най-неутралния възможно знак - нещо като българско флагче, което забождат тук или там на картата.
Нали помните и комплексарската идея да се вдигне стометров паметник до Свиленград, който да хвърля сянка на турска територия? Би трябвало да е малко обидно това за почитателите на революционера, но явно не, поне не виждам възмутени патриоти. Обратно, радват се, че все повече стават паметниците на Апостола; може би дори се надяват да влезем в книгата на Гинес.
Апостола в Брюксел?
Просто тази страна трудно поражда консенсусни персонажи, а светецът революционер е така асептизиран от ритуала, че може да се ползва за всичко. Вземете последната инициатива: Апостола в Брюксел. Кой, кой - ами пак същия.
Представете си, че някой с повече чувство за история беше предложил там да се изобрази Раковски - самороден дипломат, обикалял балканските столици в търсене на съюзници за българската кауза. По-интересно, по-ново, пък и може би ще ни накара да се вгледаме в историята от друг ъгъл. Само че някой веднага щеше да писне: има един най-велик, как така ще слагаме други? И за да няма проблеми, културната администрация ще заложи на сигурното: сто и не-знам-кой-си поред монумент на Левски.
Дори не обсъждам естетиката на тази мемориална ширпотреба; нито пък съвършената неадекватност днес на подобни монументи, типични за Европа от преди век и повече. Просто ви предлагам да потърсим сравнения. Аз виждам аналози в Рим, когато мраморни образа на императора се разнася по всички краища на империята, за да съобщят кой е на власт. Виждам нещо такова в Съветска Русия, където местните власти заявяват идеологическа вярност към режима мултиплицирайки Ленин; в Турската република правят същото с Ататюрк, чиято позлатена статуя я има във всяка паланка.
Това правим с Левски? Тъжно и срамно.
Проф. Ивайло Дичев,
Уебкафе Бг
В какво превръщаме Левски
Няма съмнение, че става дума за най-важния деец на българското възраждане, чието дело трябва да се почита. Това пред скоба. И тъкмо за това, но нека се вгледаме в култа на Левски, който започва да приема застрашителни размери. Да се замислим дали в този култ няма вече нещо контра-продуктивно, нещо, което почва да намирисва на пародия.
Какво искаме от Левски?
Последно чествахме 177-мата годишнина от рождението на героя. Някаква кръгла годишнина ли беше? Не, просто всяка година - гибел, рождение, гибел - рождение. Цветя, типови речи, понякога заря-проверка, тържествен историк разказва светли неща по телевизията.
Политиците изсмукват по малко легитимност от Левски - един го ползва като предтеча на евроинтеграцията, друг - за да натрие носа на конкуриращите етноси, трети - да призове да протестираме срещу властта. И някакви угрижени журналисти, които се щурат да търсят нещо “интересно“ по темата, като добре знаят, че нищо интересно не бива да се казва в един ритуал.
Резултатът, както при всяко свръхпроизводство: девалвация.
Най-забележителният момент в тази само-нарастваща ритуалистика, която вече никаква сила не може да спре, това е мултипликацията на паметници. Какво научихме при гореспоменатата годишнина - ами този път община Русе е решила да направи паметник на Апостола. Честно да си кажа, много ми е любопитно как възниква такова решение. Взема думата някой съветник от патриотична формация и се възмущава “Само ние нямаме паметник на Левски!“. А и без това са останали едни пари, а имаме и скулптор, местно момче, което ще го направи... Не знам, ще се радвам, ако ми пишете, ако знаете.
Над сто паметника
Във всеки случай резултатът е удивителен. Преди пет години имаше една инициатива за преброяване на паметниците на Левски: докараха ги до над сто. Не знам друга страна, където по подобен начин да е обсипан с мрамор и бронз някой национален герой.
В Италия миналия век са се подигравали за паметните знаци за битките на Гарибалди. Но мащабът е несравним. Жана д'Арк има десетина скулптури свързани с коронясването, изгарянето на клада, тази на Фремие в Париж. И това е 19-ти век, разбира се. Дори братска Македония, която ни води по производство на паметници на глава от населението, далеч е произвела толкова Александровци или Гоцеделчевци.
Паметникът е свързан с място, със събитие: той не се прави просто за да запълни празно пространство. Безспорно трябва да има монумент на лобното мястото на нашия революционер, че трябва да има музей в родния му град. Но оттук нататък - още колко? По каква логика?
Историята, делото, идеите явно нямат много общо с монументално-проектните намерения - става дума за едно равномерно покриване на територията с бетон: в списъка се редят с. Сестримо, Каварна, Несебър, Силистра, Кърджали...
Много от тези места пазят легендата за това, че са били посещавани от организатора на революционна мрежа, но всяка стъпка не може да се увековечава. А без да съм историк мога да ви кажа, че при бесарабските българи или в Молдова например Левски не е ходил. В последна сметка паметникът на Левски е лишен от културния си смисъл, той просто бележи територията с най-неутралния възможно знак - нещо като българско флагче, което забождат тук или там на картата.
Нали помните и комплексарската идея да се вдигне стометров паметник до Свиленград, който да хвърля сянка на турска територия? Би трябвало да е малко обидно това за почитателите на революционера, но явно не, поне не виждам възмутени патриоти. Обратно, радват се, че все повече стават паметниците на Апостола; може би дори се надяват да влезем в книгата на Гинес.
Апостола в Брюксел?
Просто тази страна трудно поражда консенсусни персонажи, а светецът революционер е така асептизиран от ритуала, че може да се ползва за всичко. Вземете последната инициатива: Апостола в Брюксел. Кой, кой - ами пак същия.
Представете си, че някой с повече чувство за история беше предложил там да се изобрази Раковски - самороден дипломат, обикалял балканските столици в търсене на съюзници за българската кауза. По-интересно, по-ново, пък и може би ще ни накара да се вгледаме в историята от друг ъгъл. Само че някой веднага щеше да писне: има един най-велик, как така ще слагаме други? И за да няма проблеми, културната администрация ще заложи на сигурното: сто и не-знам-кой-си поред монумент на Левски.
Дори не обсъждам естетиката на тази мемориална ширпотреба; нито пък съвършената неадекватност днес на подобни монументи, типични за Европа от преди век и повече. Просто ви предлагам да потърсим сравнения. Аз виждам аналози в Рим, когато мраморни образа на императора се разнася по всички краища на империята, за да съобщят кой е на власт. Виждам нещо такова в Съветска Русия, където местните власти заявяват идеологическа вярност към режима мултиплицирайки Ленин; в Турската република правят същото с Ататюрк, чиято позлатена статуя я има във всяка паланка.
Това правим с Левски? Тъжно и срамно.
Проф. Ивайло Дичев,
Уебкафе Бг
Професоре, звучиш интересно. Може би модерно и европейски, но написаното и грозна позиция. Небългарска. Левски е свята личност и трябва да го има във всяко село в България. Няма друг такъв българин.
ОтговорИзтриванеУважавам много професора, който е един достоен българин. Бръкнал е в раната. Левски е българска светиня, но с тези паметници над 100 на брой наистина се излагаме. Героят на Кърджали трябва да е Капитан Петко войвода. Неговият паметник трябва да се издига на мястото на Георги Димитров.
ОтговорИзтриванеНикой не отрича Левски, но професора е прав за Кърджали и Апостола.
Ами прав е професорът бе, аман от глупости. Че по същата логика що няма на Ботев толкова паметници?Той по-малко ли е сторил за България или по-малко е загинал?
ОтговорИзтриванеВ статията няма нито една дума за паметника в Кърджали,които според мен е наи хубавият в България.Този т.нар.професор иска да покаже ,че съществува , а наи лесният начин е като се "отърка" в безспорно наи светлата личност в България.
ОтговорИзтриванеКощунство. Кой си ти да отричаш Левски?
ОтговорИзтриванеСпор за Левски няма, ало коментаторите. Никой не отрича Левски. Въпроса на професора е кой комплексар е решил да се права паметник. Или просто пак е заради далаверата.
ОтговорИзтриванеV posledno vreme samo ruchim a,nyamame pari da go boyadisame kamoli da go postroim nechto novo ,horata ot minaloto si pecelyat pari a,nie vse se nagajdame na nyakoy i metem s metla podred ......................
ОтговорИзтриванеВсе си мислех,че този паметник и пространството около него е пълен кич.Чак сега разбрах,колко съм бил прав.
ОтговорИзтриванеО, неразумни и юроде,поради що се срамиш да се наречеш българин?!Народе!!!!
ОтговорИзтриванеЗа апостола,да,но ако е за поддържане на омразата,не!!!
ОтговорИзтриванеа кой ще измие лицето на Апостола,че е почерняло от дъждовете?
ОтговорИзтриванеПрофесоре,манерките няма да те разберат .Ти искаш да се поддържа нормата ,а те искат винаги да са екстремни.
ОтговорИзтриванеШир потреба е и самата статия. Как се вързва интервюто с това заглавие само редактора си знае.....
ОтговорИзтриванеТази позиция,колкото и да звучи модерно е глупава.Българския народ отдавна е изгубил почитта си към герои,събития и т.н.Дори робството го нарекоха "чуждо присъствие",да не би да обидим някой.Винаги са се водили битки за земя,българите също са водили такива,но днес трябва да се стремим да има мир,защото никой нищо хубаво не е видял от войната.Но когато политиците се опитват да настройват едни други му етноси,тогава става страшно.И ако по-голямата част от тези етноси са глупави войната ви е в кърпа вързана.Всеки народ трябва да почита героите си и да им се възхищава,защото само те са били наистина отдадени на родината си.Така,че аз съм за много паметници,даже във всеки град трябва да има по няколко паметника и те трябва да ни напомнят да бъдем по-добри,по-отдадени на родината си,което най-вече се отнася за политиците ни-все пак те най-много трябва да дават пример на народа си.Обаче политиците в България нямат достойнство,нямат скрупули.Имат само стремеж към пари и облаги на гърба на народа,който ги храни.Българите сме глупав народ-колкото повече ни цакат ние толкова повече искаме същите крадци.И това всичко идва от комунизма.Той до такава степен влияе още на хората,че ще има доста да патим дълги години....
ОтговорИзтриванеПрофесоре,преброй джамиите в Бьлгария колко са,и тогава започни отново да броиш паметниците на Левски! Казваш за Италианския герой Гарибалди?!?!? а в Италия джамиите колко са? Ти не си продажник,ти си просто един интересчия и гьзолизач!
ОтговорИзтриванеЛевски за България е свеъец,а светците ги изографисват във всички храмове колкото и много да са.Левски трябва да го има във всеки град и село,трябва да гледа към управниците и да имат сърах от делата си пред погледа му.Левски е мярка за родолюбие и идея за свобода.Левски е обединител на българи и турци на християни и мюсюлмани.Така че трябва да има пртрет даже инад умбата ти глава.Винаги преди избори искачат разни умници(отричаха Батак,отричат Левски,Ботев и кой ли не)И ако Бог не ги накаже за думите им ще ги накаже някога народа.
ИзтриванеАх, т.н г- професоре! Вие ,българин ли сте или космополитен предател! Написаното от вас е гнусна помия! Срам ! Иотврат! Гавра с името на единствения национален герой ,който приживе е бил наречен . Апостол на българите! Вие приживе сте помияр а след вас- никой ,подчертавам никой няма за ви помни! Замълчете завинаги!
ОтговорИзтриванеПрофесоре, седи се занимавай с безсмислената си наука и недей много да знаеш. Не търси дребна слава на гърба на АПОСТОЛА.
ОтговорИзтриванеДа иде да види в съседна Турция колко паметника има на Ататюрк-хиляди.Във всеки град,даже във всяко училище има .Хората уважават личностите си.В град Ялова има цяла алея с бюстове на мъже-оказаха се паметници на всички кметове на града,направили нещо за града. Колко кметове у нас заслужават паметник-по скоро за затвора са готови.Освен с кражби и злоупотреби-с друго едва ли ще ги запомнят хората.
ОтговорИзтриванеНа един недоучил коментатор по-горе искам да обърна внимание, че парите за паметника в Кърджали са дарявани от гражданите - левче по левче. Имаше сърцати хора, които инициираха събирането на средства и създаването на паметника, който според мен е най-истински пресъздаващ личността и делото на Апостола!
ОтговорИзтриванезащо петниш паметта на Цанка Рашева бе, новоизлюпени професори ????
ОтговорИзтриванеНещастник, дано гориш в пъкъла комунист дърт...нали те те направиха ПРОФЕСОР...???
ОтговорИзтриванеБългария е дотам, докъдето има паметници на Левски!
ОтговорИзтриванеКато Ви чета,си мисля,че нацията е изперкала. Спорите за неща,които един път са ви чужди и второ Вие не сте наясно с много неща. За Левски и още плеяда от апостоли,въобще не трябва да се говори и тълкува живота им от мижитурки,които не са положили и една тухла в живота си. Те са , Светци и за тях трябва да се говори така както за Господ,защото,за него знаем по-малко отколкото за Апостолите си.
ОтговорИзтриванеА за г-н Дичев ще кажа,че независимо титлата си,Вие сте силно деформиран в расъжденията си. Четох Ви внимателно статията във Вестник 'Стандарт', и се уверих,че 80% от българите и особено такива като Вас,са силно деформирани,така както ,моето поколение, ни деформираха след 1945 г. На Вас, думата Световна криза Ви е толкова далече,че нямам единица за сравняване. Ваше право е,да мислите или пък нарочно,поръчково да пишете такива лъжи,защото Вие още се водите от ,че една лъжа казана сто пъти става истина. Жалко е,че и професорите и съвременните Будители,са предатели в свойте съждения,защото или поръчково или поради заблуденоста сиси Вие извършвате префателство.