Богаташи, банки и будали - стадото е готово за избори

Хроника на едно обезверяване и изпростяване

Жельо МИХОВ

„Управлението на правителството ви донесе това, това и онова…". „Ние сме в Европа, но… пак трябва да влезем там". „Мразеха пътищата, а сега се хвалят със строежа им…". „Ние сме патриоти, но нека подкрепим каузата на „Русия".

Ние, ние, ние, а за нас? За вас бяха изборите за Европейски парламент, а това бяха лозунгите. Ниска активност, която не учуди никого и вот, след който всеки се обяви за победител. И играчите поискаха нов рунд. Този път на местно ниво. Всяка партия се хвалеше с постигнатото, но до трети петли по време на преброяването се отрече от стореното и бе готова за ново съревнование. Въпросът „Защо?" е излишен. Политиката на високо ниво в България винаги достига до най-прости квартални сметки, дори понякога написани на хартия, достойна за пакетаж в месарски магазин. Малко подир елементарната полит аритметика обаче стартира кампания „Да разлюлеем валутния борд, пък да видим какво ще излезе".  И се започна едно поръчване…

Един депутат, който не обича да ходи на работа, се обяви за мишена на кредитора си. „Никой не убива длъжниците си", пък отвърнаха подопечните на шефа на финансовата институция, която е обезпечавала парично „идеите" на народния представител. Те даваха пресконференции докато началникът им подаваше сигнали за заплахи по телефона от същия онзи, който му дължал пари, пък „простият" народ загуби време да пита кой го назначил да му варди сигурността. С тактиката „Аз на тебе, ти на мене" и последващата я „Аз тебе-ти мене" се размириса на милиарди левове. И по-скоро на тяхната липса. Същевременно олигархичната разпра доста умело се подклаждаше и от трета страна в спора, вероятно с надеждата да постигне (пък макар и временна) „служебна" победа с един двумесечен кабинет, който да арбитрира преразпределението на благата, естествено в съвсем друга посока…

България не може да се мери с водещите световни икономики, но пък по интриги надминава и най-великата империя съществувала на земята-тази на древните римляни. Тук дори рекламите за колбаси са базирани на братски вражди, та какво остава за цяла една територия с неподозирани възможности, сервирана в тава пред едни господари с табели „Резерве" пред местата си на софрата. Уж ножът бе само в ръцете на един единствен човек, но се оказа, че всеки е извадил своята чекийка и точи острие за по-голямо парче.

И докато борбата за места край трапезата набира сила, някой пусна мухата, че банките са в колапс и страната фалира… То да е само някой. България била единствената територия, в която мафията си има държава. Не, това е остаряло. Тук е наторено поле, което роди много различни по алчност и политическа разновидност „коза ностри" или „лични работи", демек. Те растяха стройни и ученолюбиви през годините, охранвани на всеки вот от един народ, който във всяка една минута от прехода си заслужава своята съдба, благодарение на овчата апатия и духовна импотентност. Народът даде правомощия на една шепа хора да си създаде политически модел по свой образ и подобие и да стане пълновластен господар на същия този суверен, от който произтича властта му. Стотици кила лой няма да стигне за сапун, който да измие ръцете на извършилите деянието. А лой има, не е като да няма. Но той омазнява още повече суверена.

И тестисите на коча се люлеят, но не падат

Олигарси се поръчват, милиарди изчезват, политици мислят дата за избори, а народът изтрещя само за ден, защото… си помисли, че мангизите му можело да изгорят като в едно шибано дежа вю отпреди 17 години, неосъзнавайки че от паниката може да спечелят само въпросните олигарси, чийто огромни дългове могат ще се стопят само за миг при срив на валутния борд.

А всичко просто е въпрос на политика и завъртане на баницата с късметите. Разклатиха финансовия темел на страната, но и тестисите на коча се люлеят, а не падат…

„Отворете, не разбирате ли, изгарят ми парите!". Това крещеше кърджалийка в края на миналата седмица, в апогея на банковата истерия, бутайки заключената врата на офис на финансова институция в града. Тълпи от народ се бяха събрали пред двата клона на банката, изпаднали в паника от случващото се в държавата. Годините обезверяване си бяха свършили своето. Хората нямат доверие на нищо и никого. Други пък просто изчакаха няколко дни и нещата си дойдоха на мястото. Факт е обаче как нашенецът може да излезе от равновесие. Напипаха ли му слабото място?

„Ало, мамо, направих беля! Катастрофирах и убих човек. Сега съм в ареста. Мога да изляза, майко, чуваш ли ме? Моля те, слушай внимателно. Трябва да дам 3000 лева и ще ме пуснат. Така ми обещаха от полицията. Сега ще се свърже с теб и полицай и ще ти каже. Моля те, дай някакви пари, за да изляза…". Що-годе това представлява сюжетът на една от пиесите, които измамници поставят по телефона на пенсионери из Родопите, разказват потърпевши. И обикновено номерът минава. В планината хората нямат доверие на институциите и са мишена №1 на мафията, върлуваща по жицата. Не държат пари в банки, не вярват на полицията, на медиите, които им разкриват схемите за измама, склонни са и на рушвет и при позвъняване веднага фалират „Бурканбанк", вадейки всичките си спестявания, за да осигурят необходимите средства на ало-измамниците. Същите наивници гласуват на всички избори. Не пропускат вот. Лъгани са многократно, но с волска упоритост продължават да го вършат. Същевременно обаче дори и през акъла им не минава, че нещо в държавата може да мине без ходатайство или даване на рушвет. Затова и бързо са склонни да се разделят с всичките мангизи, които са събирали в немотията си.

„Гласувам бе, баба, винаги. Не, вече не вярвам на никого, но пак ходя. Еми, така сме свикнали", разказва 75-годишната родопчанка Гюлфие. Женицата мъкне торбичка с хляб и два пакета ориз към къщата си. Дворът й още носи следите от пороите и градушките, свели още повече гърба й над земята и наказали старанията за оцеляване. Погледът й е ясен, но уморен, а браздите по лицето са неумолим свидетел на един прекаран в неблагодарен труд живот. Искрата надежда блесва в очите само при споменаването на внуците. „Малките имат вече 25-30 години. Надалеч са, но като се върнат не пропускат да ме видят. Идват и питат от какво имам нужда. Работят в чужбина. Големият внук все се ядосва, че няма сносен път и си очуквал лъскавата кола като дойде. Ама тя такава е нашата на село. Питат ме от какво имам нужда? Викам: Ти колко пари вадиш от гурбет? Той ми казва, пък аз му отговарям: Не можеш да ми го купиш. Искам младост ей, не да ме боли всичко. Той пък се смее. Така си караме. Да са живи и здрави младите. Работят далеч, помагат с каквото могат. Ние си разчитаме на пенсийките, справяме се криво-ляво, ама те да са добре. За това се молим всички тук. Не за реколта, не за пари. Младите само да са добре. Препати, целият народ препати. Аман! Една женица даде всичките си пари заради катастрофа на щерката. Бая бяха. Бяха от онези дето лъжат по телефона. Кой ги измисли тези телефони! Уж да се чуват старите от какво имат нужда, дали са добре, пък то-напаст. И тя чула, че стават такива неща пък се вързала. Ама и аз не знам какво бих направила в такъв момент. Толкова треперим за децата. Ей, да знаеш, толкова преживяхме, изстрадахме, но не сме мислили, че на старини и такива още по-тежки времена ще настанат. Ние страдаме, младите страдат, всички", казва жената.

Като нея са хиляди. Нищожната отломка от миналото. Истинският мост между Изтока и Запада. Последното звено, което свързва миналото на тази държава с настоящето. Прегърбените труженици от съсипаните ниви с гурбетчиите, които поддържат икономиката на държавата на олигарсите. И ако не са излъганите баби, няма да има и транзакции от забегналите внучета. Тогава всичко ще е като след градушка.

Цяла армия държи статуквото

Парламентаризмът в България се държи с кебапчета, той се създава на скарите. Неслучайно един самоврачувал си премиерски пост цветар си нахлузи и готварска шапка, въртейки кайма върху скарата по време на последната предизборна напревара. Въртеше месната си идеология както и политическите си въжделения през годините. Но важното бе, че го показват по телевизията и разнасят вмирисаните му обещания както скарата пред него.

Поредният месия и поредната порция кебапчета. Напълно достатъчни да увлекат определена маса, даже една трапезария народ, но пък необходимият брой, за да сбъднат целите на пророка. Тук всеки може да осъществи своята американска мечта. Пари, кебапчета, едно рамо и си на софрата. В същото време на около 60 процента от т.нар. народ и през ум не му минава да се върже на простотията да отиде и пусне бюлетина. „Купуването и продаването на гласове е престъпление", но той така и не получи оферта. Други се възползват и някакси го е яд. Губи се връзката между право-работа-заплащане. Не, без стимул нищо не става. Липсата му пък отприщи всякакви словестни небивалици от рода на безплатно здравеопазване и пенсии от 1000 евро. Скараджиите до такава степен не еб..т за живи армията на непукистите, че започнаха всякакви експерименти с останалите. Щото дори и да не хванат вяра холестеролът на кебапчето ще занули умствените им възможности, а и ще се отрази на паметта за в бъдеще.

„Не ми пука какво ще се случи. Нямам един лев заделен. Фалирал съм отдавна. Въобще ми е през фалита за случващото се. За мен животът е да си пия ракията, да не умра от глад и да си нося дрехите. Не са нови, но няма значение", категоричен е 60-годишен бивш работник от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. „Жената вади пари, синът също. Сега ми каза, че ми уредил работа в Холандия, при него. След някой ден сигурно ще замина. Тук всеки да се спасява както може. На мен ми е втръснало. Всичко бе съсипано с планирана отмереност и никой да не ми обяснява, че това не бе сценарий на някакви боклуци, които станаха милионери с благословията на тази държава, която иска да изгони всички свои поданици. Скоро, скоро ще ги видим разсипниците какво ще правят. В тази държава ще останат само циганите. Те ще им виснат на вратовете и няма кой да изкарва нито за социални, нито за пенсии, нито за заплати. Така си пожелаха, така ще бъде. И като си преразпределят държавата за пореден път, сами ще се побутват кой да я управлява", смята кърджалиецът. Той е един от армията на негласуващите. Мрази и не иска да чуе за избори. Не вярва в никого и в нищо.

***

Планът сработи. Обедняване, обезверяване, масова апатия, същевременно комбинирани със свръхчувствителност за всеки, дори словесен финансов катаклизъм. Тънката струна е напипана. Стадото вече може да се прати във всяка политическа посока, съобразена с интереса на силния за деня олигархически кръг. Поуки няма, съпротивителни сили също. Потвърждението ще дойде на следващите избори. А след тях идат други и други…

На снимката: В торбата-хляб и ориз, надеждата-във внуците