Екстрадираният от САЩ кърджалиец Пламен Трифонов: Карах с пистолет в главата, докато 18 души умираха

Кърджалиецът Пламен Трифонов беше екстрадиран от САЩ заради незаконно превеждане на хора през граница, за което 24rodopi.com вече писа (четете тук). През 1995 г. 18 души се задушават в камиона му, който получава прозвището ИФА-та убиец, заради фаталния инцидент. Шофьорът, който е син на тогавашния председател на Окръжния съд в Кърджали Владимир Трифонов, е осъден на 8 години затвор, които обжалва, но до 2005 г. процесът още не е приключил. Тогава заминава за Америка. Трифонов даде интервю от пловдивския затвор за в. "168 часа".

- Г-н Трифонов, как се качиха емигрантите в камиона ви през 1995 г.?

- Когато ти кажат, че ще возиш хора с опрян пистолет срещу теб, вече нямаш мърдане. Геройства има само по филмите. Който и да ти изкара пистолет в момента, бъдете сигурни, че правиш каквото ти каже само за да отървеш кожата. Страхът е страша работа - да видиш оръжие срещу себе си. Качих стопаджия. Тогава в Румъния беше трудно с транспорта и ги качвахме, понеже даваха пари 10-20 марки, зависи докъде. Този, който беше при мен, в един момент ми посочи - хайде тука да свием. Каза: "Ако си траеш, може и парички да изкараш." Пред нас излезе един лек автомобил, който следвахме, и хората вътре работеха с него.

- Колко пари ви предложи?

- Не каза сума.

- Какъв е този човек, който е бил до вас?

- Беше азиатец според мен - арабски произход, защото те говорят така български. Може би иракчанин, не знам. Той ми остави възможност за избор - или да го послушам, или да пострадам.

- А този човек откъде се е качил при вас?

- На края на Калафат, където се отбиват камиони при стопаджиите. Седи край пътя и ми маха, защото за един ден шофьорите минаваме Румъния. Стопаджиите дават 30-40 марки, за да ги закараш до отсрещната граница. Този човек натовари хората в камиона ми. Те бяха в лека кола, видях в далечината, че нещо се мотаха зад камиона ми и след това ме накараха да тръгна. В документите по делото са писали, че съм спирал да спя, но единствената ми спирка е на границата.

- Карали сте без почивка?

- През цялото време. 15-16 часа. Това не ми е проблем.

- Кога в действителност видяхте хората?

- След като ме накараха да спра, човекът до мен и останалите в колата си тръгнаха, аз отворих вратата. Ако можех наистина да спра преди това, защо да не отворя вратата? Защо бих чакал да измрат? Но като се изнесоха тези, които бяха с мен, това ми беше първата работа -

отворих, показах на хората в камиона къде е чешмата, два пъти им занесох вода. Цял ден са пътували, не съм влизал в бензиностанция. Тези, които ме бяха принудили да карам, отиваха с туби и ми носеха нафта. Като спрях, първата ми работа беше да отворя камиона.

- Не сте чули тропане, така ли?

- Не, защото те са били в задния край. ИФА-та тропа и е много шумно. Второ, имах човек вътре, от който съм зависим, той ми казваше какво да правя. Видях го на границата с Унгария как слезе и говори с хората, които бяха там на будките. Явно поддържа връзка с тях.

- Къде в камиона са били скрити емигрантите?

- Тези хора, които са били в колата, са ги наредили вътре. Аз като видях накрая, не можах да позная как е било преди. Тогава се случи да бъде най-топлият ден от 40 години. Карах съдове за вода към Франция, които много се търсеха, защото беше суша и се изкупуваха масово за запасяване с вода. Но вътре в камиона всичко беше пренаредено. Като съм отворил камиона, съм бил там не повече от 20 минути. Времето е малко относително при това напрежение. Отидох два пъти до чешмата, която беше на около 50 м. След тези минути взех документите и тръгнах на стоп за България. Малко рефлективно действие - мислех само за това да се прибера. Имах едни оранжеви картони, с които като махнеш, всеки ти спира, защото знае, че си превозвач.

- А къде остана камионът?

- На един паркинг в Унгария. Отзад ни изпревари колата, махна, насреща имаше паркинг. Човекът, който беше до мен, ми каза там да спра.

- Какво се случи с оцелелите емигранти, говорихте ли с тях?

- Нищо не можеха да ми кажат, нито една дума, не ги разбирах. Показаха се първите, свалих ги.

- След това никой ли не повика помощ?

- Отсреща имаше спрели коли на другата отбивка. Предположих, че те ще се обадят, ако имат мобилни телефони, но не всеки имаше по това време. Оттам нататък не знам.

- А тези хора, които са били в колата отпред, къде отидоха?

- Леката кола изпревари камиона, явно е видяла, че хората вътре блъскат по вратите, и тогава ни махнаха. Този, който седеше при мене, слезе, отиде отзад, гледа, гледа, чу се, че нещо говорят - върна се, взе си чантичката, каза: "Проблем, проблем." И заминаха всички с колата. Тогава вече, като усетих, че си тръгват, слязох и аз.