За разлика от малките циганчета, които щъкаха наоколо и повечето от които бяха агресивни и натрапчиви, момчето бе седнало скромно на стълбите на входа на хипермаркета. Бе облечено оскъдно, но спретнато – тениска, бермуди и стари, но изпрани маратонки на бос крак. Бе протегнало дясната си ръка напред, а с лявата се стараеше да прикрие лицето си. Позата му и цялостната му осанка излъчваха смирение и срамежливост.
Повечето от хората го поглеждаха с досада и го подминаваха без да му обръщат внимание.
Нещо подсказа на адвокат Васев, че това момче наистина има крещяща нужда от малкото пари, които се надяваше да получи от състрадателни граждани.
Сам израснал без родители по интернатите, юристът не се поколеба. Извади двадесет лева и ги постави в шепата на тийнейджъра. Момчето го погледна с огромна благодарност, прибра банкнотата в джоба на панталона си и се опита да грабне и целуне ръката на непознатия чичко, но адвокатът го спря с жест и го погали по главата.
- Благодаря Ви - прошепна детето, а очите му се навлажниха.
Сали бе останал без баща когато бе на осем годинки. Сърдечен удар бе отнесъл в гроба родителя му без време, когато имаше най-голяма нужда от него.
Майка му полагаше неимоверни усилия, изнемогваше, но не му позволи да напусне училище. През деня работеше в „Озеленяване", а вечер метеше и миеше стълбищата в няколко жилищни блока. Въпреки това, парите не достигаха.
Преди няколко месеца Сали бе прибрал в квартирата им своя приятел-съученик Христо, който бе останал кръгъл сирак. Родителите му бяха загинали при тежка катастрофа. Приятелчето му не искаше и да чуе за Дома за настаняване на деца, останали без родителски грижи. Бе поживял известно време там, но избяга, решен по-скоро да умре, но да не се върне в мрачната и неуютна сграда.
С парите, които Сали получи от добрия непознат мъж, купи два хляба, три кофички кисело мляко, солидно парче сирене, домати, краставици и два вакумирани пакета с печено пилешко филе. Остави и няколко лева за тетрадки.
Когато се прибра в къщи, Христо не го попита нищо. Беше се досетил какво се е случило. Познаваше добре приятеля си и знаеше, че не би откраднал.
Двете момчета се нахраниха до насита, но не забравиха да оставят от храната и за Селиме – майката на Сали.
Tova puk kvo zna4ı advokate novo zakonodatelno delo lı e
ОтговорИзтриванеАдвокат Алексиев е много добър адвокат и много добър комшия нямам съмнения в неговите отношения към хората а ксква жена имаше бог да я прости Нела още по добър човек.Поклон пред такива хубави хора жив и здрав да си Адвокат Алексиев
ОтговорИзтриванеEDINSTVENOTO OT KOETO IMA NUJDA BULGARIA-TAKIVA HORA
ОтговорИзтриванеСветът можеше да бъде най-хубавото место/РАЙ/,ако можехме да бъдем,като адвоката!
ОтговорИзтриванеBravo neka da ima oshte takiva hora 4e pove4eto sa ozvereli
ОтговорИзтриванеДа сте жив и здрав уважаеми г-н Алексиев!
ОтговорИзтриване“Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба, и ще го нахраниш за цял живот.”
Лао Дзъ
Децата трябва да учат и да играят, а не да просят. Никак не одобрявам придобиването по този начин на средства за препитание, както и начина с ровенето по кофите и контейнерите за смет. Но за съжаление подобна социална несправедливост има не само у нас, но и по света. А кой е виновен? Ние ли?! Едва ли! Аз не приемам да съм виновен! Виновни са ... /моля читателите многоточието да си го попълнят сами/. Има една приказка според която `Който не работи – не трябва да яде`, но пак за съжаление държавната политика в това отношение също така е толкова порочна и несправедлива, колкото и просията на това дете. По принцип с цел да не предизвика евентуално социално недоволство, държавата взима от едни и раздава на други, с което пък от своя страна поощрява лентяйството. А що се отнася до създаването на работни места, проблемите са преодолими, но явно някои хора имат интерес от това, те да не се случват, тъй като е по-лесно да се управляват и манипулират неграмотните, финансово и икономически зависимите, отколкото образованите и икономически независимите.
А който си мисли, че статуквото е възможно да бъде променено само с гласуване – дълбоко се лъже. `А как иначе?` ще възкликне някой!? Приемам доста начини, но не и с кръвопролитие – казвам аз.
Още веднъж – да сте жив и здрав г-н Алексиев!
Ако Бог ми дари парченце живот
ОтговорИзтриванеАко за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и
ми подари парченце живот, може би нямаше да
кажа всичко, за което си мисля сега...
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по
съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне
на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми дари парченце живот...
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, е
поезията на Бенедети, с песните на Сарат. Тя ще е като серенада,
възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината,
за да усетя болка от бодливите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот...
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят,
защото били старци.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта,
а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да
летят.
А на жените...ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не
само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планетата, без
да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва
да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме
затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.
8 октомври 2000 г.
Габриел Гарсия МАРКЕС