Шампионка по бокс дои овце и ходи на пазар с лодка

Тя е като героиня на синьо-зелена приказка. Синьото идва от небето и водата, които я обграждат, а зеленото от безкрайните гори, заградили къщата, в която живее край язовир „Студен кладенец" до Кърджали. До нея може да се стигне само с лодка, влак или пеша. Шумът на автомобилите е заменен от песента на птички и щурци, крякането на жаби и плисъка на водата. Цялото си детство Нели Узунова е прекарала в това чудновато царство, където куклите Барби стояли настрана, изместени от по-момчешките й игри, а детските приказки били заменени от историите, които минаващите рибари разказвали за огромни сомове с още по-големи мустаци.

„Като малка се чувствах в свои води. Винаги ми е било

забавно в по-дивата среда

- споделя с чаровна усмивка попорасналата вече Нели. Затова и когато трябвало да тръгне на училище, не й правело впечатление, че всеки ден се налагало да пътува с влака, а вечер понякога да се прибира сама в компанията на светещото си фенерче. По-късно, когато навлязла във възрастта на любовта, момчетата започнали да се стряскат от нейните занимания по карате и невъзможността да я изпращат до дома или да й правят серенади под балкона. „Попадала съм на хора с по-други разбирания за цивилизацията, възпитани по начин, по който не могат да ме разберат, а и аз не съм се чувствала длъжна да им обяснявам." Затова и страстта си към лова тя споделя с най-добрите си приятели - майка си Катя и баща си Стоян.

„Била съм на 13-14 години и бяхме запланували да ходим на лов. Трябваше да станем в три-четири сут­ринта, а имахме гости до късно. Времето за сън беше малко, но на следващия ден станах, приготвих багажите и бях готова преди баща ми." В дружинката я приемат малко скептично, защото ловът не е много женска работа, и не й дават да стреля по животно, но Нели си прави мишени и се цели в тях с въздушна пушка.

Риболовът също й се отдава, но не я влече толкова. Като тийнейджърка се научава и да управлява лодката, с която вземат гостите, да цепи дърва (това не го обича много), да пали печката, да готви… Малко по малко родителите на Нели започват да се занимават с туризъм и стопанството им на брега на язовир „Студен кладенец" се увеличава. За да им помага, тя започва да се справя и с женската, и с по-мъжката работа. „Мога да заколя заек и кокошка, но друго животно - не. Жал ми е, обаче това ни е работата." Една вечер й се налага и да издои овцете, нещо, което никога до този момент не е правила. Вика на помощ неволята, припомня си какво е гледала и се справя сама с цялото стадо. Освен за овцете Нели се грижи и за патета, кокошки, няколко прасета, четири-пет котки, много кучета и три костенурки. Любимото й животно е кучето Мери и един голям брадат козел, който е привързан към нея и има свободата да обикаля навсякъде.

Историята на малката стопанка на голямата къща не свършва дотук. Също като в приказките зад голямата усмивка и чар Нели крие сила, за която никой не може да се досети, освен ако не види множеството й грамоти и медали, получени в състезанията по… бокс. С него започва да се занимава, когато завършва училище. „Замених роклята си от бала с боксовите ръкавици. И двете са червени и много се връзват."

Неин треньор е баща й, с когато заедно основават клуб „Арда спорт" и печелят първата й победа в Русе. Преди състезание думите, които чува от него, са:

Дръж се мъжки

Останалото са двуразови тренировки през седмицата, кураж и мотивация за победа. Резултатът - седем медала, три пъти републикански шампион в категория 51 кг и няколко синки под очите, които слага в графата „професионален грим". „Най-ценният ми медал е от едно международно състезание в Сърбия. Станах втора. Падна ми се да играя с физически много стабилна конкурентка. Беше се занимавала цял живот с този спорт. Когато се изправих срещу нея, усетих как куражът надделява над физическите ми сили и изкарах четири рунда. Нямам талисмани. Трябва да си повярваш, а не да чакаш някой да ти вдъхне сили от Космоса." На това състезание Нели Узунова научава и че може да се плаче от щастие. „Тогава усетих смесица от адреналин, щастие, сила и гордост, и заплаках." Иначе като всяко момиче и тя се насълзява и извън ринга, но не си пада по любовните мелодрами в живота и в киното. На екрана предпочита да гледа екшъни, комедии и истории, в които краят не е ясен още от средата като в сапунените сериали. Когато има време, си прави

специални киновечери

или чете научнопопулярни статии. Обича много сладолед и понякога й се иска да запали лодката, да отиде до Кърджали и да си купи една голяма кофа от сладкото изкушение.

Вместо финал

- Би ли сменила лодката за яхта, а пристана за Лазурния бряг?

- Не бих се отдалечила от собственото си аз.

- Какъв човек може да застане до теб?

- Като го видя, ще го позная.

- Ако хванеш в язовира златната рибка?

- Бих й поискала да съм жива и здрава и да имам допълнителна сила като супергерой, която да ме зарежда с щастие и да я усещам постоянно. И третото - да се сбъдне една много съкровена моя мечта, която няма да кажа, но съм си я пожелала преди четири години и има още една година по мои сметки, докато това стане."

И също като в приказките денят неусетно се изтъркулва и идва любимото време на Нели - залезът над язовира. А какво ще се случи след това? Има много финали. Кой ще си избере, решава тя.

Ралица Филипова, „Преса"

24rodopi.com