Пациент благодари на джипито си с две шепи орехи от сърце, остави бележка: „За дукторъ“!

"Обичам професията си и съм привързан към пациентите, които са добродушни и сърдечни", казва д-р Димитър Ковачев

Млади медици трудно ще дойдат в неблагоприятните райони, твърди д-р Димитър Ковачев, който е джипи в Кърджали.

„В малките населени места няма училища за децата на лекарите, не може да бъде осигурен и социален живот за семействата им. Другият проблем е, че повечето от жителите на селата около Кърджали говорят на турски и не владеят свободно български", коментира личният лекар пред „24 часа".

"Сакънтия ми е", така обикновено описвали оплакванията си възрастните. Изразът означава, че не се чувстват добре.

"При подобна бедна анамнеза започваш да прехвърляш в главата си десетки възможности. Преглеждаш болния, задаваш му куп въпроси, на които той не може да отговори смислено, а това затруднява диагностиката", обяснява медикът.

Д-р Ковачев има помощник от турския етнос, за да осъществява комуникацията с пациентите. Според него не само езикът създава проблем, но и ниската здравна култура и неграмотността в отдалечените райони.

Хората нямали представа, че един скандал вкъщи може да бъде причина да получат сърцебиене и да се чувстват напрегнати. По думите на лекаря болшинството са и бедни и не са в състояние да отделят пари за медикаменти.

"Как да лекуваш безработен или пенсионер със съвременни лекарства, когато не може да си купи дори храна", пита риторично д-р Ковачев. Той се сблъсква и с нежеланието на жителите на малките села да ходят на прегледи от страх, безпаричие и липса на здравна грамотност.

За пациентите е трудно да стигнат до джипито си, тъй като нямат транспорт. Затова лекарят пътува до махалите с високопроходим автомобил, но там често има друга пречка - домашните кучета, пуснати на свобода.

"В такива случаи спираме с помощника ми на 50 м от дома, където отиваме, и той се провиква. От всички съседни къщи обаче се спускат кучета към нас и не можем да излезем от колата", разказва семейният доктор.

"Тогава обитателите на махалата излизат да приберат псетата, за да може джипито да стигне до болния. Зимата, когато преспи затрупат пътищата, ситуацията става още по-сложна", уточнява д-р Ковачев.

По думите му, въпреки че по изборите се прави нещо за подобряване на инфраструктурата на труднодостъпните села, проблемът със застаряващото население с ниска здравна грамотност остава. Джипитата, които обслужват тези жители, не са в състояние да поддържат здравни служби, за да предоставят по-добра медицинска помощ. Причината е, че помещенията трябва да разполагат с пълно оборудване, което струва поне 20 000 лв.

"Неоправдано е и да наемеш санитарка срещу заплата и осигуровки, при положение че в селото ще преглеждаш 2-3 дни в седмицата. Районната здравна инспекция пък поставя изискване за топла вода, а в някои населени места няма и студена", обяснява абсурдите д-р Ковачев.

Той обаче не мисли да се отказва от практиката си на семеен лекар в Кърджали и региона, както са направили половината от колегите му там.

"Обичам професията си и съм привързан към пациентите, които са добродушни и сърдечни", казва лекарят.

Най-скъпият подарък за него са две шепи орехи, оставени преди време в найлонова торбичка пред кабинета му. "Вътре имаше бележка, на която бе изписано с правописни грешки: "за дукторъ". Подател нямаше.

Пациентът е почувствал необходимост да ми благодари и го е направил по свой начин. Ето тези жестове ме крепят и ми дават увереност, че трябва да продължа", коментира д-р Димитър Ковачев.

24rodopi.com

На снимката: Д-р Димитър Ковачев се грижи за здравето на 2200 пациенти от Кърджали и 3 труднодостъпни села. Снимка: Анелия Перчева, „24 часа"