ОВОС за находището на „Горубсо“ отне 6 години, за Ада тепе - 8

Пътят на златото… - ІІ част

(Продължение от вчера)
В първата част: В очакване на добива на благородния метал на Ада тепе и „Седефче”

Получаване на права за добив – Концесия

След прекратяване на проучванията навлизаме в блатото на административните процедури. Независимо от това дали проучванията са с положителен, или отрицателен резултат, т.е. дали сме открили, или не златоносна руда, следва да изготвим и да внесем доклад за проведените проучвания в ресорното министерство, с което сме сключили договора за търсене и проучване на площта. От приемането на този доклад, при положителен за нас резултат, зависи ще имаме ли т.н. геоложко откритие, което ни дава възможност за последващи действия. Разглеждането на доклада отнема от 6 месеца до една година, в зависимост от графика за заседания на съответната експертна комисия.
Най-после сме получили хартийката, наречена геоложкото откритие, която ни дава право да поискаме концесия за добив, но преди това трябва да направим следващата стъпка, наречена търговско откритие. За да го получим, законът изисква положително решение по ОВОС – оценка въздействието на околната среда.
Преди изготвяне на доклада по ОВОС, трябва да сме наясно за технологията на добив и технологията за преработка на рудата, т.е. как ще я добиваме, как и къде ще я преработваме, за да извадим златото от нея и къде ще депонираме – т.е. съхраняваме отпадъка – непотребната ни скална маса, от която сме отделили златото.
За да отговорим на тези въпроси, възлагаме разработване на проект за добиване на рудата, който ще ни струва от 150 до 250 хиляди лева. Трябва да започнем и технологични изпитания за технологията на преработка, т.е. след като извадим рудата от земята, как да отделим златото от скалната маса. Този проект е доста по-скъп, защото се правят много опити и анализи и може да достигне до половин милион лева. Когато вече имаме готовата технология и за добив и за преработка, следва възлагане на проект за строителство, както на рудник, така и на преработвателна фабрика в т.ч. и депо за съхранение на отпадъчната скална маса – хвостохранилище. Тези проекти ще ни струват от 100 до 150 хиляди лева. Изготвянето на проектите в най–добрия случай може да стане за около шест месеца.
Самият ОВОС не е толкова скъп – в рамките на 20-40 хил. лв., като изработването му би следвало да отнеме от 6 месеца до 1 година. Административно и политически обаче този процес отнема много години. Примери в това отношение има много. В Горубсо (Кърджали) отне 6 години, а на Ада тепе поне 7-8 години. Политическият риск при издаването на ОВОС е изключително голям, като той се наблюдава в цял свят – разбира се, в страни с по-слаби институции и по-високи възприятия за корупция, този риск е далеч по-голям.
В най-добрия случай вече са минали почти пет години от първоначалната ни инвестиция. Пет години, в които само даваме, а нищо не получаваме. Най-после имаме и положително решение по ОВОС и подаваме в ресорното министерство заявление за търговско откритие. Тук също е необходимо голямо чакане. Търговското откритие на „Горубсо – Кърджали” АД, за находище „Седефче”, е издадено близо две години след внасяне на влязло в сила положително решение по ОВОС.
Минали са от 5 до 7 години и ние вече имаме и хартийката, наречена търговско откритие. В шест месечен срок от издаването му можем да упражним правото си на получаване на концесия за добив, като внесем заявление за получаване на концесия по право в едно с изискуемите документи.
Следва възлагане за изработване на концесионни анализи – технико-икономически и правен. Цената е от 15 – 35 хиляди лева и може да бъдат изготвени за около два месеца. При открит добив е необходимо повече време за изготвяне на правния анализ, защото трябва да бъдат установени всички собственици на земи, които ще засегнем.
Готови сме със заявлението и го внасяме. И започва голямото чакане да се произнесе държавата. Започва едно съгласуване между министерства, едно прехвърляне на документи, едно прехвърляне на отговорности и си минава още една година. Вече станаха 8 -9 години от първата ни инвестиция – злато още нямаме.

Строителство и изграждане на рудник и фабрика

С получаването на концесия обаче съвсем не спират административните спънки. Издаването на т. нар. виза за проектиране е изцяло в ръцете на местната власт и тук рискът, свързан със социалното напрежение, е особено видим. По пътя към първия добит грам злато задължително се минава през инвестиции в местната инфраструктура и други проекти на местната общност, които понякога стигат и до няколко милиона лева. Това по принцип е нормално, въпросът обаче е доколко честни и открити ще бъдат взаимоотношенията с местната власт.
Тъй като инвеститорът е силно зависим от местната администрация, това създава предпоставки за всякакви злоупотреби и съответно забавяне или оскъпяване на проекта. Не малко проекти са били временно спрени именно на тази фаза – с получена концесия, но без разрешително от местната власт. На местно ниво се пренася и вече нагорещения обществен дебат, който е просто неизбежен и съпътства всяка една такава инвестиция у нас в годините на прехода.
Успешното преминаване на всички административни процедури означава, че вече можем да започваме работа.
Три са основните ни обекти – рудник, обогатителна фабрика и хвостохранилище.

(Следва)

Бележка: Статията е написана след провеждането на пространствени интервюта с експерти в областта на добива на злато. Използваният пример е хипотетичен, но описаната история кореспондира с опита у нас от последните 10-20 години.
Tavex

Следва в „Пътят на златото – ІІІ част“:
Срещу искането на пари стоят риск, 10 години и 50 млн. лева инвестиция до първия грам
24rodopi.com