Проблемите на професионалното образование в Кърджали обсъдиха директори на училища, експерти, представители на местната власт, службите по заетост, синдикатите и работодателските организации на кръгла маса, свикана от областния управител Илия Илиев съвместно с Регионалния инспекторат по образование. Целта на форума бе да направи актуална „снимка" на пазара на труда и дефицита на квалифицирани кадри, да срещне гледните точки на всички заинтересовани страни и да изясни къде се разминават потребностите на бизнеса и продуктът, който произвеждат професионалните гимназии. „Всички сме наясно с фактора демографска криза, но не можем да си позволим да обучаваме кадри без перспектива за работа. Трябва да спрем изтичането на специалисти, като се съобразим с нуждите на работодателите и положим усилия професионалното образование да стане по-привлекателно, да разполага с модерна материална база, да се актуализира списъкът на специалностите в партньорство с бизнеса и да се въведат т.нар. защитени професии по региони", посочи областният управител. Според началника на РИО Гроздан Колев, професионалното образование е понесло най-тежко последиците от демографския срив. Затова трябва да е достатъчно гъвкаво и да съответства в максимална степен на потребностите на пазара, а учениците да бъдат стимулирани да участват в стажове и чиракуване в реална работна среда. Като добър пример в това отношение Колев посочи проекта „Ученически практики" по ОП „Развитие на човешките ресурси", в който за периода февруари 2012 г – юни 2015 г са се включили общо 1 285 ученици и 81 фирми от региона и той ще има своето продължение през настоящия програмен период 2014-2020 г. По данни на РИО за учебната 2015/2016 г в областта функционират 12 професионални гимназии, едно СОУ и две ОУ с професионални паралелки, с общо 1 845 ученици. Справката сочи, че само 1/3 от тях продължават своето образование. Като основни проблеми на сектора, от РИО изтъкват силно намаляващия брой деца, миграцията, трудностите при реализиране на план-приема и наличието на поднормативни паралелки, което дава отражение на финансирането, трудностите при намиране на работа и сключване на договори за стаж с работодател, липсата на интерес към определени браншове като машиностроене, строителство, лека промишленост. От Бюрото по труда в Кърджали, в качеството си на посредник между бизнеса и кандидатите за работа, изтъкнаха, че цената на труда се оказва определяща при търсене на работа от младите хора, затова мнозинството сред тях се ориентират към чужбина, големите градове и курортите по морето и едва накрая търсят реализация у дома. Началникът на Бюрото Валентин Грудев оцени като добре балансиран план-приема през последните години, но отвори скоба, че заетостта е производна на ръста на икономиката и една от възможностите за осигуряване на работа на завършващите професионални гимназии е привличането на чужди инвестиции и изнесени производства. Шивачките продължават да са най-търсени на пазара на труда, следвани от продавач-консултантите, операторите в машиностроенето, готвачите, строителите и учителите. От името на работодателите председателят на Стопанската камара Альоша Синабов изтъкна, че дипломата сама по себе си не гарантира знания и умения на завършващите и обикновено очакванията им за високи стартови възнаграждения се разминават с възможностите им. Той призова към по-тясно партньорство между бизнеса и професионалните гимназии, за да се овладее отлива на кадри. На форума бе отчетена необходимостта от целенасочена държавна политика в регионите с по-слабо развита икономика и активни миграционни процеси. Да се въведе ранно професионално ориентиране на децата. Фирмите да не неглижират условията на труда и да помислят за стипендии на стажуващи, а училищата да наблегнат на практическата подготовка, на предприемаческото мислене и да заложат на новите технологии. Директори на професионални гимназии поискаха регулация на приема в общообразователните училища, към които интересът е най-голям. Според експертите обаче, план-приемът в средното образование не може да се регулира механично с орязване на езиковите паралелки, например. Работещият механизъм е всеки да воюва за позициите си, въпреки утежняващите обективни фактори, подчерта Гроздан Колев. Областният управител обобщи като изключително полезни изказаните на Кръглата маса тези и становища и насърчи училищата да работят активно по европроекти за модернизиране на материалната база, за да направят обучението там по-атрактивно и да скъсят дистанцията с бизнеса.
24rodopi.com
Ебахти лентяите, пари наготово няма бе наркоманета кухи!
ОтговорИзтриванеКръгли маси колкото искаш. Резултат никакъв.Необходим е специален закон за средното образование.Учениците в средните училища трябва да провеждат половината от учебния процес във фирми с подобни услуги или производство.Така голяма част от учениците след завършването си ще продължат да работят в тези или подобни фирми,фабрики ,предприятия.
ОтговорИзтриванеКорабът бавно, но сигурно потъва. Оправия няма и не се очаква, колкото и да се имитира дейност.
ОтговорИзтриванеПреди близо 25 години, когато Кърджалийска област имаше 300 000 жители в ГПЧЕ имаше 3 паралелки, останалите ученици бяха в техникумите и излизаха с необходимите професии. Сега когуто в областта има едва 70 000 жители в същото училище има 7 паралелки, събрани с голям зор оттук-оттам. Не може държавата да финансира, а да не регулира приема в училищата. Но горните чичцовци се страхуват, че ще загубят симпатии, респективно гласове на избори.
ОтговорИзтриванеИмах намерение да не се намесвам в този спор, но безумното ти изказване ме провокира.
ИзтриванеПърво, окръг Кърджали никога не бил 300 000, второ за срива в професионалното образование най~голяма вина носят директорите на тези гимназии. Не може да дипломираш трима ученика и да очакваш държавата да ти свърши работата. Да не говорим за празните учебни стаи и нулевата учебна дейност. Не можеш да имаш претенции, когато най~модерния ти струг е закупен през 80~те години на миналия век. Какви кадри, каква конкурентност за трудовия пазар създаваш?
Да, държавата е виновна за едно, отдавна трябваше да обедини в една политехника всички професионални гимназии, атрофирали и зле ръководени от случайно попаднали хора в образованието!
Недей да злобееш толкова много срещу ГПЧЕ. 112 ОТЛИЧНИЦИ какво ти говори, а и вашите собствени деца къде учат или учиха,ами разбира се в ГПЧЕ.
ИзтриванеDannite za trudovia pazar v obstinata kardjali phantom 4:-):-):-):-)
ОтговорИзтриванеТеклас Теклас добре че има
ОтговорИзтриванеЕдна професионална гимназия, стига вече с тези социални програми за учители и персонал и неграмотни ученици.Колко са учениците в селското, в строителното, в парцаленото,в механото? Какъв учебен процес,какви учебни практики се правят? Залите са затворени от години. Имитиране на учебен процес,имитиране на практики, неграмотни и незнаещи бълвати се раздават пари на учители невлизащи в учебните часове.
ОтговорИзтриванерамотност и
Голяма част от учениците излизат неграмотни след средно образование.Защо не се потърси отговорност от училищата защо дават дипломи на хора които не могат да пишат.Матурите тази година в Кърджали показаха колко са грамотни.Същите тези неграмотни след това отиват във вуз. И там се борят за студенти и им дават по една диплома и когато отидат в учреждения и производствени предприятия нищо не знаят и не могат .Това е горчивата истина . Произвежда се лош материал още от училище.
ОтговорИзтриванеЗащото ,15.00,тези ученици са бройка,за която държавата дава пари.И това са заплатите ни.Ти какво би направил на наше място?Пише ти учител-аз искам да работя.Не съм виновен,че сме на делегиран бюджет и завися от бройката,а не от качеството.
ОтговорИзтриване