Бръснарят на Садък Ашков обезглавил главатаря си, за да вземе 20 000 лева от властта! Алтъните на бандата са в пещерата край Студената вода

Къде са заровени алтъните на разбойниците, г-н Красин?

На този въпрос отговаря известният писател и експерт по темата „Разбойниците на Родопите“ Христо Красин. Бяхме предизвикани от негови изследвания върху съдбата на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия век. Писателят описва красиво техния живот и кончина, но не казва къде са заровени или скрити  парите им.

В част 1: Просячето от Дженевиз кьопрю и алтъните под Патмос

В част 2: Кулаксъз Мюмюн взел награда за взривяването на Кафалията, но казанът с алтъни на разбойника лежи край Горно Прахово

В част 3: Парите на Сетерелиите са в тараджици на дъното на езерцето край Устра

В част 4: Копук Саид е убит малко преди да вземе имането си от каптаж на стара чешма край Мишевско

Интересна фигура измежду родопските разбойници е Садък Ашков от махала Цирковце, до село Върбина. Като дете Садък е пасял козите на баща си из стръмните чукари в поречието на река Арда, помагал е в семейството с каквото може. Баща му, Демчо един път в годината отделял от стадото десетина кози и ги е повеждал към пазарите на Станимъка (Асеновград) и Филибе (Пловдив).

Пътят е минавал през родопските хребети Кара кулас, местноста Ин Кая над Асеновград и слизал към полетата на север от планината. Като казваме път, има се предвид една добре отъпкана и очертана пътека през планината, която е била най-пряка от към Кърджалийско и Смолянско за равнината  между Родопа планина и Стара планина. По този пряк път са се движели не само търговски кервани, но и заболели хора, които отивали в по-големите градове, за да търсят лечение. Движели се и ученици от Източните Родопи, които  навлизали в науката в градовете Асеновград, Пловдив и Пазарджик.  Маршрутът Кърджали-Ардино-село Давидково-Кара кулас-Ин Кая-Асеновград е бил най краткият път към вътрешността на страната ни. Най-кратък, но не и  безопасен.

Бащата Демчо на няколко пъти вземал със себе си сина Садък да му помага в прехода към животинските пазари в равнината.

Козите са все пак доста своенравни животни и често създавали проблеми. Бъдещият разбойник се впечатлил от интензивното движение на хора, животни и стоки по планинския път и не след дълго тъкмо този път му станал „работно място” - на него и на неколцина нехранимайковци от Върбинско.

Това е било основното занимание на разбойника Садък Ашков и съратниците му. Те наблюдавали пътя в различни негови етапи, следели за движещите се по него и преценявали кого да нападнат и ограбят и как да го сторят. Отделно  изнудвали по-заможни семейства от Върбинско, Ардинско, от село Ълджа (Лъджа) - днешните Бани, Смолянско и село Давидково.

Когато се публикува Указа за утвърждаване на Закона за изтребление на разбойниците през 1922 година и тогавашното правителство обявява Амнистия за всички разбойници в държавата, Садък Ашков не приема този държавен акт. Областният управител на Пловдив нарежда да бъде изпратена войскова част, която да ликвидира цирковската банда. Поручик Кирчев командва 32-ма редовни войници, с които преминават по пътя през Кара кулас към Върбина и така правят и оглед на „работното място” на разбойниците. Заемат засадни позиции по планинските скатове край и срещу махалата Церковце с надеждата в пусиите им да попаднат Ашковите разбойници.

Садък обаче се оказва много добър военен стратег.

Той разположил свои наблюдатели по каменаците в поречието на Арда и чрез тях имал постоянна информация къде войниците са се притаили в засада. Играта на „котка и мишка” продължила повече от месец. Отчаян, поручик Кирчев вдига войниците си и ги връща в Пловдив.

В рапорта до прекия си началник той основно докладва, че разбойникът Садък Ашко от Цирковце и шайката му не могат да бъдат заловени.

След като тогавашното правителство на професор Цанков обявява награда за отрязана разбойническа глава от 20 000 лева, Садък Ашков и бандата му се прехвърлят в Гръцко, в района на Драма. В групата му е имало добър бръснар, който редовно бръснел главатаря и останалите си другари. При поредното „разкрасяване” на Садък,  личният му бръснар натиснал малко по-силно бръснача. После отрязал главата и побързал да я занесе в чувал в Пловдив. Там получил  наградата си  и спешно се преселил в софийските села…

По пътя от Ардино за Смолян, там където е чешмата, наречена Студената вода, малко след разклона за селата Баните и Давидково има едно дере, което стръмно се спуска към река Арда. На тридесетина метра нагоре по дерето има малък водопад. В дясно от него, гледано насрещно, се вижда плитко пещерно образувание. В дъното му са струпани средни по размер камъни! На тавана на пещерата  виси вклинена метална халка. Точно под халката, под купчината от камъни са парите на разбойника Садък Ашков!

Не е зле да се побърза, че в бедната ни държава, управлявана от шайка самозабравили се дебили, закъсалите бедни българи  са много!”…

(Следва)

На снимката: Районът на Върбина - там, където е скрито съкровището на Садък Ашков, Арда тече буйна и страшна

24rodopi.com