Нова електронна брошура "Сподели България" разгневи жителите на родопско село: Кърджалийски ли е смилянският боб!?

Нова електронна брошура "Сподели България", която  цели да привлича туристи у нас разгневи жителите на смолянското село Смилян, съобщават колегите от 24smolian.com. Проектът е съвместна инициатива на Министерствата на туризма и на земеделието и храните. В него България  се представя с 12 туристически дестинации за винен и кулинарен туризъм. Дни след публикуването на брошурата обаче,  жителите на смолянското село Смилян скочиха срещу нея. А поводът е, че в раздел Източни Родопи, включващ Хасково, Кърджали и Ивайловград, като кулинарен
специалитет е включена  "салата от смилянски боб".

„Възмутен съм от липсата на географски познания за регионите в България от страна на
експертите, участвали в подготовката на изданието. В тази връзка следва да отбележим, следните факти, които би трябвало да са известни на авторите и редакторите на изданието:
1. Названието "смилянски боб" не съществува. Регистрираната словна марка на известния продукт с регистриран географски произход съгласно ЗМГО е "Смилянски фасул" - марка, регистрирана в Патентно ведомство и вписана с № 59805 в Държавния регистър марките на РБ през 2007 г. и подновена с валидност до 16.12.2024 г. , видно от уведомлението на Патентно ведомство до КООПЕРАЦИЯ "ВЗКАЧС Смилян" Съобразно дефинирания географски обхват в
заявлението за словна марка, наименованието "Смилянски фасул" може да се използва за бобовите култури и производни от нея продукти отгледани, респективно произведени в географският район "Долината на Горното поречие на р. Арда", т.е в землищата на селищата, разположени по двата бряга на р. Арда - от с. Бяла река, Община Рудозем, през Смилян, Кошница, Могилица, Арда, Горна Арда и съставните им махали (последните 5 селища част от Община Смолян).
Географски, уважаеми експерти от Министерство на туризма, нито Община Смолян,
нито Община Рудозем принадлежат към Източни Родопи.
2. Недопустимо е експертите на МЗХ, участвали в подготовката на изданието, да допуснат
използването на защитено наименование с регистрирано географско означение за
произход, да бъде използвано за продукт произведен и представен като местен
извън географските граници, вписани по регистрация. Оставяме настрана фактът,
че служители на държавно учреждение грубо погазват Закона за местните и
географски означения! Възмутителен е фактът, че именно експерти на МЗХ са част
от експертната комисия, посетила района на географско означение"Долината
на Горното поречие на р. Арда" през 2014 г, преди регистрацията с марка с
№ 59805 да бъде подновена за нов период от 10 г.
3. Най-малкото неетичен и непочтен акт е, продукт със защитено наименование и географски произход да бъде представян като типичен за друга територия. Общностите в района на Горното поречие на р. Арда и най-вече производители, туристическите субекти и обществеността в Смилян инвестира 15 години в популяризиране на традицията на отглеждане на Смилянски фасул, в налагането на разпознаваемостта на наименованието и изграждане на доверие в качеството на отглеждания в този географски район фасул, за да достигне той справедлива цена за усилията и трудът, които местните хора влагат в неговото производство.“ Това написа в профила си в социалната мрежа Илия Годев - секретар на НЧ „Проф. д-р
Асен Златаров 1927г.“,с. Смилян.  „Особено държим на словната марка „смилянски“. Ние нямаме против да се продават какви ли не продукти, всякакви, включително и фасул, но да не носи марката „смилянски“, когато не е от нашия район. За мен  е недопустимо да се правят спекулации и инсинуации в тази посока, още повече ако това става от държавни органи“, каза

Сафедин Чикуртев, бивш кмет на Смилян и председател на Кооперация „КЗНАЧС“-Смилян-собственик на марката. За мен е недопустимо да се правят спекулации и инсинуации в тази посока, още повече ако това става от държавни органи“, категоричен бе Чикуртев.

24rodopi.com