Как 16 души изнасят 1 780, 470 кг сребро от ОЦК!

16 души са били достатъчни, за да извършат най-голямата кражба в Кърджали за отминалото столетие. 34 години минаха от далаверата за милиони левове.

Служители на несъществуващия вече Оловно-цинков комбинат в Кърджали успяват само в рамките на две години да изнесат от завода 1 780, 470 килограма сребро. Ценният материал тогава е оценен на 1 094 555 лева. Годината е 1984-та, а по сегашни цени това количество с проба с чистота 99% се равнява на десетки милиони лева.

16-те участници в криминалната схема, сред които и трима албански граждани, получават присъди, а всички разследващи-награди от тогавашия вътрешен министър.

„Престъпната група, занимаваща се с изнасянето и пласирането на среброто от СОЦК „Георги Димитров" бе създала проста, но изключително ефикасна организация. Повечето от обвиняемите бяха работници в различни производства в комбината и най-вече в „Оловно" и „Сребродобивно отделение". Напипвайки слабите места в пропускателния режим и охраната на района на предприятието, съзаклятниците само за около две години бяха успяли да измъкнат почти два тона чисто сребро. Предварително подготвените и нарязани парчета от скъпия метал, първоначално бяха изнасяли в джобовете на дрехите си, но виждайки, че проверките на излизане от комбината са формални, а процесът на рязане е много бавен и мъчителен, започват да изнасят привързани към телата си с тел и по-големи кюлчета. Друга част от вече излятите и приготвени за транспортиране форми изнасяли през оградата на завода, скривали ги на подходящи места, а след това с автомобили ги прибирали”, разказва пред 24rodopi.co водещият тогава разследването следовател и настоящ адвокат Страхил Алексиев.

Всеки месец по веднъж, около 12-то число, се извършвало „плавка"-процесът на изливане на среброто в калъпи, и то само в нощните смени. От момента на изливането им, до внасянето им в склада и заприходяването им блокчетата от благородния метал престоявали в самото Сребродобивно отделение. Така установения ред в технологията по добиването на среброто и допусканите други слабости са улеснили работниците и те  са се възползвали от тези пропуски в максимална степен. Имало е случаи, когато готовото сребро е престоявало в отделението по осем и повече часа.

Първата кражба е извършена през м. май 1981 год. по време на „плавка", когато двама от групата са били нощна смяна. Единият от служителите грабнал блокче чисто сребро, тежащо 14 кг., и през нарочно предварително направена дупка в стената го пуснал в Рафинационното отделение, където по предварителна уговорка го чакал колегата му. От Рафинерията среброто било пренесено в командната зала, където двамата го заключили в шкаф като решили следващата вечер да го нарежат на по-малки парчета. Така и сторили. Сребърния прах, получаван в процеса на рязането с ножовка, също старателно прибрали в кърпа. Изнасянето на приготвеното сребро от Комбината пък не било проблем. В следващите дни с автобус среброто било транспортирано до София, където съучастниците го продали на албанеца Али К., пътуващ по линията Истанбул-София с фирма „Морава туризъм". За среброто получили 1 400 долара. Последвали нови „удари". Постепенно в схемата били въведени и други работници, за да е размахът на дейността по-голям. Групата набъбнала до 16 души. Продавала среброто и на други двама албанци-международни шофьори. Разбрали се да търгуват килограма за 400 западногермански марки. Срещите на кърджалийци с купувачите се осъществявали на различни места в страната – София, Пловдив, Асеновград, с. Мулдава, Варна. Далавераджиите пътували и разнасяли среброто със закупени  от тях леки коли с вече спечелените с такава лекота  от продажбите на сребро пари, спомня си тогавашният следовател Страхил Алексиев. По така описаната схема, освен със сребро, престъпната група започнала да реализира доходи и от продажба на златни предмети, които чуждите граждани внасяли контрабандно в страната с автобусите като част от цената на получаваното сребро. Нашите хора го пласирали чрез търговци.

Блокчетата започнали да се режат вече не с ножовка, а с електрическа шмиргелова машина. Измислили и друга рационализация-вместо да влачат тежките кюлчета през пропуска или из района на завода, започнали да ги товарят на едро на мотокар и с него ги придвижвали до оградата, а от там с автомобил по предназначение.

След месеци дейността им излиза на светло. Веднага е сформиран екип от разследващи.

„Изпод зеленчуците в селски и градски градини сътрудниците ми вадиха сребро в големи количества и буркани с „консервирани" тлъсти суми, които за ония времена направо си бяха впечатляващи. Тях броих и описвах лично в присъствието на поемни лица с часове тъй като отговорността за по-нататъшната им съдба бе единствено моя. Буркани имаше и под дюшемета и по тавани, в бараки, в купи сено и на други неочаквани и нестандартни места. В това отношение фантазията им бе направо завидна.

В хода на разследването всички обвиняеми направиха пълни самопризнания с изключение на „шиптъра" Али К., който ме гледаше със студен, изцъклен, неподвижен син поглед и твърдеше: „Шефе, я съм изправен. Я съм невинен. Моят баща ми е рекъл от държавна чешма и вода да не пия”, спомня си следователят.

Всички 16 души от групата получават осъдителни присъди. „Кое е най-скъпото и ценното нещо за човека? Едни ще кажат здравето, други ще кажат парите, трети-приятелите. Аз казвам, че няма нищо по-ценно от свободата”, споделя след години, когато е изтърпял присъдата си, един от групата.

Интересно е да се отбележи, че тогавашният главен директор на Комбината и длъжностни лица на по-ниско ниво не понасят отговорност за допуснатата от тях груба и фрапираща безстопанственост заради занижения контрол по отчетността и съхраняването на среброто.

24rodopi.com