Само едно евро твори добро и то е… гурбетчийското!

Стотици хиляди мигранти крепят родопските села

Около милиард евро се превеждат годишно от гурбетчии към България. Още толкова се вкарват кеш от завръщащите се икономически мигранти. Двойка, последвана от девет нули, представлява 5 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната ни. Нашенци зад граница ежегодно са най-големият инвеститор в родината ни. Милиони от тези 2 милиарда, заработени зад граница, достигат до Родопите заради хилядите „бежанци” от една от най-красивите планини на Стария континент. Те превиват гръб, търпят всякакви унижения, понасят сизифовски на плещите си всички трудности и стискат зъби с единствената мисъл, че и „Това ще отмине”, без обаче да им е изписано на някой златен пръстен. Не им са нужни древни мъдрости. Те са ги изживели на гърбовете си. Всичко отминава, а щастието отново ще е у дома. Когато се стегне родната къща, направи се неотложния ремонт, вдигне се още един етаж, купи се техника за земята, заделят се пари за образованието на децата…

Ако броят на родопските села все още не е намалял поне наполовина, то това се дължи на еврото. Но не от чужди инвеститори, които търсят евтините работници, а на своите хора, които бягат, за да дадат повече от всеки друг, дори и от държавата, на родния край, част от отечеството. Колко точно са тези инвестиции няма статистика, която да определи параметрите, но видимо са много. Те спасяват местните икономики, дори крепят правителства, защото без това финансиране „разказите” за Европа и „растежа” на икономиката щяха да са причинно-следствена връзка за други събития от тежък характер.

Инвестиции в бетон върху зелено в града и хубавите европейски евра по селата

Знаете ли какво е „непременна” инвестиция в родопски град? Това е да се вдигне нов жилищен блок върху зелената площ между две други кооперации. В подобно строителство е заключен пределът, дотам достига творческият потенциал на местния бизнес.

Какво са еврофондовете? „Едни пари, за които първо ти изкарват душата с документи, въртят те като панаирджийска мечка из разни институции, а накрая чакаш. И като дойдат, след време могат да си ги приберат”, обяснява бай Мюмюн с дълбоки разбирания в животновъдството, земеделието-все отрасли, за които се смята, че са родени от Европейския съюз.

Какво представлява прекрасно ремонтирана и дори надградена къща в затънтено село, отстоящо на около 2 300 километра от Брюксел? Едни чудесно похарчени европейски пари. Само, че те не са даром от Европа. Спечелени са с много труд, пот и стискане на зъби.

Огромен процент от гурбетчиите ни инвестират в селата. В своите, тези, които са зад храстите на лъскавата и почти по арабски вече „приказна” Европа.

 

Другият полюс: Някои родопски села увеличават двойно населението си през летните месеци

Докато гурбетчиите трупат капитал зад граница, през летните месеци много изселници се прибират по родните места в Родопите. Някои села се обезлюдяват, но населението на други се увеличава двойно. Болшинството от изселниците започват ремонти на бащините къщи, работят по дворовете си и най-важното-почиват си сред чист въздух, неповторима природа и се отдават на едно спокойно ежедневие.

„Купих строителни материали. С брат ми и сестра ми, които живеят в Истанбул, отделихме от спестяванията си. В България строителните материали са по-скъпи от тези в Турция. Започваме ремонта”, споделя Мурад. Най-доволен е обаче от градинката си, която подготвя. Ще се наслади на истински зеленчуци. Мъжът е пенсионер. От няколко години. След като приключи с ремонта ще очаква и децата си на гости. Те ще дойдат от САЩ, където живеят и работят.

10 години мъка и лишения за 150 000 лева и нов дом

Поне 10 години зад граница, къртовски труд, лишения за цялото семейство. Това е рецептата за нов дом. Тя е изготвена от специалисти-в строителството, земеделието, социалните услуги. От всички родопчани, които са напуснали родния край и са се влели в трудовите пазари зад граница с единствената цел-когато се върнат един ден животът им да е по-добре устроен. Планът се изпълнява от хиляди жители на планината, които вече са експерти в намирането на препитание в Англия, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия и в коя ли още не от силно развитите икономики в Европа. 80 процента от гурбетчиите ни заминават с мисълта един ден отново да се върнат и установят в региона, откъдето е тръгнал икономическият воаяж.

Границите винаги са отворени

„Не познавам млад човек, който да е бил в чужбина и да иска да остане там завинаги. Поне не и сред познатите ми. Всички отиват, за да работят здраво и след като се върнат първата им инвестиция е в дома”, разказва 30-годишен мъж от Източните Родопи. Прекарал е повече от десет години зад граница. Първо заминават родителите му, после той. След това и съпругата му заедно с детето, но за кратко. Сега си е у дома и строи къща в селото на родителите си. Години по-късно от първото заминаване. Купува парцел и поставя основите на новия дом. Работи сам със спестените средства, помагат му роднини-всички с опит в строителството зад граница. Сградата е почти готова като остава единствено да се нанесе. Споделя, че за да се стигне до този момент е необходимо много. Години на труд и лишения.

„Трябва цялото семейство да е навън и да работи. Всеки за минимум 1500 евро на месец. Няма излишни харчове, няма заведения и бири след работа. Здрав труд и силна храна за издръжливост. Така след 10 години човек може да спести достатъчно, за да мисли да строи. И парите отново не достигат. Винаги излизат допълнителни разходи и няма как-налага се отново да се излиза навън. Границите са винаги отворени. В един момент ти е писнало, искаш да се прибереш. В чужбина винаги си чужденец, не си е като у дома. Но разходите притискат и отново се тръгва на път. За по няколко месеца, за да се спестят пак пари и да се вложат в жилището. Много хора в моето село и околните, изобщо в региона, вдигнаха къщи след години на гурбет. Направиха ги като по списания, с всички удобства и лукс. Купуват земи, започват да обработват и искат така да се издържат. Никой не желае отново да заминава освен ако не е притиснат много. Приятно им е дори да си живеят на село. Спокойно е и затова не инвестират в апартаменти в града. Кандидатстват по европейски програми, занимават се със земеделие, а гурбетът им е помогнал, за да устроят жилището си така както им харесва”, споделя мъжът.

Страната ни е в челото в Европа по лична собственост. 99% от нашенци притежават жилище или някакъв друг имот. Традицията е да се създаде семейство около собствено домашно огнище. Влагането в имот от страна на гурбетчии се приема като инвестиция в бъдещето.

Нов град в… селото

Къщи по селата рухват, но край тях веднага изникват нови. Масово нашенци строят нови сгради или стягат наследствените си имоти. Болшинството разчитат на средства, спестени зад граница. Цял нов квартал от градски тип вече е изникнал в Черноочене. Продължава и строителството на още блокове. Според местни, жилищата са изкупени още преди строителството да приключи. Желаещите за апартамент на село са главно изселници от Турция или гастарбайтери, работещи в Западна Европа. Разрастването на селото дори вече влиза в съприкосновение със скалите. Блоковете „крадат” място от тоновете пръст и камъни в покрайнините. Градско „отхапване” в селската агломерация. В същото време с бързи темпове върви и строителството на нови къщи на частни лица. Общината очаква хиляди изселници отново да се завърнат след пенсиониране. Икономически е по-добре обоснован животът в Родопите при размера на турските пенсии.

Здраво строителство на огромни еднофамилни къщи се наблюдава и в Крумовградско. Почти нов квартал е изникнал  в общинския център. Инвестицията е от хора, работили зад граница, които обаче вече са решили-у дома са най-здравите основи. Добивът на злато на Ада тепе пък е най-големият лъч надежда за икономиката в региона.

***

Милиони евро се изливат в Родопите, но не от Европа, а от родните гурбетчии. Те крепят всяко българско правителство от началото на прехода. Защото ако не бяха ежемесечните транзакции и се заговореше за ножа и кокала, то спокойната властова атмосфера би възприела съвсем различна насока и за овчаря, и за остриганото стадо.

Засега обаче все още има шанс в оцеляването-и за селото, и за града, и за държавата.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Материалите са доставени и започва ремонтът на покрива;

Старата къща е съборена и на нейно място се вдига нова;

Как селото се превръща в град - блок до блок, до блок;

Никне… „кварталът на богатите“ в село Черноочене