Ще се завърнат с пари от чужбина, но у дома няма да е същото…

Самотните деца заради заплати в евро

Измеренията на финансовата криза в България стават все по-големи, а за да оцелееш плащаш висока цена – загубваш семейството си, а още по-страшно-и детето си. Докато всеки случай се описва от медиите, за повечето деца на гурбетчии остава съсипана ценностна система, липса на родителска обич, а оттам следва и най-прекия път към улицата.
Много родители са оставени пред дилемата –децата или гурбетът. Но когато биват настигнати от мизерията, вноските по кредитите и осигуряването на минималния стандарт на живот, те избират работата в чужбина или в друг град на страната ни.
Отсъствието на двамата родители е възможно най-лошият сценарий.
„Да, те са отишли навън, за да работят за пари, но това няма как да компенсира липсата на семейство. Неслучайно такива деца започват да проявяват проблемно поведение. Губи се връзката родител-дете, тя няма как се поддържа в скайп или в социалната мрежа. Къде отиват възпитанието, грижата, споделената емоция?”, коментират психолозите. Те са категорични, че едно дете има нужда да бъде закриляно, а бабата и дядото са по-предходно поколение, което няма как да задоволи тази потребност. Така децата преждевременно порастват, а не се развиват като в книгите по педагогика. Затова и темата за децата, чиито родители са гурбетчии, не спира да бъде актуална,
макар че решение на наболелия проблем на този етап няма.
Според официалната статистика близо 68 хиляди деца на родители, избрали да изкарват парите си в чужбина, растат без надзор.
Ситуацията е най-тревожна в селата в Родопите, Северен централен и Северозападен район. Там процентът на децата, оставени сами, надхвърля 60%. Масово деца на гурбетчии отпадат и от училище, защото няма кой да ги контролира да учат. Другата тревожна тенденция е разпадането на семействата на децата на емигранти. Част от тях трудно се справят с уроците или направо отпадат от образователната
система. Други проявяват асоциално поведение. Не можем да ги съдим, те се приспособяват спрямо ситуацията. Закриваме домовете за деца, лишени от родителска грижа, а в същото време огромен е процентът на подрастващите, които не живеят пълноценно със семействата си. Такива деца се затварят в себе си.
„Невъзможността да споделя с майка ми лични тревоги ме кара да се чувствам неудовлетворена, често се затварям в себе си”, споделя 15-годишната В. от Смолян, чиито родители са в Германия от 9 години. „Понякога плача, че родителите ми ги няма до мен, дори има моменти, когато ги мразя. Нямаше ги, за да споделя с тях първата си любов, после и раздялата с нея. Когато се чуваме по скайп или си пишем по
фейсбук единствено ги интересува материално как съм. Като взема да им се оплаквам, ми казват: уморени сме миличко, не се притеснявай, още малко и при нас ще дойдеш. Гледа ме баба ми, която е абсолютно старомодна и ме нерви. А, бе, яд ме е на всички. Имам дрешки, имам последен модел айфон, джобни, но какво от това? Пуша, пия, но не много. Чувствам се самотна”, казва още момичето и махвайки с ръка продължава по пътя си.
Бие, псува…
Възрастна жена се оплаква, че дъщеря й е в Испания и е оставила детето й, когато е било на 3 години. Сега вече момичето е на 14, псува баба си, бие я, ходи с мъже и не се прибира вкъщи. Едва е завършила осми клас с бележки от джипито, за да й извинят
отсъствията. „Дъщеря ми ме изкарва мен виновна, че не съм възпитала дъщеря й, но това е нейно задължение. Куцам, болна съм и на 78 години, какво да направя?”, плаче и нарежда жената. „Само се моля да е жива и здрава, да не й се случи нещо по нощите, когато обикаля, защото тогава трябва да се самоубия”, категорична е възрастната жена.
Децата на гурбетчиите често проявяват враждебност и причината не е заради отношения с връстниците им, а защото са обидени на родителите си, че са изоставени. Подобни случаи изобилстват, може би и затова се заговори и за тях вече.
В разгара на лятото навсякъде по черноморските ни курорти ще видите гурбетчии от различни краища на страната ни. Мъже и жени предимно от 30 до 40 години. Те също са оставили децата си, но поне за два-три месеца.
„Мама работи в Поморие като готвачка вече втори месец и чак в края на септември ще се прибере в Смолян, но тати каза, че ще отидем да я видим. Много ми липсва”, споделя 8-годишният Марин, който брои дните до завръщането на майка си.
Освен децата, жертва на гурбета са и семействата. Единият от съпрузите, ако замине, много често не се връща и остава да живее в чужбина с новия си партньор. От това пак страдат най-много децата.
По всичко личи, че този процес няма да спре, защото с тези минимални заплати не може да се осигури нормален стандарт на живот.
А както казва и една гурбетчийка, „ако не бях заминала за чужбина щяхме да се разведем с мъжа ми, защото бяхме и двамата безработни и само се карахме, а сега отношенията ни се нормализираха”.
В това трудно време всеки гледа да намери начин да оцелее, за което обаче се плаща висока цена. Цената да бъде далеч от детето и семейството си, а когато се върне с повече пари това дете няма да е същото.
Николай Михайлов, 24smolian.com
24rodopi.com