Въздухът понася тежките удари на басовете от бара. Както и вратите му. Тътенът почуква върху тях, а когато охраната ги отвори, връхлита със страшна сила новодошлите посетители на дискотеката.
Музиката дъни, а очите се настройват в оскъдното осветление. Взорът дири свободна маса. Отправя се обаче в посока на разголени момичета, които вият кръшно тела около масите. Танцьорките търсят клиенти за изкуството, което поднасят. След по-малко от десетина минути вече се извиват като млади лози около възпълни господа, насядали по масите край дансинга. Една от тях е получила по-сгодна оферта и вече бедрата й са обхванали седалището на изпотен мъж, дъвчещ фас на сепарето. Седалището й отскача нагоре-надолу в такт с парчето над слабините му.
„Който има пари си го позволява”, крещи в ухото на другаря си ръкопляскач край масата с „баровците”…


В зората на едно поколение, което трябваше да избяга

Кърджали през 90-те години на миналия век. Въздухът е по-различен. Заведения никнат като гъби. Кръчмите са пълни с народ, който твърди, че диша свободно. Започва да се усеща влиянието на щатските долари и германските марки от първите, престрашили се да променят съдбата си на запад, демонстрирайки нов стандарт отново в родния град. Кърджали е пълен с народ. Няма и помен от строителството, което ще се развихри след като настъпи новият век. Атмосферата е като след лятна буря, замела прахоляка. Соц миналото е още живо, но в контраст с новите светлини като в американска реклама. Паметникът на Вожда Георги Димитров го няма, но в района около него вечер дъни силна музика.
„Дискотека „Орфей” беше една от новите емблеми на Кърджали. Символът на 90-те години. Беше младежкият бар. Заедно с „Торонто”, „Веселиано”, „Арпезос”, Младежкия, „Олимп”, „Париж”. Там беше царството на купона. Всеки петък се превръщаше в центъра на града. Петък вечер бе празникът на Кърджали. Цялото поколение, родено през 80-те, търсеше забавление в „Орфей”. Входът бе 2 лева, от които лев куверт. На някои от талоните цифрата през нощта достигаше до 3000. Толкова хора са преминали през бара. Охраната дори не пускаше след определен час-просто нямаше как толкова хора да се поберат в помещението. Водките бяха в пластмасови чашки. По сто грама във всяка, наредени като армия на бара. Талонът за лев на входа се заменяше със 100 грама някаква незнайно какво производство водка.

След полунощ по центъра на града трезви хора не можеха да се срещнат.

Задължително в баровете в централната част на града имаше търкали. Всеки петък младите хора се сражаваха. Цели компании, цели квартали, показваха мъжеството си едни на други. Градската градина бе арената на гладиаторите. Поколението от 80-те показваше зъби и нокти през 90-те. Разбиранията за живота в началото на прехода. Чакаш петък, за да направиш действителността на пух и прах. 100 грама алкохол, „Продиджи”, „Нирвана” и „Ти си мой грех” на Лепа Брена. Много емоции, бързи свалки, сексуални приключения в парка и синини след поредния сблъсък. Тийнейджърите, които не си бръснеха едва видимите косми по лицата, за да бъдат пуснати от охраната. Поколението, което решаваше проблеми с много музика, алкохол, дрога и юмруци. Поколението, което трябваше да избяга от Кърджали. И го стори”, разказва спомените си от онова време близо 40-годишен кърджалиец. Градът край Арда е останал далеч назад във времето. Като тийнейджърските години. Настоящето е далеч на запад.

Славните времена на сражения за „Ти от кой квартал си?”

„Бяха славни времена. Всички кръчми бяха пълни с народ. Нито един сервитьор не питаше на колко години си, а „имаш ли пари”. Влизаш с компанията, поръчваш, правиш главата и тръгваш към „Орфей”. Най-оборотната дискотека. Цветът на нацията край Арда бе там. И тогава ако можеше да се види новото поколение, което трябваше да поеме нещата в свои ръце? Мармалад. В един момент хвърчат щъркели, пепелници, бутилки. Масов бой след като някой е попитал друг „Ти от кой квартал си?” и следват юмруци. Мелето продължава по тревата край паметника на Георги Димитров”, разказва за времето малко преди новия век кърджалийка.

Времето през погледа на опозналия дрогата

В Кърджали започна да нахлува и дрогата. Лека, тежка, всякаква. Като приливна вълна от язовира. Понесе по теченето и млади хора, които просто не подозираха в какво се забъркват.
„Скиташ по улиците с една-единствена мисъл-да намериш няколко лева, които да добавиш към останалите в джоба, пръкнали се там от предходната наченка на размисъл в главата ти. Обикаляш и търсиш. Неподозирано много начини има човек да си набави необходимата сума за още една доза лайна. Тези, дето те правят на лайно. Омазан си, а самият не усещаш как смърдиш. Т`ва е хероинът, брато. Жълтеникаво-кафявата отрова, която те откъсва от всичко човешко. След първата инжекция кажи „Амин”, щото е по-добре да не си почвал…”.
Очите на мъжа рядко се заседяват за повече от секунда-две в една точка. Лицето му е скулесто, главата обръсната, но дори бръчките и няколкодневната брада не издават 40-годишна възраст. Въпреки, че стои неподвижно, всяка фибра на тялото му издава ясно доловимо движение. Пали цигара. Изпускайки дима се пресяга да докопа чашата с уиски. Надига я, ледът пука, а той опъва мощно, смачквайки фаса. Забива филтъра в пепелника, въртейки го с палец.

„Свободата, която някои не успяхме да понесем”

Заминал е преди години за чужбина. Доста по-рано семейството му пък е понесено от вътрешномиграционната вълна, търсейки работа в по-големите градове. Типичната рожба на комунизма, погълната в ранна възраст и изплюта от гладния преход. Необходимата му плячка, която иначе би била отличен трофей на предходните в борбата срещу западната пошлост. Ще го кръстим Георги. Не се казва така, но е победител. Платил е цената на любопитството си, плаща и сега. И все пак е победил, зависимостите.
„Градът се променяше, нещата станаха други. Футболната топка остана на заден план.  Кръгозорът на човек расте паралелно с бетонните величия, които никнат едно след друго. Центърът се отдалечава все повече, до предградието се появява друго, между панелките се образува цяла артерия. И така си кипи животът в крайния квартал.  Всичко беше нормално докато в един момент, знаеш как беше. Големите катаклизми по високите етажи на държавата превърнаха сякаш за една нощ улиците в най-страшния кошмар. Пред магазините пенсионери се сражаваха са по един хляб, заплатите достигнаха до няколко долара, а „баварци” тройка с черни джамове свиреха с гуми по кръстовищата. Чувствахме, че те бяха закона. Анцунг, маратонки, които не са „Ромика”, ланец. Т`ва беше огледалният свят на бедността. Това жадувахме, момчетата, които наблюдавахме ставащото. Искахме да имаме повече. И така, някои се забъркахме с неща, които не трябваше. Марихуана, хероин. Много мои приятели минаха през затворите. Дрогата ги направи други, започнаха да влизат в постоянно противоречие със закона и така. 90-те години бяха чудни, друг вид свобода, която някои не успяхме да понесем”, разказва мъжът.

Изчезналото поколение…

90-те си отидоха ведно с тътена на баровете, които се пръскаха от народ. Пълни с новото поколение, което научи за живота от тях в челен сблъсък.
„От целия ми випуск-около 160 души, едва на пръсти се броим тези, които са в Кърджали. Няма ги. Това бяха едни много интелигентни млади хора, много обещаващи, отлично образовани на средно ниво. Много от тях отидоха в чужбина, завършиха там университети и останаха. Други градят кариери в по-големи градове в страната. Но това е факт-няма ги. Млади хора, които можеха да дадат много на този град. Имам чувството, че това поколение беше обречено. Да бяга. То нямаше как да вирее тук. Знам ли?”, разсъждава 36-годишен жител на Кърджали. От поколението на 80-те, израснало и добило бойна закалка през 90-те. Когато нямаше смартфони, интернет, а животът се научаваше чрез фул контакт.
Градът е друг. И няма нищо общо с тогава. Размахът на строителството е такъв, че Кърджали е изменил облика си. Разширява границите си, но хората намаляват. И почти цяло поколение вече не е част от бъдещето на града.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
-Парти…
-Там горе бе „царството на купона”, долу-арената на битките
- Дискотека „Орфей” остана в миналия век. В момента част от нея е камерна зала за нуждите на театъра в Кърджали

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

2 comments so far,Add yours

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.