Двама ходжи се молят в селото, в което носталгията се купува с евро (снимки, видео)

Молитвите на двама ходжи се носят над селото. Бойно се оглася от призиви към Бог. Звукът е над главите на възрастни хора, които бавно се движат към своите ежедневни ангажименти. В двора на местното училище няколко деца играят футбол. Младите хора са малко. Предимно старци и няколко десетки тийнейджъри, които посещават школото.
„Във всяка къща има гурбетчии. Всички са на Запад и в Турция”, казва Халибрям. 22 години от живота му са минали в Австрия. Дори внася колорит в речника си с немски думи. Екипът на 24rodopi.com среща мъжа пред местната кръчма. Изпил е сутрешното си кафе и се запътва към дома си.

В Родопите с австрийска пенсия

„Тук всички млади хора бягат със семействата си в чужбина. Старците остават с ниските си пенсии и чакат да им пратят. По 200-300 евро всеки месец влизат във всяка къща на емигранти. Тук друго не се случва. Друго няма и да стане. Къщите, старите хора, градинките, животните, джамията, два магазина и една кръчма. Евтино оценен живот и евро от Европа”, споделя Халибрям. Очаква да вземе пенсия от Австрия. Поне 800 евро. Разказва, че там може да се пенсионира човек и на 58 години, ако поне 11 е прекарал в нощен труд. Не иска да прави сравнение с действителността у дома.
„Няма, бе, как да сравняваш?!”, изрича родопчанинът и отново завършва на немски.


Байер, като аспирина

„Байер се казвам. Друг с такова име тук няма. Аз съм единственият. Байер, като аспирина”, шегува се възрастен мъж от Бойно. Годините му са 65. Намираме го на раздумка с 80-годишен негов съселянин. Седнали са на пейка пред един от магазините в селото. Напичат се на слънце и говорят по своите си теми.
„След демокрацията всичко се промени. Младите ги няма, хората ги няма. Е, какво остана тук? Едно училище с 50 деца. Тръгнаха си. Колко помагаме ние, колко помагат те. Всеки си знае”, казва Байер.
Бойно се пълни, но през лятото. Когато се върнат изселници и емигранти.

Евро срещу… всичко от градините

„Като си дойдат и всичко вземат. Дето сме приготвили, всичко по багажниците и айде”, казва 65-годишният мъж с усмивка.
„Пращат евро на старите хора, но от тях искат чисто, натурално. Каквото даде земята, каквото даде кравата. Така е”, намесва се старец встрани.

Децата малко, булки няма, ергени бол

„Как да има деца? Едните бягат, другите не се женят. Как да стане това? Е, тука имаме 46 бекяри. Ергени до 55 години. Не се женят и животът си минава. Преди 89-та година тук бе община. Много хора, голямо село. Дойде тази демокрация и ей това стана. Останахме си ние тук. Айде със здраве”, взема си довиждане Байер. Потегля с по-възрастния си съселянин нагоре, към една от махалите.
Насреща се задават три жени. Едната е прегърнала хляб, закупен от съседния магазин.
Молитвите на двамата ходжи продължават. Глас към Всевишния над селото, в което влиза евро, но младите ги няма…
Екип на 24rodopi.com