Сега ни е забавно като си спомним как преди 10 ноември 1989
г. някои стоки, храни, дрехи и техника бяха дефицитни, затова и много желани.
Нямаше ги в магазините и снабдяването с тях беше нелегално.
„Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“
и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната
чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Е, начини
се намираха. Пак си спомням как на една бригада крадци бяха задигнали на
всички дънковите ни облекла от спалните
помещения . Това беше през 1988 г., една
година преди демократичните промени. Тогава разследващият полицай ни каза:
„Няма да ви карам да пишете откъде имате дънковите дрехи, защото знам, че са
незаконно придобити, просто напишете имената си и каква марка са дънковите
облекла”. Бързо заловиха двамата крадци, които с нашите дрехи са искали да спечелят по някой лев и са
ги предлагали на битака. Всички си получихме дънките”, разказва спомените си
родопчанин, тийнейджър по „онова време”. .
Уокменът и
„захапаната лента”
Когато Sony направи революция при портативните
аудио-касетофони, уокмен се превърна в икона на музикалната култура,
позволявайки на феновете да записват, пренасят и слушат музика по начин, който
не е бил възможен преди това.
Компанията решава да сложи слушалки на един касетофон и така
се ражда уокменът. Той промени музикалната култура през 80-те години на миналия
век, а да си собственик на уокмен бешесъщо толкова престижно и модерно, както е
притежаването на iPhone днес. За тези, които не знаят, уокмен е като
съвременният МР3 плейър.
Тогава, както и сега, младежите ходиха с дънки тип шалвари и
уокмени. Да, но не всеки можеше да има малкото касетофонче. Гледаше се с друго на око на тези, които го притежаваха. В
смисъл, че са специални, техните са намерили долари и са им купили музикалната
придобивка. Хит бяха и аудиокасетите, а да се снабдиш с хитовете на Сиси Кеч,
Саманта Фокс, Сандра, Бед бойс блу и други тогава популярни поп изпълнители и
състави си беше чудо, но не беше
невъзможно. Тези, които нямаха връзки и възможности за уокмени се задоволяваха
и с касетофони, които сегашните ученици биха оприличили на щайги. Често се
случваше иглата на касетофона да захване лентата на аудиокасетата и край със
записа. Тогава чистихме главите на касетофоните със спирт и памук, за да не
стават такива гафове или поне да бъдат сведени до минимум.
Корекомски шоколад и
ГДР-то
Течният корекомски шоколад беше мечта, а вкусът му -
невероятен. Нес кафето също, кока колата, ядките, тоблерона, какаото, бонбоните
„тик-так” и др. На разни международни лагери се правеше замяна по много странни
начини. Например за седмица изкарваш нормата на някое германче от тогавашното
ГДР и то ти подарява дънките, фланелка с надписи или пък ще ти купи течен шоколад и дъвки.
Лятото по морето също ставаха подобен алъш-вериш, но там се
обменяха левове за долари, за да си купиш
нещо от корекомите и дефицитните стоки.
И така посрещнахме демокрацията. Тогава се появи видеото.
Страхотно, по цели нощи гледахме филми, за които бихме мечтали да гледаме
преди. Взимахме видеокасети под наем , а като вземеш две –третата е безплатна.
Появиха се и мечтани марки телевизори, уредби, а дънки имаше навсякъде.
Уокмените не бяха вече актуални, нищо че свободно се продаваха по магазините.
Имаше и течен шоколад, но нямаше същия вкус като корекомския. По заведенията
вече се предлагаше кока кола и нес кафе. Лека кола можеше спокойно да се купи,
а не както нашите родители, които чакаха по пет-шест години за „Лада” и „Москвич”.
Хората взимаха заеми, за да си купят телевизори, видео, хладилници, печки,
уредби, а някои и компютри.
Учениците вече не се
движиха с униформи, а си носиха спокойно дънките и фланелките с надписи.
Сега има всичко по магазините, но хората нямат пари и отново
не могат да си позволят да си купят каквото пожелаят. Вече и магазините за
дрехи втора употреба са скъпи и те се посещават рядко от смолянчани.
В днешно време всичко има, но пари няма. И течните шоколади
стоят по витрините, но го няма този интерес, както преди демократичните
промени. Същото е и с кока колата и дънките.
Опитваме се да обясним на децата си, че времето преди 10-и
беше бедно, но белязано от оптимизъм и се живееше по-леко. Дали младостта ни
или политиката и държавната пропаганда успяваха да създадат това чувство не
знаем, но като всяко по-старо поколение времето на нашата младост беше
"най-хубавото време в живота ни".
Сега обаче сме граждани на света. Можем да пътуваме в
чужбина свободно, да работим, да изразяваме мнението си, да живеем в онлайн
пространството и да си купуваме каквото искаме, стига да можем да си го
позволим.
Николай Михайлов, 24rodopi.com
На снимките:
-Така изглеждаше уокменът
-Мечтаните магазини –корекомите
-Предполагал ли е някой преди 30 години, че сега на мода ще
бъдат отново накъсаните дънки?
Знаете ли, че този уокмен е създаден от японците благодарение на българско изобретение. През 1968 г. по време на световният младежки фестивал в гр.София едно момче от гр.Кърджали беше изобретил радио-касетофон и телевизор заедно. И тъй като нямаше в България къде да му направят екранче за телевизорчето му го направиха в гр.Москва бившият СССР. След това то беше показано на изложението. Същото това момче тогава учеше в бившият Техникум по механо техника гр.Кърджали. Поразровете малко в историята и дайте гласност на случая.Как след това японците направиха бум в производството на радио-касетофони и уокмени не зная. Този, човек е жива история на това изобретение и живее в гр.София.Както виждате и от историята българин е изобретил компютюра който в последствие многократно е усъвършенстван.
ОтговорИзтриванеМладостта за всеки е "най-хубавото време в живото ми". Просто нашата беше доста по- "необичайна", вкусът на забраненото е бил по-сладък.
ОтговорИзтриванеЕх ся - младите от турски етнически произход (не е важно да се спомене, че агент "Павел" се опитва да саботира този термин, може би играещ скирто прикрито по свирката на агент "Сава"), сме благодарни, че имаме поне право на избор или поне възможности за "Изход". Парите си идват и отиват. Това го нямаше преди 1989. Спомням си, че етническите турци по онова време бяха принудително затворени и държани под похлупак, нали някои трябваше като роби или на безценица да работят катранения тютюн, за да може мадамите и мисютата по градовете да си гушкат от Монопола (или да си купуват нелегални дънки на синовете и дъщерите си). При такива обстоятелства каквити дънки и уолкмени за турскоговорящите хора по селата. Тоз, който се осмелееше да живее по собствените си нрави или вяра, беше принуждаван (на сила) да действа според свирката на Комунягите. Въпреки това, че тези хора работиха като роби по селата и то години наред, гадните комуняги намекнаха, че са готови на сила да изгонят хората от техните им родни краища. Представиха пред Световната общност всичко, което се случи по време на Голямата Екскурзия, като уж доброволен акт от страна на етническите турци. А то си беше чиста и проста принуда.
ОтговорИзтриванеНяма смисъл от празна носталгия. Добре, че това тъпо сиво време си отмина. Бившите комуняги и техните тогавашни съмишленици знаят много добре, че няма да им се прости за жестокостите, които те на една част от народа причиниха заради комуничестката сляпа идеология, диктувана от Червените комуняги от СССР и носеща белезите на открит и гаден национализъм (16.04.2019, 1:06)