Летният масраф в 1 000 000 евро на „бедняците” от планината

Горещото лято за Източните Родопи стартира още в първите дни на юли. Очаква се трафикът по пътищата да се увеличи почти двойно спрямо последните два месеца, а хиляди родни гурбетчии да се завърнат за лятната си почивка у дома като през това време изхарчат вероятно… над милион евро.

Средно по около 100 лева оставя транзитно преминаващ през региона на Кърджали румънец на път към границата с Гърция. Това твърдят и собственици на места за настаняване, и служители на бензиностанции. Докато първите рядко обслужват гости от северната ни съседка, то вторите вдигат оборотите от туристите към „Маказа”.

„За 100 лева пълнят резервоара с гориво и потеглят. Пазаруват се кроасани и напитки, това е”, споделя служител на една от най-оборотните бензиностанции в Кърджали.

Гориво туризъм

„Цените на горивата в Кърджали са едни от най-високите. Винаги скачат през лятото. Говорили сме с бензинджии и те ни отговарят, че това е така заради увеличаването на трафика към границата и клиентите от вътрешността на страната и чужбина”-мение на кърджалийци. Повсеместно.

Кърджали няма с какво да грабне чуждия турист. Истината. Каквито и „открития” да се правят по камъните на Перперикон. Колкото и духовно извисяване да носят лъчите на слънцето в „Утробата”, колкото и лековита да е водата на Татул, колкото и колкото да си говорим помежду си. Колкото и снимки от нашенско да стоят по билборд политиката на едно министерство. Факт. Всичко това си е за вътрешна употреба. Демек за нас. Манталитетът на чуждите е друг. Селяните от Северна Гърция търсят Пазара на производителите и веригите магазини единствено заради цената. Чукари и върхари не ги интересуват.

В същото време туристи от вътрешността на страната обикалят региона с цел-поне една снимка пред величието на миналото и древността.

Гориво и пазар туризъм. Само заради валутния курс.

Още примери

„Много рядко имаме гости за една нощувка преди да потеглят към „Маказа” освежени и отпочинали. През миналия уикенд имаше семейство от Молдова. Пристигнаха късно вечерта, хапнаха и на сутринта потеглиха за границата. Общо похарчиха 100-120 лева”, споделя собственик на къща за гости в региона, само на около 15 километра от „Маказа”.

„Обичайните ни уикенд гости са от вътрешността на страната. Чужденците са рядкост. От началото на сезона румънци не сме настанявали”, пък посочват от един от най-добрите хотелски комплекси в града край Арда.

„Кофти звучи, но чужденците първо питат къде са казината и проститутките. Нашенци ни задават въпрос „Де е това прословуто Водно огледало?”.

Родните туристи наемат гидове за „Утробата”, за Татул, за Перперикон. Харчат за всичко, което се предлага в региона, а то-в интерес на истината, е малко. Чужденците са за кратко или по работа, или пък единствената култура, която попиват, е да си купят евтин диск с музика на бензиностанцията”, анализират хотелиери в Източните Родопи. И са категорични-предпочитат родни гости.

Природа?

Осеяни с боклуци забележителности, разпилени отпадъци край градските кошове за смет, те самите изпочупени, обгорени-с откраднати капаци, колела. „Поне десет пъти съм поставял празни тенекии от сирене до пейките пред блока, за да има къде хората да си хвърлят фасовете, кутийките бира и т.н. Оцеляват до месец. Докато мине някой мургав събирач и ги грабне, защото от вторичните суровини ще изкара около 15 стотинки от тях. Правиш го за добро, а те крадат. Шибаните, ръждясали тенекии от сирене крадат! Когато направиха нови автобусни спирки и... всичко бе нашарено, изпочупено, обезкостено за отрицателно време. Задигат колела от кошове за боклук, за да си направят количка за градината. Крадат цветя от парковете, за да си ги посеят в нелегалните градинки край Арда или другаде. Тези хора явно обичат да живеят в мизерия, да са обградени с боклуци и помия. Да им е грозно и отвращаващо. А, вероятно, именно те са от най-оплакващите се. Това е манталитетът, а градовете ни са негово отражение. Чакаме туризъм и чужденци. Ако не ни е срам от физиономията на собствената си простотия, да ги чакаме”, възмущава се жител на кърджалийския квартал „Възрожденци”.

Нелегални сметища има край пътя към всяка уникална забележителност в Източните Родопи.

И същото правят чужденците, виждайки нашите си безобразия-хвърлят навред дето им скимне.

А има какво да се види, след боклуците де…

И понеже е лято, и понеже идват едни паралиии…

Излишно е дори да започваме тази тема, за която сме писали и писали. Единствените „любимци” на всякакъв бизнес в региона на Родопите идват от самите… Родопи.

Това са гурбетчиите.

Хиляди нашенци, които превиват гърбове някъде там. Дали в Европа, дали отвъд Океана, един ден се завръщат. Дали заради строежа на къщата, дали заради ремонта на наследствения имот, дали заради почивката и пръскането на пари… Всъщност, това, последното, го правят всички. Пръскат събраното с толкова пот и емоции, далеч от роднините, отново на родна земя. И не чак толкова родна.

 „До края на август селото се пълни с народ. Идват гастарбайтерите и целият регион се оживява. Заведенията са пълни, оборотите се вдигат”, коментира собственик на ресторант в кирковското село Чакаларово.

„Всяка година се прибирам през лятото за почивка със семейството ми. Средно ваканцията ми излиза около 3000 евро. Купуват се нови електроуреди, за море, за децата, за ремонт евентуално”, калкулира разходите си 42-годишният Сабри, който от едно десетилетие си вади прехраната в Германия.

„Трябва да се видя със семейството ми, защото след това пак има месеци работа. Отново ще бъдем заедно през декември. Щерка ми е толкова пораснала. Всеки път ми се струва, че е с няколко сантиметра по-висока. Вече иска други работи. Не харесва ролери, не се радва толкова на нов таблет. Започва да се замисля за „суха пара”. Децата растат с икономиката. А аз живея с още трима души в една квартира. Там, далеч. Питам жената, отговаря: Всичко е наред!”, споделя гурбетчия от Холандия.

И най-добрите туристи са…

„Харча по 100 паунда на ден като се върна. Обикалям навсякъде. Барове, басейни, местата от моето детство. Други градове, приятели. Пръскам толкова много пари, че ако бях в Англия щеше да ме заболи душата. Там не бих го направил. Но като се върна и сърцето ми се отваря, джобовете се късат. Ако тук не го направя, то тогава къде?

Една ваканция у дома ми коства средно между 3-4 000 паунда”, споделя кърджалиец. И добавя, че затова гледа да се връща по-рядко.

Но няма семейство. Другите му „колеги” имат. И това означава доста повече разходи-ежемесечно.

How much?

Колко струва една ваканция през летните месеци у дома ли?

„Парите нямат никакво значение. Те се вадят и харчат. По-важното е, че отново съм със семейството ми, с приятелите. Тук ми е най-милото. Забравям и за дупките, и за кучетата, и за шибаните партии. Когато видя щастливите лица на най-близките ми хора, това че в сметката ми вече ги няма 4-5 бона в евро е без значение”, казва кърджалиец.

Хиляди са.

И е време за харчене.

Родното е важно, не чуждото.

Който разбрал-разбрал!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Трафикът вече задушава Кърджали

Почивката за родопчани в Гърция…

-… или пък в родните Родопи