Авторът на „По паважа на комунизма в град Кърджали“ - участник във форум със 120 млади хора от 30 страни в Берлин

 1989 г. е символ на преходите в Европа. 30 години по-късно, срещата на върха на ЕС за следващото поколение на EUSTORY събра 120 млади хора от 30 страни в Европа и извън нея в Берлин. Темата на събитието бе Winds of Change – Transitions in Europe (Ветрове на промяната - Преходи в Европа). Това обяснява и една от основните задачи на участниците: да проучат как хората са преживели прехода и какво остава от мечтата за обединена Европа.
За срещата бе одобрена и кандидатурата на ученическия екип от СУ „Отец Паисий“, разработил уебсайт „По паважа на комунизма в град Кърджали“, класиран на трето място в Десетия юбилеен национален исторически конкурс - 2017 г. на фондация „Ценности” по темата: „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”. Ръководител на проекта на паисиевци е г-н Кирил Гогов.
Дванадесетокласникът Момчил Димов и Милица Гечева – възпитаничка на училището ни работиха в дните от 15 до 19 октомври съвместно с експерти от областта на изкуството, културата, науката и журналистиката, участваха в различни аудио инсталации, презентационни мултимедийни и видеофоруми. Те споделят, че акцентът на събитието е насочен към търсенето на човешки истории от времето на падането на комунизма.
Работното ателие, в което участва Момчил, е History under construction - /История в процес. Справяне с болезнените рани от миналото/. Заедно с момичета и момчета от Косово и Босна обсъждат промените на Балканите, търсейки различни интерпретации за близкото минало. Особено впечатление в съзнанието му оставят личните истории на родители на участници в проекта на EUSTORY от времето на Югославските войни. Процесите, виждането на обикновения човек за тогавашното настояще, бивша Югославия сега и мечтата за промяна, общата ни история с Югославия и как всичко това променя живота ни, са само чат от проблемите, разглеждани в работната група.
„С предмет от или свързан с времето на войната, донесен от Югославия, всеки един от нас трябваше да създаде своя история, вплитайки в нея истинската ѝ такава. Споделяйки я пред другите, всъщност разказвахме за трагедията от Югославия през 90-те, началото на 21-ви век… Една голяма история с малко думи, представяща олицетворение на всички военни конфликти от новата история на света - това представихме като краен продукт от съвместната ни работа на фона на песен на албански език “Mu ne bahce tende”, която изпяхме заедно.“ - споделя дванадесетокласникът.
Работната група на Милица носи името Commemoration Lab - Remembering 1945 in a Digital World /Е-лаборатория за спомени: 1945 г. в един дигитален свят/. Основна цел на участниците е да използват новите технологии, за да изготвят дигитален възпоменателен проект, припомнящ за 1945 през 2020 г. От разговора ни с нея разбрахме, че представя своята визия чрез уебсайт на тема „Музиката война ли е?“ и под формата на дигитално радиопроучване разказва своята приказка за уязвимата човешката психика преди и по време на война, за мотивацията на войниците като оръжие срещу врага.
Ето част от нейните впечатления:
„Възможно ли е музиката да бъде война? Как това изкуство се отразява на човешките умове през Втората световна война? Какви са приликите и разликите между музиката, слушана у дома, и тази преди битка?
В работата си показах една съвременна приказка за историята. Много популярна, но в същото време пълна с неразгадани факти. Представих Втората световна война не само с данни и събития. Наистина вярвам, че историята не е само, за да я знаем. Ако искаме да я разберем, трябва да почувстваме проблема и по-късно да го проучим сами...“
Тазгодишната среща на върха на EUSTORY Next Generation в Берлин се организира от Körber-Stiftung. От 15 до 19 октомври в няколко работни групи, за втора поредна година, екип от СУ „Отец Паисий“, заедно с млади хора от почти 30 държави, търсеше отговор на въпроса как историята може да бъде отправна точка за международното разбиране, проучваше промените в режима на управление по различно време и в различни части на Европа, разкриваше собствените си гледни точки за миналото.
24rodopi.com