Бюлетината има очи, крака, ръце, глава, тяло. Всичко, но
говори без слова. Всяка една електорална единица се възприема като потенциална
сгъната хартия, която може да се промуши в процепа на урната и да… сбъдне
мечти. Не нейните, а на кандидата, за нещо си.
Как вижда „бюлетината“ своето битие? С асфалт и вода. И с
„да се върнат младите“. Та така се и гради всеки лозунг предизборен. 30 години
минаха в какво ли не, че сега ще правим пътища и поставяме тръби. 30 години,
в които десетки хиляди хора избягаха.
20 000 души на минус за област Смолян за последните две
десетилетия. Над 260 000 в изборните списъци в област Кърджали. Население по
книга-151 000 (иначе далеч по-малко, но нейсе). 110 000 фира, и то имащи право
на глас. Които нейде другаде са създали семейства. Тури още 15-20 000 челяд…
Целият текст четете в
петъчното издание на „Родопи voice“!
И още от темите в
новия брой на вестник №1 в региона:
-Планината трябва да
наваксва 30 години:
130 000 родопчани не „доживяха“… политиката на
„асфалта и водата“
-По новия „сокак“ на спасението
-Гурбетчии: Прати наша ракия, тук цената е 15 евро за
бутилка!
-Има евро, има пътища, но жилищата в блоковете не
светят
-Не на алкохола - бюлетини за „мезе“
-Идеи и воля и… бурени се превръщат в спортни перли
-Руснаци искат минерална вода „Кирково“!
-Местни избори: На финалната права…
24rodopi.com
ТОВА НЕ Е РОДИНА!
ОтговорИзтриванеЕдин приют за изгнаници от себе си! Това не е родина!
Едно чистилище за непостигналите нищо! Това не е родина!
Едно обиталище на изначалната умора! Това не е родина!
Място, където е простено всякакво предателство! Това не е родина!
Място, където все още убийците необезпокоявани убиват! Това не е родина!
Страна, която пилее чедата си по света! Това не е родина!
Място, което не е земя, а разлом! Това не е родина!
Място, където баща ти ровичка в кофата за боклук,
“додето руменият политик в параклиса си мраморен подмива тлъстия си задник/
додето вкиснатите курви гонят махмурлука си и давят спомена за вагиналната си нощ/додето тъпите горилести животни пърдят насън и пак насън/помръдват мъничките си охлузени уши/додето стиховете си поетите пропиват срещу последния остатък/от съзнание...”
Това не е родина! Това не е родина! Това не е родина! Това не е родина!
България е изчезнала като цялостно понятие, като земя, скрепена от границите и историята си. Останали са отломки, по които не само поетът, но дори опитният археолог едва ли ще успее да сглоби цялостна карта на една някога съществувала страна.
Отломките на една бивша родина, чиято археологическа давност датира някъде от времето на Хвърковатата чета на Бенковски и трите горестни удивителни в тефтерчето на Дякона Левски, а след тях има само пепел от поругани огнища и тропот от голите пети на бягащите далеч от прокълнатата земя. На народа, отиващ в емиграция като стадо на заколение, “за да конквистадорства из канализационните тръби/на разни бясно засвистели мегаполиси/да разчепатва вяра и език и име/да прислони сред нищото заветната си свидност...”