Писателят с 25 000 продадени екземпляри на романите му... със съвети към талантливите млади хора!

Най-четеният в последните години родопски писател Христо Красин успокои хората, че мечка в района на „Орловите скали“ няма.
Помолихме го да даде съвети на талантливи млади хора как да успеят с писане. Творецът, чиито книги се търсят, който пише заради търсенето, а не за да си види името на корица, беше любезен да отговори на въпросите ни.

Г-н Красин, кога в Родопите ще се появи писател, който да се издържа само от писането на романи или разкази? С нещо, което ще се търси от хората, и за което ще дават пари. Всъщност, възможно ли е това? Май само Вие и живелият преди години в Смолян Христо Стоянов сте от четените родопски писатели. Всъщност, колко хора се занимават с писане в Родопите?
-Не е възможно писател, и в миналото и сега да се издържа само с писане и издаване на книги - белетристика, поезия. Хонорарите подпомагат твореца, но не го обезпечават напълно… Големият ни майстор на късия разказ, Елин Пелин постоянно е работел - бил е библиотекар в Самоков, бил е „пазител“ в хранилището на Народната библиотека в София, музеен уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ в столицата… Йордан Йовков е учителствал из Добруджа, въпреки че е роден в Жеравна. И до днес се опазва и все още е действащо училище школото в село Ресен, което добруджанци наричат гальовно и с признателност Йовковото училище. В онези години написва „Чифлик край границата“, написва великолепната пиеса, станала отдавна класика „Албена“… Големият ни поет Пейо Яворов е работел като телеграфист в Чирпанската поща. В периода на социализма и знаменитите ни творци като Богомил Райнов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Емилиян Станев, които са и мои кумири също са работели въпреки големите хонорари които са получавали за книгите си…

-Как става издаването на една книга и какво плаща авторът за това?
-Аз не плащам за издаването на мои творби! Имам 12 издадени книги, но и стотинка не съм дал за тяхното публикуване! Това може да се види в издателствата „Световит“, София, „Сатори Ко“, София и „Жанет-45“, Пловдив. Сега и „Атеа“, София, вероятно ще започне да издава мои произведения.
Принципът е следния: Когато едно издателство хареса ръкопис - роман, повест или сборник от разкази, когато издателят прецени, че издавайки тази книга ще може да си покрие производствените си разходи, да изплати авторския хонорар и да спечели нещо и за себе си, тогава поема издаването за своя сметка. След като пусне книгата на пазара и в резултат на продажбите си покрие разходите, тогава изплаща и хонорара на автора по схема уговорена в предварителен договор… Всеки добър книгоиздател си прави сметката и той да спечели нещо, иначе защо изобщо ще се занимава с този бизнес. Другият вариант е авторът да си плаща за изданието!

При този втори вариант, кога той се прилага от книгоиздателите и колко струва издаването на един роман от 300-400 страници?
- Вариантът авторът да си плаща се прилага когато книгоиздателят е преценил, че предлаганият ръкопис не би имал особен успех на пазара, трудно ще се продава, възможно е издателят да загуби финанси. Тогава той прави сметка какви ще са производствените разходи за издаване на ръкописа и тези пари ги иска от автора. Така книгоиздателят си гарантира, че ако не спечели от издавания ръкопис, поне няма да загуби. Това е пътят, по който днес пазарът ни се залива с некачествени писания. Защото всяка откачалка, която си въобрази, че може да бъде писател ще напише 50-100-200 страници, ще даде поисканата от издателя сума пари и ще види името си сред книгите, затлачващи литературния поток със сивота и безличие. По този начин всякакви грандомани, графомани, нарциси и други се самообявяват за „велики творци“! Ако имахме развита литературна критика, читателят по-лесно щеше да различава „плявата от зърното“ и тази платена и некачествена „литература“ просто нямаше да се продава на пазара. Така графоманите и себелюбците щяха да оредеят, поне на литературното поле.
От общуването си с книгоиздатели знам, че за издаването на книга със среден обем от 130-160 страници, производствените разходи възлизат на около 900 -1 200 лева.

Какъв трябва да бъде тиражът на книгата, за да говорим за успех на творбата?
-Успехът на една книга първоначално не зависи от размера на тиража. Ако творбата е талантлива, ако читателите я харесват, книгоиздателят винаги може да направи второ, трето издание като увеличава размера като бройки. Например книгите на Христо Калчев бяха успешни и при 1000 екземпляра тираж и при 3000 броя тираж. Един куриоз при големият ни писател Владо Даверов - неговите книги при 1000 или 2000 тираж се продаваха пословично бързо. Докато една - „Чудовището ДС“, която му я издаде „Световит“ в 8 000 тираж преди осем години, днес не е разпродадена дори и на половина. Случаите са различни. Давам пример с тези писатели защото сме приятели (Единият вече е покойник)! В днешно време се смята, че ако сумарните тиражи на едно произведение надхвърлят 10 хиляди тираж и се разпродадат, то тази книга наистина ще остане в историята.

Колко получава авторът?
-Съгласно Закона за авторското право авторът получава 15 % от коричната цена на творбата. Пример: ако един роман се издаде в тираж 1 000 екземпляра и има корична цена 10 лева, то авторският хонорар е 1 500 лева. Хонорарът се изплаща по договорка с издателя, но в повечето случаи се практикува вариантът „на продажба“. Примерно, след като се продадат първите 100 броя, на авторът му се полагат 150 лева. Авторът може да си ги вземе в момента или да изчака по-голямо натрупване на сума в резултат на продажби. Това се договаря с издателя. Има и други варианти, но това е основният.
Най-високият еднократен тираж на моя книга е 3 800 екземпляра. Сумарният тираж на издадените ми до тук дванадесет книги възлиза на 34 000 броя. От тях продаденият до момента тираж надхвърля 25 000…

Кой от романите Ви смятате за най-успешен?
-За един автор е трудно да отговори на такъв въпрос. Но понеже романът ми „Коланджа“ получи първа награда на национален конкурс, преборвайки се с около 2 000 други участници, бих могъл да посоча него, но с известно колебание. Не подценявам и другите си творби. Но иначе откровено казано, за най-успешен смятам този роман, който предстои да напиша. Писателят винаги си мисли, че всяка следваща негова книга ще бъде по-добра от предходните. В момента имам два ръкописа които се разглеждат в софийски издателства. Струва ми се, че те ще са най-успешните, когато излязат на пазара. Но като си помисля за ръкописа, върху който в момента работя на „творческото си писалище“, така да се каже, вярвам, че той ще е върхът. Такива са творческите копнения…

Какъв съвет бихте дали на пишещи млади хора? Не говорим за онези, които са изпросили 1000 лева, за да издадат книжчица, най-вече с промяна на текстове, смъкнати от Гугъл, и която книга няма реални и 10 читатели, а за истински талантливи млади хора?
-Да четат художествена литература. Във всяко свободно време да четат, четат и пак да четат. Четенето развива художественото мислене и у любознателният читател се натрупват запаси от художествени изрази. Без развито въображение и запас от слова, не може да се постигне красива словесност, пъстрота на изказа и увлекателен сюжет. Да четат, но не от тези телефони, смартфони и други подобни прибори, а от „живата“ книга. Да тръгнат по библиотеки, по книжарници, да не се отделят от книгата. Не четат ли достатъчно, пак могат да издадат някаква книжка, но ще отидат в графата „грандомански драсканици“! И нито ще оставят за поколенията свястна творба, нито пък ще им се чуе името. И така да четат, да мечтаят… и да пишат! И ще успеят!

А ще я бъде ли книгата като хартиено издание? Нека завършим с оптимистичен въпрос: Споделяте ли констатацията ни, че докато вестниците загиват, продължават да потъват още и още (навремето „Труд“ и „24 часа“ всеки ден продаваха по 400 000 бройки, днес вече "часовете" са паднали до 10 000 бройки. Имат и сайт със 150 000 до 200 000 уникални посещения на ден, но сборът пак не излиза), книгата някак си успява да върви нагоре, като читателска аудитория. Все повече хора май напоследък купуват и за четене, и за подарък. 
-Вестниците няма да „умрат", въпреки статистиката… Навремето когато Люмиер открива първото кино, разни „философи“ вещаеха края на книгата. А с развитието на филмовата индустрия, литературата и вестниците „растяха и хубавееха“. После се появи телевизията. Отново се разнесоха подобни вещания. Но новините и литературата на книжен носител оцеляха… Защо не изчезнаха египетските папируси? Защо не са изчезнали свитъците от Кумран, даващи ни информация за първообразът на Стария завет, описващи елементи от Сътворението, от Началото на човечеството? Това са така да ги наречем „древните вестници и книги“ оцелели и даващи ни информация от преди хилядолетия. Информацията, предавана чрез записване върху дървесина и кожа (целулозна хартия, оризова хартия и други) винаги ще я има и тя ще умре само тогава, когато загине и човечеството. А това няма да се случи никога… Творците просто няма да го позволим, въпреки политиците!
24rodopi.com