Гроздовете на гнева, не клавишите на бунтарството

„Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва – тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо….
Това е престъпление, което няма равно на себе си...
Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи...“.
Текст, част от роман, който печели „Пулицър“. Автор е Джон Стайнбек. Разказва се за Голямата депресия в Щатите. За глада и за престъпленията, свързани с него. За унищожението на храна, защото ако бъде дарена, бедняците няма да похарчат и последните си центове в магазините за същата.
Представете си, ако в онзи момент т.нар. „социални мрежи“ съществуваха.
Ще речете-какъв отзвук, какъв гняв срещу несправедливостта! Да, и до там. Промяна е имало, защото е нямало социални мрежи, които да попият гнева, без той да излезе на улицата…
Гроздовете на гнева, не клавишите на бунтарството. И не гроздето, от което се прави ракия.
24rodopi.com
Четете по темата по-късно днес тук:
В мрежите на задушения бунт
Революцията „Ф“: Лайк, хейт и на… коча разлюляните мъд*ри
Въстанието на страхливците: По-добре хейт с клик, отколкото бушон на окото