Това го разказваше един президент, дето в миналия си живот бил ирландска пастирка. Пък в този ястреб, US пернато междувпрочем.
Много е модерно, 3 десетилетия след промените, биографиите да бъдат в тон с носталгията по „кой не скача е червен“. Модерно е съвременният политик да се пъчи с поне 5-6 дядовци убити от комунистите. Пък как е възможно да е имал толкова е без значение. Важно е да демонстрира дистанциране от „онези мръсници“ и обилно отделяне на сълзопоток.
Нагледахме им се.
30 години от началото, всеки е бил по площадите. Дисидентите след промените надминаха партизаните по брой след 9-и. Пък кой организирал първия митинг в столицата, пък кой в Родопите. Пък как докарали демокрацията, пък как мирно минало всичко…
Малко не ви ли писна от всичко това? Както и да е.
Нито един смел демократ, с 3 десетилетия битка зад гърба си, обаче не спомена за Горбачов. А трябва. Щото ако не беше шантавата перестройка на Михаил Сергеевич, тапетните дисиденти ни демокрация щяха да докарат, ни речи да държат, ни сега да пренареждат по свой вкус миналото. Напротив, доктрината на мечтите щеше да се закове до комсомолски секретар и да си я кютат мълчешката с партийната книжка в джоба. Щото ако бяха толкова смели, нямаше да чакат Съветският съюз да отпусне хватката в соц лагера, че тогава да извадят тапетите. Ако бе обратното, да го бяха сторили още в края на 60-те, като чехите. Ама тогава Съюзът пращаше танкове. За срам, и български.
Та така, дисиденти с 30-годишен стаж. Като наближи следващата годишнина от храбростта на площада, споменете поне веднъж Михаил Горбачов и Перестройката му.
Заслужава си, в името на истината.
Прости им, Нури Адалъ (б. р. - лежал 26 години в комунистическите затвори), че приживе не те забелязваха, оставиха те да умреш в мизерия, а днес се блъскат пред гроба ти кой първи цвете да постави и да се снима. Досущ като онези тихи и плахи граждани от опашката пред „Плод и зеленчук“ за банани преди Нова година (до 1989-та), на които Горбачов им даде криле и вяра, че май и те са били борци за свобода.
24rodopi.com
Снимки: Pixabay.com и 24rodopi.com
Без меди доанов нямаше да падне ком унизма.Горбачов чакаше да му пише у фейса.Така бутнаха берлинската стен а и ето я демокрацията дойде в БГ.
ОтговорИзтриванеСърцето угнетено се топи
ОтговорИзтриванев пожарите на хорската първичност.
Един въпрос отказва да търпи:
Какво тук значи някаква си личност?
Животът – като грайфер в кален слог.
Мечтите – потъмнели до безличност.
Дори да те превърнат в некролог…
Какво тук значи някаква си личност?
Въздишай, но оставаш недочут.
Шумът презира лира и лиричност.
Мнозина ще изкряскат в твоя смут:
Какво тук значи някаква си личност?
Живей в шаблон, под общия капак –
това вещае сляпата логичност.
В тълпите влей се! В жалкия рояк!
Какво тук значи някаква си личност?
Героите отдавна са отвъд
под пластове от сива архаичност.
От стадно чувство води се светът.
Какво тук значи някаква си личност?
Но станеш ли мишена – дваж и триж,
платил цена за своята различност –
оставяш диря, за да заявиш:
Това тук значи някаква си личност!
Сърцето угнетено се топи
ОтговорИзтриванев пожарите на хорската първичност.
Един въпрос отказва да търпи:
Какво тук значи някаква си личност?
Животът – като грайфер в кален слог.
Мечтите – потъмнели до безличност.
Дори да те превърнат в некролог…
Какво тук значи някаква си личност?
Въздишай, но оставаш недочут.
Шумът презира лира и лиричност.
Мнозина ще изкряскат в твоя смут:
Какво тук значи някаква си личност?
Живей в шаблон, под общия капак –
това вещае сляпата логичност.
В тълпите влей се! В жалкия рояк!
Какво тук значи някаква си личност?
Героите отдавна са отвъд
под пластове от сива архаичност.
От стадно чувство води се светът.
Какво тук значи някаква си личност?
Но станеш ли мишена – дваж и триж,
платил цена за своята различност –
оставяш диря, за да заявиш:
Това тук значи някаква си личност!