Доган или Ердоган?

"Да бъдеш или не? Това е въпросът".
Знаменитата фраза на Шекспир, която съвременната младеж шеговито изписва на английски "Two beers or not two beers?". Извън шегата, популярният Шекспиров монолог може да бъде перифразиран за всеки, интересуващ се от политика в Кърджали, до нееднозначното "Доган или Ердоган?"

"А защо не и двамата?",
би запитал някой? В очите на хората единият от началото на демократичния преход защитава правата на турците в България, а другият е съвременния идол на турците в Турция и по света, сравняван често със създателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк.
Да, ама не. Двамата са като куче и котка.
Неразбирателството между тях не е тайна за никого. Преди Ердоган да дойде на власт през 2002 година, част от "голямата политика" на ДПС бяха взаимоотношенията на Движението с Турция и естествено гласовете от там. Но после? Нещата се усложниха.
Разграничителните линии между Доган и Ердоган са много и изплуваха постепенно през годините.

В идеологически аспект Доган държи на либерализма и кемализма,
докато Ердоган е привърженик на консервативните и религиозни ценности. Турският президент никога не е припознавал ДПС като “протурска партия”. А изселниците ни в Турция симпатизират на Ататюрк до степен "култ към личността" и на избори гласуват твърдо против Ердоган.
След един десетгодишен проучвателен период, през който стана ясно, че ДПС безалтернативно държи контрола над турското малцинство в България, Ердоган даде благословията си за създаване на "нова турска партия". Тя бе повод тогавашната "дясна ръка" на Доган Касим Дал да напише "кървавото писмо", а на 1 декември 2012 година в НДК бе учредена Народна партия "Свобода и достойнство", като за председател бе избран също много близкия тогава до Доган младежки лидер Корман Исмаилов. Подкрепата от страна на Турция за новоучредената партия бе прокарвана чрез влиянието на турското посолство в България, а Исмаилов се снима лично с Ердоган, като общата им снимка бе разпространявана в предизборната кампания като доказателство за топлите нови взаимоотношения.
Но политическият проект не хвана дикиш.

Три години по-късно съдбата изпрати нов повод за ревизиране на турската политика в България.
Покрай обтегнатите отношения на Турция и Русия заради сваления самолет, Доган зае позиция, която бе разтълкувана в Анкара като… „открито се афишира на страната на братушките“. И последваха брутални изпълнения.
След новогодишното слово на почетния председател на ДПС в края на 2015 година, действащият партиен шеф Лютви Местан бе свален от председателския пост по безпрецедентен начин. Без конференция, против устава – казва Местан. Тогава излязоха на светло и горещите връзки на Местан с посолството на Турция, когато той се скри за часове в дома на посланик Сюлейман Гьокче. Последва очакваното учредяване на нова партия с благозвучната абревиатура ДОСТ ( Демократи за отговорност, свобода и толерантност). Този факт показа и последователността в усилията за разграничаване на Ердоган от Доган. Имаше и още наливане на масло в огъня.
На 11 февруари 2016 година в турските медии изтече информация, че Турция е издала забрана на нейна територия да влизат Ахмед Доган и депутатът от движението Делян Пеевски. Тя се появи в близкия до президента на южната ни съседка Реджеп Ердоган вестник “Сабах” и според изданието забраната е наложена заради “антитурските му позиции след кризата с руския самолет". Информацията бе и официално потвърдена от посолството на Турция в София.

Отношенията Ердоган-Доган тотално се влошиха след опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 година.
Тази дата, на която 251 турски граждани жертваха живота си, заставайки с голи ръце срещу армията, се превърна в начало на новото летоброене на турската държава. Реджеп Тайип Ердоган посочи като организатор на опита за преврат организацията на живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, която бе наречена Фетуллахова терористична организация (FETÖ). Започна мащабна чистка срещу негови последователи във всички сфери – съдебна система, полиция, образование, медии, бизнес. Всеки заподозрян за връзки с Гюлен се превърна автоматически във враг на държавата. В този "черен списък" зае мястото си и ДПС. Не бе минал и месец от опита за преврат, когато на 11 август държавната Анадолска агенция обяви скандалната новина, че депутати от ДПС симпатизират на Гюлен. Информацията бе, че Анкара следи ДПС под лупа за връзките с ФЕТО, а общите антитурски действия на ДПС и ФЕТО са обект на анализи. И турски, и български медии подхванаха разнищването на естествения въпрос "Враг ли е Доган на Ердоган? ".
В толкова чувствителен за турската държава момент едва ли можеше да има по-сериозно обвинение.
(Следва)
Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com

24rodopi.com