Кантарджиев уточни, че ще остане задължението за маски на закрито - "задължително в градски транспорт, при купуване на хляб и хранителни продукти, до аптеката", изброи той.
"Чакахме да се стопли времето, слънцето да трепе вируса навън", обобщи Кантарджиев и посочи, че и се увеличават изследванията на вируса, а самата епидемия придобива ендемичен характер - в отделни огнища. Това променя и стратегията на щаба по отношения на тестванията и действията срещу заразата.
„Обсъждат се много активно какъв да бъде ритъмът на отпускане на мерките. В следващите дни предстоят нови такива. Ние даваме постоянно нашето становище при поискване", това пък обясни шефът на Щаба ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
"Наблюдаваме много внимателно какво се случва", каза той и информира, че правителството ще съобщи от коя дата ще се отворят нови алеи, планини, различни видове спорт, който се практикува на открито.
На въпрос дали крият опасност маските, шефът на Щаба заяви, че в момента е времето, когато се обострят поленовите алергии и там специалистите трябва да кажат дали пристъпите са заради маска или полени.
Във връзка с това дали ще остане изискването за носене на маски на отворени пространства, шефът на Щаба заяви, че маските са изключително полезни за използване в затворени пространства - градски транспорт, магазини и др.
"Ваксина обаче скоро не трябва да очакваме. Има светлина, ама не сме оптимисти. Хора, които с години работят с вируси, сега гледат с учудване", разкри проф. Тодор Кантарджиев.
Според него, е щяло да бъде много груба грешка, ако преди месец се е кажело - махайте маските, за да ни обичате. "Епидемията вече придобива нов характер - има вече само отделни огнища", каза проф. Кантарджиев и заяви, че затова се преминава към нова стратегия.
Снимка: Пресцентър на Министерски съвет
24rodopi.com
.jpg)
ПРЕДАПОКАЛИПТИЧНО
ОтговорИзтриванеНа този свят сме само гости мимолетни
и въпреки това си мислим, че сме вечни.
А ако краят на света настъпва утре?
Тогава бих съставил списък поминутен
с неща, които искам да направя,
но някак все така и не успявам:
Да се кача на тази Айфелова кула,
изпълвайки това, което пророкува
онази прословута фраза епохална –
„Умри, видял Париж” – съвсем буквално.
Да се науча да танцувам танго –
дори и при потъването на Титаник
оркестърът е свирил до последно
и срещнал края с огнено кресчендо.
Да посадя дърво, или по-скоро десет –
напук във плана Му велик да се намеся,
опълчвайки се на всеобщата разруха
със съзидание - тъй, просто за разтуха.
Да се сдобря с онез, които съм обидил –
нали признат, грехът е грях наполовина.
Да се разкаеш никога не е тъй късно,
че не получил прошка да издъхнеш.
Да се опитам да премина под дъгата –
макар да не е конструиран тоз двигател,
със който се догонва светлината,
пак бих се надпреварвал със Съдбата.
Да наблюдавам как се ражда пеперуда,
пред мъртвия пашкул застинал във почуда.
Защото всеки край е някакво начало,
извечен кръговрат на неразривно цяло.
А после бих направил книжно самолетче
от списъка – да литне нейде по-далече.
И бих прекарал сетния си ден със тебе,
вместо да го прахосвам в случки непотребни.
Нали, ако си нямах с кой да го споделям,
светът ми би се свършил още вчера?
Ne maskite a vie sickitesa mahaite ot tam
ОтговорИзтриване