Дъжд

Когато първите капки заудряха по плочника и му подсказаха, че обилно ще завали, набързо прибра електрическата косачка в гаража и се затича към навеса пред къщата. Внезапно изтрещя гръмотевица, кучката му жално изскимтя и треперейки от страх, се свря между краката му. Загали я по главата и й заговори успокояващо:
- Не се плаши, тук съм…
Гъста мрежа от едри, дъждовни капки покри всичко наоколо. Задуха силен вятър, притъмня. Прибра се на топло в уютната стая, но паникьосаната кучка го изпревари. Тук се усещаше защитена и погледът и постепенно се смекчи. Изкара голямо парче хамбургски салам от хладилника, наряза го на ситно и започна да и го подава. Животното, вече съвсем успокоено, внимателно поемаше лакомството с влажната си муцунка.
Застана до прозореца на терасата и загрижено се взря в градината. Стихията затлачи лехите с разсадените наскоро зеленчуци, текнаха кални потоци, които разкъсаха подредените редове с домати, чушки, краставици.
Беше му болно, но какво можеше да стори. Миналото лято страховита градушка смля всичко и трябваше да преразсажда.
Сети се за стихотворението на Яворов и го изрецитира на ум: „Спри! Недей…труд кървав, Боже пожалей“!
Но както се казва, Бог високо, Цар далеко. Водните потоци се усилиха, а голям клон от короната на дивия орех на двора се отчупи и изтрещя като изстрел. Дърветата се прегъваха доземи от напора на разбеснелия се ураган.
„Колко слаб и безпомощен е човек“, помисли си коравият мъж. Бе положил толкова труд и мерак, а сега гледаше как всичко погива. Стисна силно дръжката на прозореца с мазолестата си длан и прошепна: „Няма да ме победиш, не можеш. Всичко ще възстановя до последното коренче…“
Когато най-сетне напрежението спадна и въздухът се разреди, а стихията ускорено се изтегли нататък, по посока на Асеновград, мъжът подвикна на кучката си и двамата се озоваха отново на двора.
Захвана се с отчупения клон. Окастри го с острата брадвичка и старателно подреди клоните на дръвника.
Кучката, преодоляла страха и ожадняла от напрежението, лакомо залока от насъбралата се дъждовна вода в тенджерата и.
Изгря слънце и от мократа градина се надигна пара.
Животът продължаваше.
Страхил АЛЕКСИЕВ, адвокат

24rodopi.com