Масово заразяване с алкохол и маска от 3 лева за мезе

Как премина през извънредното положение нашенецът? С „Тц-тц-тц“, опъване на уши, плюене срещу уроки и примирени глътки алкохол. За вътрешна дезинфекция. По някоя и друга псувня срещу екрана на телевизора по физиомутрите с траурните лица, дето готвиха чувалите за трупове, хладилните камиони, та чак и проекти за превръщането на детските площадки в морги.

Цифри от разни проучвания

Половината нашенци смятат, че коронавирусът не е толкова страшен. Просто като грип, както впрочем твърдеше шефът на Щаба, дето после взе да се заканва с масово умиране на народонаселението. Това, последното, на изпроводяк. След като му секнаха ежедневните траурни брифинги, които втръснаха дори на бабите в селата. Уж най-застрашената група.

Всъщност, забраниха дори по селата да се ходи. Щото въздухът бил опасен, слънцето, пейките в парка. Че дори се стигна до безумието дървениите от зоните за отдих да си ги приберат общините. Сякаш са бащиния и собственост на кметовете. Поне в Кърджали действаха рационално, върнаха ги ремонтирани. Две в едно. Но лошото чувство остава. Като във вица за евреина, дето отишъл на гости на роднини, а на домакините изчезнали бижутата. Естествено вината паднала върху госта. След месец обаче му пратили писмо „намерихме скъпоценностите скрити в един долап, не си виновен, но лошото чувство остана“.

Бе, такива работи. Е, как да вярват хората, като се опитваха да ги убедят, че не трябва да се сяда по тревата в парка? Някой и друг вирус сигурно ще се забие в задника? По-скоро кърлеж, но как да се спори с НОЩници.

Рокади, ротативки, Видовден

Правителството усети жега и започна да прави промени. Последното е всичко друго, но не и промяна. Едни рокади „от трън та на глог“. И туриха един от хората, дето разправяше за чувалите с трупове, за здравен министър. По-добре щеше да бъде мосю Алфонс, погребалният агент, от сериала „Ало, ало“. Поне последният е по-забавен.

Борбата с коронавируса бе като участие пред ротативка. Какво ли ще се падне?

Над 80 на сто от хората нямат симптоми дори. Но резултатите и политкоректният вирус ни прати в куп „Черни списъци“. Последно, Дания затвори граници за нашенци. Италия също.

Честито! Камионите тръгват, ама не с трупове, а с бедняци.

Със сигурност, на генерала-лекар-шеф и не знам още какво му се размина президентския пост. След като само хоровите мисирки на властта го номинираха след първата сълзлива реч. После почнаха заплашителните.

Тотална гавра със страховете на хората. Но Видовден винаги има.

И какво остана?

Остана само едното пиене. В родната ни история кръчмата е едно истинско  „културно явление“. Място за изповядване на болките, за споделяне на радостите, мегдан за „революции“ и прочие.

Край масите могат да се състоят всякакви представления от бита и народопсихологията. От счупване на чаши при наздравици, до счупване на кости по-подир.

Сметката може и да не е по меню…

Кръчмата се нарежда в троицата на свещенодействията в битието на нашенеца. Наред с банята и духовния храм. Едното за вярата, другото за очистението, третото за душата.

Определено, най-невероятните случвания могат да се състоят само в кръчмата. Дори тя да не е истинско заведение.

Кръчма в извънредно положение

Епидемия на градус-така изкараха родопчани извънредното положение. По-малко храна, повече алкохол, сочат анализите на търговците в областните градове, след края на „голямото затваряне по домовете“.

„В един момент запасяването с продукти от първа необходимост отстъпи на потреблението на алкохол. Всякакъв вид, различни марки-български и вносен. Такъв оборот на алкохол не сме отчитали, имаше ръст на потреблението“, разкриват търговци. Обясняват си го със затварянето на заведенията, както и домашната изолация. А какво да правят нашенци между брифингите с „чували с трупове, морги и хладилници за телата“? Преглъщат ги с алкохол-и за психическа отмора, и за… дезинфекция.

„Аз като няма какво да правя и…“

Денят започва с коронавирус и завършва с него. На обяд същото, а следобедното кафе неминуемо минава с нов прочит на цифрите от генерала-медик.

Затваряне у дома и никакво събиране с хора. Хеле дошли от чужбина.

Пръв приятел става хладилникът, защото по телевизията се излъчва едно и също. След поредната емисия е полезно хорър филм за разтоварване…

Домашен затвор по време на чума.

Така преминаваше ежедневието в извънредното положение.

„Аз като няма какво да правя и взема, че се напия“, казва родопчанин. Кълне се, че комшията му шибнал един шамар на жена си. Разбира се, в пияно състояние. Защо? Защото се заобяснявал, че видял вирус на бузата й…

И след края…

И като приключи истерията се започна „масово заразяване“. „Няма ми нищо. Бачкам в завода по сума часове и след един тест-край, на легло. Трябваше да карам домашен затвор, а ми няма нищо. Просто някакво бъркане в устата ми показало нещо“, разказва „излекуван“ от Ковид-19 работник от Родопите.

Както и един самотник от Неделинско, дето пипнал пневмония и го бяха хакнали в графата „заразен“. Само дето човекът от месеци жива душа не е срещал, но пък изстинал докато работи на чешма в баира. Повторните му тестове се оказаха отрицателни.

Те такива работи. Но предаването на „заразата“ от разни медии все е „шок и ужас“. И благодарение на тях сега сме в разни черни списъци, като опасни държави.

Много зараза, много нещо, но…

Гълтането продължава

Собственици на малки квартални магазини отдавна са прозрели из дълбочина душевните щения на родопчани. А те са прости-малко спокойствие, силно питие, биващо мезе и добра компания за разтуха след работния ден. Поради тази причина инвестицията в търговския обект неминуемо минава и през външната му част. Тоест, задължителни маси и столове. Някои дори са вдигнали и покрив над главите на клиентите си, а тенти ги пазят от студа през зимата. Хранителните магазини в градовете са се превърнали в хоремаци. Масите са пълни с народ, особено вечер.

И отново е така. Кой с маска, кой без, кой с такава провесена и полюшкваща се на едното ухо. Ама „Наздраве!“ да има. Гълтане до дупка. А приказките за „короната“ са вече досаден спомен.

„Изпивам си дажбата-две или три стограмки с две коли, пазарувам за дома каквото е казала жената, и се прибирам. Вечеряме, може една ракия още, и следва ставане в 6 часа на другия ден и поредните изпълнени с работа часове докато дойде моментът за дажбата”, казва клиент на псевдоресторанта. Мълчи и отпива, докато на метър от него се вихрят разговори за трудовите подвизи през отминалия ден на неговите комшии.

„Боля ме за маската…“

„Истински ме заболя, когато маските станаха от 15 стотинки 3 лева. Някой пак заработи пари от мерките. За толкова мангизи ще пия едно патронче. Защо да стоя с маска? Майката е*аха на този народ. Не им вярвам вече за нищо. Един ден-ходи маскиран, на следващия-вредно е. След още два-айде пак с маска. Що на маймуни ни направиха. Жената остана без работа. Аз едва смогвах. Ебаси вирусите и простотиите. Целият свят пре**аха“, споделя бай Минчо. От беседката. Лидерът на беседката. Пред един блок в областния град. В близост има магазин. Там се събират старите кучета, както се наричат.

Всеки е загубил нещо по време на „положението“, но не и себе си.

След драмата с вируса се хилят и удрят с юмруци по дървената маса.

Епидемия на градус.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Шефът на Щаба си бършеше очилата с маската, но тя става и за подложка на питието

-У дома-тоалетна хартия и ракия