То е част от нашето детство и историята на града, казват стари кърджалийци, които с умиление си спомнят и се връщат назад във времето.
„Возил съм се, да съм бил на 7-8 години, сега карам 66-ата. Имаше толкова много деца, беше голяма радост. То нямаше друго за децата тогава. Такава навалица не можете да си представите. Чакаме и пак, по 10 пъти се качваме“. „Много хора имаше и кондуктор даже, с една такава типична за машинист шапка. Беше интересно. Чакахме по половин - един час, за да се качим. Сега не работи, но пък важното е, че моите внуци се качиха. Значи аз, моите деца и внуците сме се возили на това влакче. Три поколения“, разказват с усмивка спомените си от онова време възрастни мъже.
Детската железница потегля за първи път на 30 септември през далечната 1962 година. Построена е по проект на инж. Валентина Йочкова, за изграждането й са използвани релси от закритите рудници в село Стремци, а вагонетките, с които са пренасяни полезните изкопаеми от мините, са преустроени в купета.
Максималната експлоатационна скорост на влакчето е 4 км/час. Обиколката - 20 минути. Съставено е от локомотив и два вагона, капацитетът - от около 25 места. Дължината на релсите е 1210 метра.
След около три десетилетия, детската железница за първи път е закрита в края на 90-те години. На 7 септември 2006-та е възстановена, а от октомври 2016 г. до август 2017 г., има кратко спиране поради повреда на локомотива. 2020-та, коронавирусът и мерките са причината влакчето, приютило хиляди детски усмивки, отново да бъде прибрано.
24rodopi.com
Закрити рудници в село Стремци кога е имало?!
ОтговорИзтриванеМалко ме съмнява да е короната ама е добър предлог
ОтговорИзтриванеВозил съм преди 50 години, даже имам снимки.
ОтговорИзтриванеНе е никаква корона. Продаден е двигателя на вторични суровини и не могат сега да намерят друг. Това е цялата истина. Крадат като на световно.
ОтговорИзтриванеАко двигателят е продаден за вторични суровини и не могат да намерят друг за да го сложат, то няма къде и в Кърджали да направят нов защото няма заводи пък пък и да има някъде не знаят как.
ОтговорИзтриванеНякои хора в една държава като Швейцария са построили ж.п. линии и пътуват техни влакчета до връх Пилатус до височина 1 596 м., гр.Цермат до височина 2 253 м. и Югендфрау до 3454 м. Ние само можем да мечтаем като си останем с мечтите. Там обаче хората мислят за хората. Не е като у нас.
ОтговорИзтриване