Робите слепи в робската страна… Борци за гащи със сърца в долапи

От години се проправя пътя на „истината“. И тя е само една-глобализъм, либерализъм. Според същите пророци гейпаради и джендърство са постаментите на новия свят, новото общество, освободено от оковите на консерватизма. Мило и угодно на сексуалните щения, стигащи до перверзия. Перверзията пък вече е нормалното съжителство на двата противоположни пола. Още от доктрините?

Ето.

Някакъв си комитет, известен с неистовата защита на правата на хомосексуалистите и всеки ром, в чиито културни особености влиза, напълно естествено, изнасилването и обирането на бабички, за да се изхрани домочадието, в което майката е възможно също да получава детски, барабар майчинството. Та същият този комитет на отворени отвсякъде либерали издал книжле, с (не)ясно финансиране, под заглавието „В като вагина“. В нея има глава „Кой менструира“, в която се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена. Има и други причудливи раздели като „Мастурбация“ и „Право на аборт“. На една от илюстрациите пък дама си е навлякла нещо средно между елек и лигавник с надпис „Обичам своята вагина“.

Та тази чудесия на комитета, захранван с чужди мангизи, ще трябва да се разпространява сред вашите деца. Безплатно. Замислете се. Какво връхлита цяло едно поколение.

 

Програмирано тъпоумие

 

Предвид случващото се в държавата от 30 години и навлизането на властови позиции на всякаква нискоинтелектуална гмеж, то не може да не ни мине през ума, че всичко това е предварително програмирано в т.нар. „преход“. Все по-тъпи, все по-низки, все по-алчни, все по-първични. Като смяната в предпочитанията в музиката. Въртенето на задници стана норма в политика, забавления, изобщо основно поведение на индивида в социума. И никак не трябва „морфичен резонанс“, за да се усети. То е 6,2 по Рихтер върху стените на двореца.

В същото време, целият този калабалък от въртизадничество е възможно най-лесно манипулируемата тълпа. Цената е колкото на три кебапчета с бира. И музикален фон от звука на цепнати гащи.

 

Поръчваш китайски гащи, идват чорапи

 

По този начин програмирано, обществото става радетел за собствените си гащи. То изпада в неистов ужас, ако някой посегне към тях, когато са платени от самото него.

Много як пример. Някакви хора поръчвали по интернет дрехи. В някакъв нов, мега фешън бутик. Но вместо китайските гащи и рокли, получавали чорапи и анораци. Такава вулканична омраза се изля от светотатството да бъдеш прецакан, че желанията бяха „Затвор и само затвор за тези мошеници!“.

 

И падаш в дупката

 

Такава жажда за възмездие и отплата е похвална. На всекиму според деянията. Но същите ежедневно очукват автомобилите си в дупките. Но не желаят отмъщение. Нито пък пари, нито каквато и да било компенсация. Качеството на един човек се определя от това как се отнася спрямо тези, от които животът и добруването му в него не зависят по никакъв начин. Демек, за неразбралите, ако си боклук, ще мачкаш слабите. Ако си читав, ще въстанеш срещу силните, а не да им скланяш глава.

Но дупките са елемент от силата. Дали на местно ниво, дали на национално. Дали феодалният господар ще нараниш, дали Големия Император, все тая. Все аристократични особи. Къде е там жаждата за възмездие?

Гащите са важни. Евтини на брашното, скъпи на триците, или както там беше.

 

Бедните да духат супата

 

Няколко жени събрани в заведение. Масата почти им е тясна. Оставили са децата в училище, на някои мъжете зад граница, а те обсъждат. Живота, вселената и всичко останало, въртящо се обаче около хранодена на подрастващите.

-Видяхте ли цените на купоните? В кръчмите е по-евтино. Какво си въобразяват, трябва да се направи нещо-дума едната на висок глас, който стряска останалите посетители в заведението.

Чува се всеобщо цъкане на недоволството.

В това време друга оставя телефона на масата и изрича: Нова катастрофа на магистралата, на пътен участък, дето бил нагънат. Ох, мъжът ми пътува от там всяка седмица. Уф, дано не стане беля и с него. Казва, че крали, крали, пък се осрали, затова нищо не е наред.

Всички се споглеждат, скланят глави за няколко секунди в знак на помирение с жертвите. После захващат отново за супите.

А и те са сготвени от обществени поръчки. Същите, които нагъват магистрали. Но за последните главите висват в преклонение.

Всичко е свързано. Като кълбото на Ариадна. Само следвайки го може да се излезе от лабиринта. Колкото обаче го развиваш все ще срещнеш Минотавъра. Той е в основата на проблема.

Ама супата е важна. От трици и брашно.

 

Благодарим ти, повелителю, че си свърши задълженията

 

Има едно нещо, което обществото ни не може или просто отказва да схване. Това е сделката с властта. Тя се сключва с пускането на бюлетината. И няма значение какво е зачеркнато в нея. Контрактът е обществен. Ти гласуваш доверие на човек, който е длъжен да спазва делегираните му правомощия. Не да седне на престола на бюлетинното си величие.

Някакви хора в едно село благодарят на местния Първи. Че им направил път. Тоест, осигурил необходимото, пък те си го направили, със собствен труд. И му благодарят. Нещо от сорта ще да е звучало: Благодетелю, ти си и майка, и баща! Благодарим ти от сърце, че не ни изостави.

Без да проумяват своето собствено участие в работата, дето не им е работа. Тяхно задължение е да плащат данъци, такси и всякакви налози, а срещу това да им бъде осигурен достъп до домовете, осветление пред тях. Това е задължение на този, когото са коронясали за господар. И благодарностите в случая са излишни. Не се благодари на портиера, че ти е отворил вратата. Това му е задължение.

Трудно е обаче да се разбере от „робите слепи в робската страна“. Които не проумяват, че след пускането на бюлетината те стават началници на Първия и имат единственото право да изискват! Не да благодарят. Колкото и някои хора да си приписват въртенето на Земята и изгрева на Слънцето за свой личен успех. И Първият всъщност е първи единствено в леглото при жена си, не по-далеч от ложето.

 

Сърца в долапи

 

От гражданско общество, мислещо предимно за гащите си и супата, не бива да се очаква много. И това го знае всяко хлапе, пардон, всяка власт. Защото подобно се превръща в гащник и супар, боец, чието сърце е в някой долап. И не смее да се разтупти, че някой от „силните“ вземе, че се ядоса.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Тази си обичала вагината-скоро до всяко дете

-Ето така се запълват дупки с пари на данъкоплатците

-На печелившите, честито!