Проблемът е много, много голям: Едва 21 % от учителите имат доверие и ще си направят ваксина срещу COVID-19!

Толкова много тържественост имаше в деня на първото ваксиниране. Разходваното телевизионно време е съпоставимо само с отразяване на събития от рода на Падането на Берлинската стена. И е правилно, може би, защото се търси големия ефект – максимален брой българи да се заредят с чакане да дойде и техния ред за ваксиниране срещу COVID-19.

Фанфарно отразяване имаше и за началото на Втората фаза на ваксиниране. Кога свърши първата, че се обяви гръмко и втората – това също поражда въпроси при положение, че са имунизирани (първа фаза) едва 19 хиляди медици.

 

В системата на образованието у нас има около 90 хиляди педагогически специалисти. Средно желание за имунизация са изявили 21 на 100 от преподавателите.

 

След „средната хубост“ ваксиниране при медиците, процентът на недоверие при учителите е още по-тревожен.

Даскалът, будителят, отварящият очите на малки и големи деца за живота… той не вярва на бълващото от телевизора. А може би въобще и не гледа в последната година, като защитна реакция...

 

„Ваксинирам се днес, защото вярвам, че благодарение на ваксините светът е такъв, какъвто го познаваме“, „Ваксината ще бъде спасението, което очакваме“, „Много скоро ще започнем да надделяваме над COVID-19“, „Днес България заедно с почти всички европейски държави се изправяме в едновременни усилия за повеждане на победоносна битка срещу COVID-19“…

Красиви думи, но Учителите не вярват. Проблемът не е при тях.

Даскалът не вярва, как да повярват другите!?

24rodopi.com