Диана, която прави хляб за близки, приятели, съседи…

В световния ден на прегръдката, 21 януари, в период, когато по разбираеми причини дори здрависванията са ограничени, в Арт галерия Кръг представят красивия свят на 24-годишната Диана Кехайова, за която споделеният хляб е дори по-силен от прегръдката.

Защо смяташ, че споделеният хляб е по-силен от прегръдката? – питаме я ние. – Хлябът не е закваска + брашно + вода. Той е тайнство! – казва тя. – Вътре в хляба е слънцето, защото зърното се храни със слънчевата светлина, водата също се зарежда с нея. С две думи: хлябът е светлина, която споделяме един с друг.

Диана е истински търсещ дух. Като малко момиче се е отдавала на рисуването, математиката и езиците. През 2015-та завършва езиковата гимназия в Кърджали с немски и английски, приемат я инженерна специалност в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, но не се усеща на мястото си и се прехвърля да учи графичен дизайн в Нов български университет (НБУ) с идеята да се занимава с реклама в бъдеще. Страстно търси себе си в дейности, които имат истински креативен потенциал. Докато следва, си намира почасова работа в една столична пекарна. Това е и стартът на начинанието й.

В семейството ми – казва тя – всички имат интерес към „кулинарните тайни”. Баща ми Митко Кехайов, полицай в Ардино, е завършил средно образование в кулинарно училище и той, както и всички жени в рода, могат да месят, да точат и да правят вълшебен хляб с ръцете си. Любимото ми ястие от детството е родопски пататник. Пак по традиция всички у дома могат да го приготвят – и мъже, и жени. Пататник, както Клин, Марудник, Чеверме, Качамак, Люта каша, Кочан, Турп, Трахана са типични за родопския край ястия. А също и Голеник, Мекици, Обърник, Проматница, Тенурки, Брашненик, Содена пита в пепел...

След година и половина обучение, стаж и работа в пекарната в София, се записва на професионален курс за сладкари и пекари, където работи с най-добрите сладкари в България. Стъпка по стъпка навлиза в тайните на шоколатиерство, модерното сладкарство, класическото сладкарство, вкл. и чрез професионална практика „на живо” в обекти и ресторанти. Изпитът й се пада в деня, в който е обявен локдаун в държавата заради COVID-19. Не се връща в пекарната, връща се в Ардино и започва да създава красивия свят на собствената си мечта за сладкарска къща, като първо започва да прави хлябове за близки, приятели и съседи, после сладки и масленици, разработва собствени рецепти. Започва да събира историите на кулинарните празници в България, стари рецепти и свързани с изпълнението им обичаи… Силно критична е към производството на масовия заводски хляб, в който има ензими като амилази, протеази, ксиланази, хемицелулази, глюкозооксидази, химически закваски, подобрители за хляб, емулгатори, Е-та и какво ли още не. Не използва нищо повече от автентичния народен опит + любов към продукта.

На Световния ден на прегръдката в Арт галерията ще има авторски сладки, ще бъдат показани фотографии от нейния практически и изследователски опит, оригинални рецепти и селекция от „най-вкусните” фестивални програми в страната. Фотографиите могат да се видят от 21 януари до 7 февруари.

24rodopi.com