„Европейци“ в тийнейджърска възраст: Кокаин, изстрели, евро, успех и смърт под флага

Отворени граници-масово преселение. Свобода за сметка на робство. Съграждане там-разруха тук. Много работа зад граница-малко работници у дома. Правила на Запад-кокаин на връщане. Любов на малкия двор-раздяла на широкото. Шеметен успех при чуждите-провали при домашните. Живот там и… смърт пак там.

14 години от влизането ни в Европейския съюз. Тийнейджърската възраст на една мечта, която сподели отпечатъци, по китайски, на жадувалите я. Като в онази далечна, източна поговорка за пожеланието и осъществяването му. Тоест-внимавай какво искаш. Щото като се сбъдне…

 

Какво?

Какво спечелихме и какво загубихме от ЕС? Въпрос и последващ анализ в учебниците, вероятно след няколко десетилетия. Ако изобщо съществува тази държава, Европа, Светът.

Междинните коментари са от възхвала към отричане.

Нормално.

Но нека видим фактите.

 

Как?

 

На 1-ви януари 2007 година празнувахме. Вече сме част от „Клуба на богатите“. Е и какво?

„В този момент преминавах границата със Словения. Показах лична карта, а митничарите ме върнаха. Дори не бяха чували за присъединяването на България към Европейския съюз. Хвърлиха ми документа в автомобила и ме отпратиха. Дреме им“.

Споделено от един от първите родопчани, прекосили границите като „европейци“.

В лицемерната Европа, която такива, свои си гастарбайтери, много не люби. Най им дай африканци. Ама, нейсе.

 

В един момент

 

Границите бяха отворени и тогава стотици хиляди нашенци се озоваха там, където са мечтали. За по-добър живот, по-високо заплащане, подреденост, перспективи.

У дома не останаха работници.

Години наред стандартът определяше битието, сърцето казваше друго. Бъдеще и спомени.

Заминаваха всички…

 

Общак там, но надрусан „баровец“ у дома

 

Учил до осми клас у дома, без работа, но с възможности за развитие в Нидерландия. Там превива гръб като общ работник в строителството, а в Родопите е зад волана на „Мерцедес“ с еднакви цифри на регистрационния номер. Там няма време за забавления, но по празници у дома върти гуми и пълни ноздрите с кокаин.

Позната история от битието на региона.

Така се връщат част от нашенци. С болки в гърба и напудрени ноздри.

Следва пъчене у дома и присъди.

За ергените, но за останалите…

 

700 евро и…

 

Разделени семейства. Това е европейското семейство за нашенци.

Около 700 евро на месец може да спести гурбетчия, ангажиран в строителството в някоя от водещите икономики в Западна Европа. Разбира се с уговорката за стегнатия колан и никакви забавления. Същите тези пари тръгват към дома във всяка част на Родопите. Те влизат в семейния бюджет, където се разпределят от жените.

„Живеем по няколко души. Забравяш за излизане в почивните дни. Алкохол и храна само в квартирата. Спестяват се пари, но трябва да се свиваш. У дома чакат”, споделя дългогодишен строителен работник. 42-годишният мъж е бил по обекти в Нидерландия, Белгия, Англия, а понастоящем поставя изолации на сгради в Германия.

„Празнувахме рождения ден на щерката. Ние там, с колегите, у дома-жената с децата. Гледахме се в интернет и докато кажа „Честит рожден ден, тате!”, връзката отиде. Геч. Така сме разделените семейства в Обединена Европа”, споделя друг гастарбайтер.

 

Началото

 

„Нямам нужда от теб, мога и сама да се справям с детето. Имам нужда единствено от парите, заминавай на Запад и пращай. Ще се връщаш когато ти кажа“.

Тежки думи, охарактеризиращи съвремието в Родопите. Отправени от млада жена към съпруга й. Създадено семейство, но разделено, с всички възможни драми на битието. Една история, която спокойно може да бъде умножена по стотици.

Огромен брой семейства са разделени от гурбета в планината на гастарбайтерите. Хиляди нашенци са зад граница, за да  създават по-добър стандарт у дома.

Запознанство във фейсбук, любов онлайн и решение за сватба. Така започва една история между двама млади в региона. Момче и момиче се събират, вдигат пищна сватба, но без да сключват граждански брак. Не след дълго момичето забременява и двамата решават да заминат за Северна Ирландия, където да се установят. Първо тръгва момчето, за да намери работа и квартира, след това трябва да го последва и съпругата му. Тя обаче решава да изчака раждането на детето в Родопите и едва тогава да замине. Поставената задача на мъжа пък е да праща паундове. И той го прави. Прибира се на няколко пъти. Но жена му го кара да заминава пак. Дори след раждането на детето го моли да не го припознава, за да се води като самотна майка. Започват и скандалите. Жената настоява сама да отглежда детето, а мъжът да праща единствено пари. Да се прибира в България само когато тя го извика…

Тежко, а?

Гаден път.

 

Семейни къщи…

 

Хиляди жители на региона превиват гръб, за да вдигнат къщи по родните места. Смазват се от работа в името на своето. Да направят живота по-лек именно там. Да имат това, което са нямали родителите им.

„Големи къщи, огромни, прогимназии. По 4-5 етажа. Кой ще живее в тях? Стоят празни. Ето, моят син има едно дете. Но строи къща на няколко етажа. За кого, бе, момче, за кого?“, пита възрастен мъж, който гледа огромните здания, в режим на строеж, в Чернооченско. Чуди се, почесва се, и пак продължава по нагорнището с малката торбичка, пълна само с хляб и мляко.

 

… куршуми

 

Две десетилетия зад граница. Бачкане упорито за цялата фамилия. Отделяне от залъка. Труд и мечти. Радости и скърби. Усмивки и сълзи.

В основите на дома е клетвата „Не харчи за това, трябват за къща“.

Така се съгражда нещо, когато си в нищото. Борба в чуждото, за да има за родното.

Имаш огромен дом, но е изгубено най-важното.

Изстрели разкъсват тишината на централна улица в германски град. Само преди дни. Драма. Мъж застрелва съпругата си, сестра й, след което се самоубива.

Край! Покрити с чаршафи тела. Поредна история в летописа на гурбетчийството.

Цялата фамилия спестява пари за къща у дома. В Източните Родопи. Семейната драма, свързана с раздяла обаче, ги лишава от най-важното…

Обединена Европа и евроразделението в евро

 

Обединена Европа все още съществува като сбъдната химера, но само в главите на чиновниците в Брюксел. Съюзът на равноправните се движи на две и три скорости. Единствената видима полза (доколкото това може да се нарече така) е свободният достъп на нашенци до всяка страна-членка. Отворените граници обаче обезлюдиха страната ни, а процесът продължава. Еврофондове, субсидии и т.н. финансови думички с „Е” донесоха видими резултати във всеки сектор-разнебитено земеделие, здравеопазване в дълбока кома, образование на ниво „приматите слязоха от дърветата-това е ляво, това дясно” и още много, много примери, които са безсмислени поради простата им очеизвадност. Та, в контекста на обединението на европейското семейство, българските семейства биват разделяни. Причините са винаги едни и същи-икономически.

 

***

 

Големи къщи, празни къщи. Много нашенци определиха успеха с кокаин, а неуспеха с куршуми. Много стискат палци на децата си, които ги няма. Много изгубиха и последната надежда… тук!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Гурбетчийско убийство и самоубийство

-Къщи, строени от гастарбайтери, които са празни