Господари и слуги: Мата Хари взема 5 бона, Мона се хили за милиарди

Службите са подслушвали неудобни на правителството хора. Разбирайте, неудобни на един човек, който доскоро олицетворяваше всичко, а парламентът бе превърнат в сбирщина от безгласни изпълнители на волята му. Така е в държавата, която издига в култ простащината и първичните порядки. А никой не знае коя е „преродената“ Мата Хари, дето струвала 5 бона.

А Мона Лиза се усмихва…

 

Джокондата

 

Загадъчните извивки в края на устните. Пет века мистерия за всякакви специалисти. Джокондата на Леонардо. Неособена красавица, но картина, желана от всеки милиардер. Превърнала се в символ. Зад нея път се вие край хълмове, вижда се каменен мост, езеро, под страховити зъбери. Сякаш ренесансова магистрала през преизподнята дорде се стигне рая.

А Мона Лиза се усмихва. Стиснала тънки бърни, леко издути бузи, все едно хваната в момент на дъвчене, но с наслада.

Облегната небрежно, дясна китка върху лява. Общо девет пръста се обозрими. Символика, цифрология? Едва ли. Страховита красота зад нея. Чудна гледка от верандата, вероятно. Но пейзаж, навяващ фикция.

Важна…

 

Усмивката от личния сарай…

 

Един политик из нашенско бе изрекъл, че нямало бизнесмен от над средно ниво, чийто просперитет да не се дължи на поне една негова усмивка. Съвременна Мона Лиза. Загадъчна като предновогодишно послание за раята, гледаща го с наслада и попиваща дълбокомислия, обримчени с неизвестни за нея думички.

Усмивката струвала милиарди, рече един друг политик, наскоро. За същия този, с морфичния резонанс, дето не се ебава.

По-предният пръв заговори за обръчите от фирми. И колко било важно добронамерената нагласа у политиците към бизнессредата. Вдигна се вой. Но дотам. И след това я докарахме дотук. Това бе като предизвестие на ЧСИ на вратата на окаян пенсионер. Ама кой да вдене.

Всичко останало го знаете. И почувствахте. Усмивките стрували пари.

 

Бизнесът отвръща на удара

 

Един много богат човек се превърна в изгнаник. Давал рушвети, давал, после се опитали да му отнемат бизнеса. Много бил умен, много такъв-онакъв, но не ги записал. Карал на спомени и комикси. После реши партия да прави. Нещо от сорта „борба срещу мафията“, ама изпървом „борба за моето си“.

Да им беше праснал едни записи, че да ги закърфичи. Ама не. Явно не е бил много от умните. Разчитал и той на усмивки. Струващи по 60 милиона на месец. Без да се подсигури срещу кариес.

Други пък, доста по-“бедни“ от него излязоха и започнаха да говорят…

 

И докато говорят, ушите се размърдаха

 

И докато го правят се оказа, че службите подслушвали. Неудобните. И това се случвало от години. Що мълчахте, бе, пичове? Давахте, давахте, точихте вкупом този народ с всичките ви схеми. От онзи с усмивката, през „простия с простите“, та дори до селските кметове…

 

Ана джийм, бак патрона…

 

„Ана джийм, бак патрона как живее!“, израз на възхита от един от онези 5000 дето тръгнаха да спасяват и бранят летния сарай на най-важния човек в държавата. Отишъл, видял, прибрал се после… на село. И цъкал за к`ва съборетина се бори, пък Шефът каква има.

 

Слугите

 

Всички мераклии за палати и дворци са се научили изпървом да слугуват. Правят го до завидни висоти добре. Кланят се, лижат, разтриват-я уши, я топки. Така се става Голям човек. Когато си човек на човека на Големия човек.

Такава простотия чували ли сте? Разбира се. Всеки е на някого, всеки на някого облизва интимностите. Други пък ги знаят същите тези срамотии, но си мълчат, с цел дивидент някакъв.

Държавата на милионери и милиардери слуги.

Бутнете си парите в задния…

 

Корупцията в България се измерва с усещане

 

Усет, сетива, настръхване на кожата. Такива работи. Докладите на всякакви институти за изследвания. Тя няма мерило. Не може да се постави на кантара и да се отчете нейната тежест. Тя само се усеща.

Според докладите обаче, корупцията в страната ни държи челото в Европейския съюз.

И без тях, нашенци могат да определят параметрите й. Попитайте първия срещнат човек на улицата и той ще разкаже. Тъжната история на пропадналата държава. Ще разкаже, че на рушвет са готови от чистачката в Общината, та дори то Главния. Който и да е той.

Всеки докопал се до властта бай Ганьо започва да върши едно и също.

Едно кило корупция тежи тонове повече от едно кило открадната ръждясала арматура. За едното обаче наказани няма, а за другото лежат безброй много хора по панделите.

Инвеститори? Нима те не знаят как стават нещата тук? Затова и ги няма. „Присъстват“ в заплатите на разни чиновници из агенции, чието съдържание се изчерпва при рев след уволнение.

Корупцията е най-големият тумор в страната ни. Той е метастазирал навсякъде. Тази зловодна гнилоч ни запрати на последните места по всички класации. Тя предопредели жизнения ни стандарт, близък до африканско племе. Тя изгони милиони да търсят нормалност в чужди държави, колкото и тук все да я връщат и рестартират.

Корупцията сътвори разделените семейства…

 

Ток убива майка и син в банята в Родопите

 

Бащата гурбетчия тъкмо се прибира от Западна Европа. Зловещата новина го заварва по пътя към дома. Трагедия. Той гастарбайтер, съпругата му шивачка. Знаете колко взема той там и колко тя тук. Знаете кое ги е принудило да бъдат разделени. И докато той е там, за да строи Европата, тук няма кой да оправи бойлера. За минути губи семейството си. Защото трябва да оправя там, за да бъде малко по-добре тук.

Защото, ако не се крадеше повсеместно; ако нямаше комисионни; схеми за източване, стегнати в скъпи вратовръзки; безобразни властови чадъри; нагла безнаказаност…, тук нещата нямаше да са чак толкова лоши. И там нямаше да е толкова търсено.

Колко мъченици дадохме? Колко загинаха по пътищата заради калпави ремонти, колко кампании за събиране на пари за връщане телата на поредните гастарбайтери? Никой не ги е карал да заминават, биха рекли някои. Всеки обаче има правото на достоен живот. И на избор. И когато хладилникът е празен за децата, а отвсякъде те заливат снимки с пълни чекмеджета с пачки и злато, бъркане в носа от страна на разследващи, то той е ясен.

Корупцията ни убива, бавно, но сигурно…

Но нищо, продължавайте да се усмихвате и да ви се усмихват.

Едни пазят вождовете си, други оцеляват. Първите го правят с единствена мисъл един ден слугинажът да им осигури същото охолство. Вторите пък продължават да оцеляват.

Едните са излишни.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Мона Лиза

-Истинската Мата Хари

-На опашката на Европа