Как разбират „простите“ пълзящия „преврат“…

„Ако можех да се уредя като даскал, веднага напусках тази работа и започвах в училище“.

Думи на един млад човек, който 10 години по-късно след душеизлиянието си вече е депутат.

Колко бързо се сменят приоритетите.

***

Помним какво ли не. От сълзи до кашони. Пълнещи чаши. Какви ли не заклинания и какви ли не последствия. В тефтерите отчитаме метаморфози. И после сравнения. Няма как, професия.

Виждали сме какво ли не. И най-вече кашони с амбалаж от обещания.

„Ти кога ще го махаш този човек, бе?! Докога ще чакам!“.

След това послание по телефона човекът отсреща се изчервява и прибира мобилния, извинявайки се на екипа, който го снима. Казва, „виждате в какви условия работим, трудни“.

Иде реч за разкарване на неудобни.

***

Така се случват нещата. Свои и несвои. Уволнения и назначения.

***

Президентът даде първия мандат на една партия, която е изпаднала в безтегловност. Втората го върна, третата обяви същото действие. Някакъв професор, понесъл миг на слава от 15 минути, обаче рече, че това било „пълзящ преврат“. 

Защо? Конституцията е спазена. Но той иска своята 16-та минута слава към господарите, които го направиха служебен премиер. 

Пълзящ към одобрението им.

***

31 години демокрация и още виждаме матросовщина. Облизване на задни части като за последно. Жалко. За титлите. Този сигурно има внуци, но и тях ще научи, кое е важното в живота-лижеш и се молиш. Ихтибари от посредственици.

***

Президентът щял да прави служебен кабинет. Е, и? Нали предишните на няколко пъти го сториха. Нямаше проблем? Или зависи от човека? Ах…

Ако всички сме прости и се разбираме с простия как да го разбираме?

На снимките: Между целуването на дупе като отклик на приятните емоции и близането на задник в политиката разликата е огромна. Както е в правенето на преврат - по света това става оръжия, у нас - с гласуване!?

24rodopi.com