Сърцето и COVID-19! Съветите на кардиолога д-р Кямуран Местан

Най-честото късно усложнение след прекаран коронавирус е учестен пулс, обяснява известният кърджалийски кардиолог д-р Кямуран Местан.

Какви увреждания върху сърцето може да причини COVID-19, за какво да внимаваме и на какви изследвания да се подложим. На тези и други важни въпроси отговаря в интервю за всекидневника "Телеграф" д-р Местан.

- Д-р Местан, моля кажете, какви увреждания върху сърдечно-съдовата система нанася коронавирусът и предотвратими ли са те?

- Почти всички вируси известни на медицината, в това число и коронавирусите, могат да въздействат върху здравото сърце и да го направят болно, тъй като притежават способността да увреждат сърцето. COVID може да засегне директно сърдечния мускул и да причини миокардит. Може да се засегне проводната система на сърцето с поява на ритъмни и проводни нарушения. Също така вирусът може да увреди перикардната торбичка на сърцето със събиране на течност в нея. Особено специфично за коронавирусната инфекция е засягането на съдовия ендотел, включително и на коронарните артерии. Развива се васкулит, който води до тромбообразуване и до поява на остри коронарни синдроми, включително и на миокарден инфаркт. Имал съм много подобни случаи през последните месеци.

- Какво препоръчвате?

- Препоръчваме на нашите пациенти да не си спират лекарствата за понижаване на нивото на холестерола. Понеже COVID-инфекцията е болест на ендотела, тя уврежда вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. Лекарствата от групата на Статините намаляват холестерола, стабилизират плаката и укрепват ендотела. Тоест тази група лекарства имат благоприятен ефект и предполагат по-малка вероятност от усложнение на коронавирусната инфекция. По същия механизъм с тромбообразуване се засягат и други органи и системи, от които най-опасни са засяганията на мозъчните съдове и развитието на инсулти, засягания на съдовете на белия и черния дроб, панкреаса и бъбреците. От друга страна знаем, че основното засягане при COVID-19 е белодробното увреждане, където васкулитът и тромбообразуването в микроциркулацията са основни в патогенезата. При настъпило белодробно увреждане с пневмония и дихателна недостатъчност, ниското кислородно съдържание в кръвта допълнително сериозно уврежда сърцето, особено при съществуващо вече сърдечно-съдово заболяване.

- Различни ли са сърдечно-съдовите увреждания в острата фаза на болестта и усложненията в оздравителния период?

- Уврежданията в острата фаза на болестта ги наблюдаваме ежедневно и бих могъл да кажа, че тях ги познаваме, в смисъл такъв, че можем адекватно да реагираме. Късните усложнения предстои да ги наблюдаваме тепърва. На този етап най-честото късно усложнение от страна на сърдечно-съдовата система е тахикардията, изразяваща се с учестен пулс над 100 удара/минута. Наблюдаваме тъй наречената "постурална ортостатична тахикардия" - при изправяне от легнало в право положение на пациента, пулсът му рязко скача нагоре, с повече от 30 удара/минута и това "разхлопване на сърцето" продължава повече от 30 секунди. Тогава болният усеща необичайно сърцебиене, замаяност и треперене.

Друго често оплакване, което води пациента в кабинета на кардиолога е персистиращия задух и нощното изпотяване.

При това състояние задължително трябва да се извърши ехокардиография за потвърждаване или изключване на дилатативна кардиомиопатия. Касае се за отслабване и разширение на сърцето поради увреждането му от вируса. Възможно е да излязат и късни варианти на сърдечно-съдови увреждания, но това бъдещето ще покаже. Все още не се знае какви ще бъдат дългосрочните ефекти върху здравето на преболедувалите инфекция от новия коронавирус. Затова учените обръщат поглед назад към последствията при тези, които са се излекували от SARS пред 12 години.

- Какви са резултатите?

- Меко казано тревожни. Ето какво пишат изследователите за преболедувалите SARS : 68% страдат от хиперлипидемия; 44% имат нарушения в сърдечно-съдовата система; 60% имат нарушения на глюкозния метаболизъм. Механизмите, чрез които коронавирусите нарушават липидната и въглехидратната обмяна, все още не са ясни. Като се има предвид, че вирусът на SARS има структура, подобна на тази на COVID-19, то вероятно този нов вирус също ще причинява хронично увреждане на сърдечно-съдовата и ендокринната системи. Трябва да се отдава специално внимание и на лечението на COVID-19. Хората казват, че лекарствата лекуват едно и увреждат друго. Така става и при Ковид - сърцето се уврежда както от самия вирус, така и от медикаментите които се прилагат за лечението на коронавирусната инфекция. Противовирусните лекарства могат да причинят сериозни аритмии, да доведат до тежки нарушения в проводната система на сърцето, да намалят съкратителната способност на сърдечния мускул и в крайна сметка да стане така, че пациентът да не може да поддържа нормално артериално кръвно налягане. Обикновено тези пациенти стигат до отделенията за реанимация, прилага им се интензивна терапия и те загиват. При COVID-19 възникват сърдечни проблеми и те могат да бъдат вследствие на самото лечение. Това налага болните да бъдат следени изкъсо от кардиолог.

- Трябва ли сърдечно болните да се ваксинират и добре ли е да ползват и РНК-ваксина?

- Да, сърдечно болните е добре да се ваксинират. Информационните РНК (иРНК) ваксини са произведените от Pfizer/BioNTech и Moderna. Чрез тях човешките клетки би следвало да произведат безобидна сама по себе си част от коронавируса - "шипов протеин", с който вирусът се свързва към човешките клетки. След като клетката получи инструкциите от иРНК и произведе протеина, имунната система го разпознава и започва да произвежда антитела срещу него. Подобен на този процес се случва и при реална инфекция с коронавирус. Разликата е, че човекът не се заразява със самия вирус и затова не може да се разболее или да зарази друг. Резултатът е, че човешкото тяло получава знание как да се защити при бъдещо заразяване. Обаче във времето вирусът може да мутира и да стане така, че да не го ловят антителата, създадени чрез ваксината. Информационните РНК-ваксини не могат да причинят заразяване с коронавирус. Те не внасят в тялото жив вирус или целия генетичен материал на вируса, а само една частичка иРНК, която предава инструкциите за производството на шиповия протеин. Информационната РНК не взаимодейства с ДНК на човека. Тя не влиза в ядрото на човешките клетки, където се намира ДНК и се изхвърля, след като клетката произведе кодирания протеин. Счита се, че ваксината не може да промени ДНК и генетичния код на човека.

- Подходящи ли са ваксините с вирусен вектор за хора със сърдечни проблеми?

- Да, подходящи са, стига сърдечните проблеми да не са причинени от любовна мъка. Векторните ваксини сe произвеждат от AstraZeneca/Oxford University, "Johnson & Johnson" и Институт „Гамалея“ в Русия. Те вземат един безобиден вирус, наречен вектор като носител на инструкции към клетките за производството на шиповия протеин на коронавируса. Водещите създатели на векторни ваксини срещу COVID-19 използват като вектор варианти на аденовирусите – това са вирусите, които предизвикват обикновена настинка. Гените на тези вируси се промененят така, че те да не могат да се размножават и да заразяват хората. Инструкциите за производство на шиповия протеин се доставят на човешките клетки под формата на парче от ДНК. След като ги получат, клетките произвеждат протеина и разрушават фрагмента от ДНК. След това имунната система изгражда защита срещу протеина. Така човешкото тяло се научава да се защитава от вируса, без обаче да се е заразявало и разболявало. Векторните ваксини не водят до заразяване с коронавирус, защото нито самият вирус, нито цялата му ДНК влизат в човешкия организъм. Те не причиняват заразяване с вируса, защото гените му са променени, така че да не може да се размножава. Тази ваксини не променят ДНК на човешките клетки, защото се предполага, че фрагментът от ДНК на коронавируса няма да се интегрира към човешкото ДНК.

- Какво трябва да знаем за ваксините с протеин-базиран антиген ?

- Това са ваксините на Novavax, Sanofi и Medicago. Те освобождават директно в тялото протеините (антигени) или части от протеини на коронавируса, вместо да носят инструкции за изработването им от човешките клетки. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в клетки на насекоми. Те не съдържат целия коронавирус, така че не могат да се размножат в човешките клетки и не ни разболяват. Като подвид са ваксините, които използват фрагменти от протеини или протеинови обвивки. Същите имитират външната обвивка на коронавируса и така подлъгват имунната система да реагира. Предимствата им са, че не могат да причинят инфекция и че имунният отговор се фокусира директно върху най-опасната част на вируса. Недостатъкът им е, че предизвикват по-слаб имунен отговор и че може да са нужни няколко дози за да се добие траен имунитет. Такива са ваксините срещу Хепатит Б и срещу човешкия папиломавирус.

От „Телеграф“

24rodopi.com