Лекарят, който отговаряше за 104 села и отиваше до пациенти на кон…

МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД и Регионалният музей в Кърджали представиха книгата "Пограничните пътища в биографията на един лекар". Нейните автори са д-р Тодор Черкезов, Милена Ангелова, д-р Димитър Черкезов, Светла Михайлова. Впечатляващото културно събитие бе посветено на доайена на здравеопазването в Източните Родопи - руския лекар Сергей Алексиев Ростовцев. Автор на портрета му в книгата е художникът от Момчилград - Камбер Камбер. Болницата в китния родопски град също носи името на положилия основите на здравеопазването в района.. И то, когато в него е нямало пътища, а придвижването и пренасянето на товари ставало само с катъри, коне и камили. Забележителният със своята всеотдайност лекар Ростовцев напуска родината си в бурните следреволюционни години в Русия, идва в България, когато е на 41 години и остава завинаги тук. В Източнородопския край са изпратени руски лекари-бежанци. Единият от осемте венерически отряда е оглавен от него. Завършил е естествени науки и медицина във Военномедицинската академия в Петербург. Специализирал е и кожни, венерически болести, също и уши, нос, гърло. Най-много, близо четвърт век, посвещава на борбата със заразните болести /малария, тиф, ендемичен /невенеричен/ сифилис в Мастанлийска околия /Момчилград/. Обслужва 104 села и много малки махали. 

Обикаля ги съвсем сам, без сестра и санитар, пеша и на кон, а впоследствие и със служебен мотор. В първите си две години преглежда 32 000 души. Прави и наборни комисии, експертизи, ваксинации, изражда бебета, изнася беседи, лекции, сказки за подобряване на здравната култура и хигиенните навици на населението. Грижи се и за 2000 души от тютюневия център в Джебел, за децата от българското и турското училище в Момчилград, за военните и семействата им в поделенията в Момчилград и с.Чорбаджийско.Участва активно  в създаването на здравните структури в Източните Родопи. Лекува физическите и душевните страдания на родопчаните, спечелва доверието им, желан гост е във всеки дом. Остава след себе си снижена заболеваемост, ниска обща и детска смъртност и ликвидирано огнище на ендемичен сифилис. Остава завинаги един вдъхновяващ пример за достойно изпълнен дълг за младите лекари. След Момчилград работи в Кърджали /в „Совболстрой”/. След пенсионирането му новата власт след освобождението на района го премества в София, където умира на 96-годишна възраст. Страдайки от напреднала склероза, преди смъртта си можел да си спомня само отделни моменти от работата си в Мастанлийската околия. Само това време остава в съзнанието му. Но и населението на този край не го забравя. А незабравата за него продължава, благодарение на неговите следовници и изследователи на делото му.

24rodopi.com