Ще се срещнат ли Eрдоган и Карадайъ?! Новите „брандове“ не успяха, доколко е силна „старата марка“…

Отива турският консул в Кърджали, но вместо с кмета – етнически турчин, се среща с някакъв читалищен секретар, посредствен в правенето на неща, за които Анкара налива сериозни средства, със сигурност посредствен е и в писането на доноси.

Така беше в продължение на две и повече години.

Днес турските дипломати са с адекватно зрение в смесените региони у нас.

ДОСТ умря и управляващата партия в Турция яваш-яваш стопи ледовете с ДПС. Дори Реджеп Тайип Ердоган поздрави делегатите на последната национална конференция на партията на Ахмед Доган.

На парламентарните избори на 4 април ДПС получи в Турция подкрепата на едва 19 877 изселници, при потенциални 350 000 гласа. И докато преди два месеца „таванът“ от 35 секции ограничаваше броя на хартийките в урните до параметри, които карат ДПС-то да се чувства гладно, а националистическите формации в България демонстрират рахат, то на 11 юли ситуацията е като пред „юруш“. Ограничения няма да има – който поиска ще може да гласува.

Може ли ДПС да постигне рекорден брой гласове на тези избори в Турция? Може ли само с изселническата подкрепа да се треснат едни 4-5%? Може ли откъм Босфора за подсилване на депесарското парламентарно присъствие в София да дойдат едни 130-150 хиляди гласа?

Може. Без проблем. Но само в партньорство с изселнически организации и местните активи на опозиционната Републиканска народна партия (CHP), котата „100 000“ е непреодолима. Без помощта на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) няма как да стане. Перфектната организация минава през АКР.

Време е за среща Реджеп Тайип Ердоган – Мустафа Сали Карадайъ!

Касим Дал разговаряше с Ердоган и като приятел, и като създател на нова „турска“ партия в България. Корман Исмаилов бе приет от Ердоган като председател на Народна партия „Свобода и достойнство“. Лютви Местан влезе в ердогановите сараи и като лидер на ДПС, и начело на „новата надежда на АКР“ – партия ДОСТ.

Сега му е времето и на Карадайъ – точно когато има възможност за рекорден брой изселнически гласове.

Но ако зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев е важният човек, следва да приемем, че в централата смятат, че такава среща е излишна. Квотният заместник оперативен шеф обяви, че ДПС не очаква голям ръст на гласовете в Турция, а партията ще разчита на мощна подкрепа в Западна Европа.

Който познава в дълбочина етническите турци в България знае, че тези думи са гаф. Леко обидни по отношение на десетките хиляди прокудени от родината си български граждани. Непознаване на темата „Знам какво се случи между 29 май и 21 август 1989-та“. Непознаване и на темата „Защо хиляди заминаха на гурбет и то докато наши бяха на власт“. Ако Цонев влезе с предизборна торба в някое от гурбетчийските кафенета в Хага, може такава любов да получи, че следващия път да пререди останалите за командировка в Бурса. 

Тридневен семинар е нужен за квотно представените в ДПС, за да не коментират повърхностно болките на етническите турци у нас и проблемите в смесените региони. С работно заглавие „Защо е добре да има българи в партията на етническите турци, но какво трябва да знаят те“. Но това е друга тема. Обществените поръчки не са етнически проблем!

Ако в предизборния период има прегръдка ДПС-АКР, очаквайте забележително представяне на 11 юли. В никакъв случай Мустафа Карадайъ няма да финишира 5-и, както прогнозират социолозите.

***

Но тук е моментът и за една антитеза. Наследниците на изселници не се вълнуват от политиката. Разказите за „Възродителния процес“ и „кервана на изгонените“ през границата вече са в семейния скрин на спомените. Младите се интересуват основно от български паспорти, отварящи им границите на Европа, където те искат да се развиват.

Анализът е на изселнически лидер в Турция. Доколко тези хора ще се развълнуват коя партия колко депутати ще вкара в българския парламент? 

Прегръдката на „отцепниците“ от ДПС с Ердоган не им донесе очаквания грандиозен успех. Новият „бранд“ не бе припознат или по-скоро бе отминат скромно с размишленията „старите се представят за нови“. Доколко обаче и „старата марка“ ще развълнува изселниците, дори с намигване от Ердоган, при положение, че именно той не е сред любимците им при всеки турски вот?

24rodopi.com

На снимката: Харизматичната Айлин Секизкьок, посланик на Турция в България, и Мустафа Карадайъ. Ще има ли скоро среща Ердоган-Карадайъ?