Ганьо бие „педалите“, но пък цунка смело всякакви гъ*ове

Джендъри и клептомани, корупция и конвенции

Родовата перформативност е едно интересно понятие. То дефинира пола като ефект от повторителни действия, които пък произвеждат ефект от статичния или нормален пол, докато замъгляват противоречията и нестабилността, на който и да е единичен полов акт. В тази теория за първи път се появява терминът „джендър” със значение на пол, а не като „граматически род”. Забележете, какво има в рода-мъжки, женски и среден-то. И там е разковничето. Джендърът е акт, който се репетира, сякаш е сценарий, в който всички са актьори и го превръщат в реалност, повтаряйки постоянно едни и същи действия.

Разбира се, автор на тази теория е лесбийка. Джудит Бътлър. Според американската феминистка от еврейски произход полът е ефект от индивидуалните действия. С други думи, ако се заливаш със зелена боя достатъчно дълго време, претърпиш операция и от мъж станеш жена, но въпреки всичко продължаваш да харесваш дами, то спокойно можеш да се определиш за марсианец лесбийка, но с мъжка биография до определено време! Ето това е теорията на наричаната в част от академичните среди в САЩ „интелектуална шарлатанка” Джудит Бътлър.

 

Многото полове

 И от това, барабар много пари и либерализъм, последва цял каталог от полове. Ама такива има, че не може даже да си представите. Един германски регионален депутат дори се опита да поздрави преди обръщение всички. С многоуважаеми ту спирит, трансджендъри, биджендъри, интер звездни. 31 общо.

Мале, но може и повече. Винаги може. От няколко милиарда жители на земята, ако всеки си измисли пол и ще настане чудна гледка. А истината е, че се раждаш мъж или жена.

Какъв ще станеш обаче май вече е въпрос на вкус.

 

Въпрос на вкус, казало кучето

 И си облизало знаето какво. Избор. Целият живот е въпрос на избор. Дали да станеш престъпник, образован, добър, лош, та дори и кой чифт чорапи да нахлузиш на краката сутринта.

Изборът и свободната воля ни правят хора.

А, какви ще бъдем. Отново избор.

Както и изборът какво да се оближе.

 

Истанбулската конвенция

прати дилема пред обществото. Дали не прокрадват джендър идеологиите, вече шестващи по фашистки забранителен начин за мнението на околните, по света.

Ами, няма да я приемем. Пък дори и да го сторим, няма да я изпълняваме.

Просто е.

Джендърството няма как да вирее в свят като нашия.

 

Толерантността е философия

 Нашенци са изключително толерантни. Те приемат всички, докато не ги ядосат. Българинът не разруши нито една джамия след Освобождението, дори след 5-вековен османски гнет. Прие събратята си мюсюлмани и заживя в мир. Не допусна сценарият „Босна“. Не защото някакви партии му подсказали, а защото бе достатъчно мъдър, за да не го направи. За да не чувства комшията си като враг. И, напротив, продължи да си пие ракията с него. И едните, и другите.

 

Гневът идва от…

 Нашенецът приема различните. Но не обича да му го натрапват, убеждавайки го, че това е заради неговата нетолерантност. Гейпарадите са доказателство. Защо не ги харесват? Защото разни разноцветни със заголени задници обикалят улиците с призив „Не ме мрази“, а в същото време нашенецът може да бъде глобен, ако си извади оная работа и се изпикае в парка. Гейпарадите всъщност символизират желанието едни хора да бъдат по-равноправни от други.

Сиреч, никой не ви пречи, ама не си навирайте прашките в лицата ни.

 

„Пед*расите управляват тоя свят, брях ма`а му!”,

 както бе казал бай Ставри от един вече закрит завод в Източните Родопи. Същият Ставри нямаше нищо против около него да има всякакви гейове, само с едно условие-да не го закачат. Как си бъркат по отверстията изобщо не го вълнуваше. Всеки може да е какъвто си пожелае. После цъкаше с език в квартала, когато започнаха първите гей паради под надслов „София гордост”. Цъкаше, докато шарени и радостни хора си въртяха задниците със свирки в уста. Цъкаше, ама после закриха завода и всички станаха „пед*раси”.

Вметката за стария металург бе просто нюанс от мисленето на цялото общество относно „различните”.

 

Гей центрове навсякъде

 Хора живо се запритеснили, че щели да се създават гей центрове във всички градове след Истанбулската конвенция. Не знам какво е това. Може би някакви клубове ли, що? Уплашени са сякаш вече са им дали членска карта.

Както и да е.

Подобни творения няма как да станат из нашенско.

ДНК-то е различно, манталитетът също.

При нас концепцията е-не се навирай прекалено там, дето не ти е работа, щото може да го отнесеш. При нас всеки се хвали с по-голям полов орган от другия, както и със страниците на тефтера с бройките. При такива Ганьовци какви гей центрове, какви пет лева? Не може, няма и как да стане подобно нещо. Както и подобни теоретици на джендърпопълзновението сред подрастващите. В противен случай и шамарите, и текметата са сигурни.

Не забравяйте само: не си го навирайте в лицето на нашенеца и той ще е толерантен с вас. Забравете и да докосвате децата с шантави теории. Бъдете си марсианци, ако искате, но не го натрапвайте. И не карайте другите да го правят. Това е толерантност.

 

В същото време…

Проблемът на държавата ни не са парадите, конвенциите, джендърството (което няма никакъв шанс), а друго. Корупцията. Масовото плячкосване на родината ни, което ни остави на последно място по всеки показател. За 30 години, 14 от които в ЕС, тази шепа земя с шепа народ, щеше да е за пример на всички държави по развитие и просперитет. Но не. Защото една шепа клептомани крадат от всичко, де що намерят. И го усещате, и го виждате, ама си траете.

Това ни е проблемът. Прекалената толерантност остави подобни екземпляри да вършат каквото искат с държавата ни. Да башибозучат наволя, докато ви подлъгват по разни конвенции от босфора.

Проблемът е, че нашенецът може да набие всеки навиращ му се „педал“ в кръчмата, но е готов за цунка всякакви задници заради мирното си съществуване като последен по всичко в Европа.

Това е.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com