Ковид, бетон, задушаване: Как Родопите започнаха процеса „Бягай от града на село“

Изгодна цена за къща на село, няколко години инвестиции в нея-пълен набор от удобства, следва-изнасяне от апартамента в града и живот изцяло в спокойствието, само на двадесетина километра от работното място.

Обратният процес на вътрешната миграция - от града в селото. Идея, реализирана от все  повече  хора в страната, стартирала от десетилетие в Родопите.

Близо 90 000 души са се върнали да живеят на село само през миналата година, отчитат от Асоциацията на българските села. Причина за този феномен се посочва пандемията от Ковид-19. Според анализа на сдружението, този процес ще продължи и през следващите поне пет години. В същото време цените на селските къщи в периферията на големите градове достигнаха до 70 000 евро. За същата сума алтернативата в големия град е двустайно жилище. Купувачите са предимно хора между 35 и 55 години, посочват от Асоциацията. Основните изисквания - двор и… бърз интернет.

Когато изселниците дадоха старт…

Този процес в Родопите стартира още преди 15 години. Стотици изселници от Турция решиха да инвестират спестяванията си след пенсиониране в южната ни съседка именно в родните села. Вложенията бяха и все още се правят в ремонт на наследствените къщи.

„Гледаха ме странно. Радваха се, но и се чудиха защо идвам, когато от тук всички избягаха. Ами, омръзна ми там. В големите градове на Турция човек се задушава. Изработих си работенето и сега искам спокойствие в бащината къща. Ремонтирах цялата сграда, постепенно правих и още, и още, защото съм решил да остана тук“, сподея Исмаил от Ардинско.

Идеята „Обратно на село“ пък отвори и работни места. За ремонтите се наемат майстори, малки бригади.

„Сега съм безработен, но като дойде отново лятото и изселниците се върнат, започвам работа по покривите на къщите им“, казва Юнал от село, близо до Кърджали.

Британски работодатели из баирите

Десетки британски семейства от години живеят из родопските села. В Полковник Серафимово дори си имат цяла махала. Вече са и част от цялото битие на местните.

„Наемат хора от тук, когато правят ремонти. Разбираме се, дори всяка година правиха фестивал“, споделят в смолянското село.

Домът ти да се казва… „Никола Вапцаров“,

а в стаите да има черна дъска и тебешир. Възможно е, ако преди това сградата е била… училище. Затвореното селско даскало в Седлари е домът на британеца Андрю Кокс. Той живее в момчилградското село от години, заедно със съпругата си и малката им дъщеричка.

Ремонтира сградата така, че да запази автентичността й, дори е запазил табелата с името на школото, както и някои от черните дъски, на които още се виждат написаните с тебешир думи.

„Винаги съм искал да пътувам някъде извън Англия, защото ритъмът на живот там е много забързан. Търсех нов дом в няколко страни, различни дестинации. Имах един приятел, който беше в България, дойдох да го видя и ми хареса мястото, хората, всичко! И си казах: „Да! Защо не! Климатът е прекрасен, храната е вкусна, хората са чудесни!“, разказва Андрю пред екип на 24rodopi.com.

Търсенето на идеалното място обаче е отнело време…

„Две години търсих. Все идвах за почивните дни. Идвах в четвъртък и се прибирах в Англия във вторник. Видях това място в английски сайт, много странно, но те имаха за продажба български имоти. Не исках голяма къща, а нещо скромно, но когато видях гледката от терасата си казах: „Ето, това е!“. Цената беше приемлива, даже бях шокиран - беше по-евтино от един декар в планината. Може би, защото никой не искаше да поеме разходите по реставрацията. Имаше търг в общината, аз го спечелих и ми казаха: “Е, честито! Ваша е!“. Всичко беше много бързо и просто“, разказва Андрю и твърди: В България има повече въздух, по-добра храна…

След като построиха Европа

В селата в Източните Родопи никнат все повече нови къщи. Дело на родните гурбетчии. Огромна част от тях от години са заети в строителството в Топ икономиките на Запад.

И след като построиха Европа, започнаха и по родните места.

„Къщите са много и големи. Цял нов квартал. Сгради на по 4-5 етажа. Всички са зад граница. Стоят там, печелят, после градят у дома. Ама, кога ли ще се върнат? Всички къщи са празни“, споделя в странна смесица от радост и тъга възрастен жител на Черноочене. Около скромната му къща са изникнали десетки нови, големи сгради. Еднофамилни домове за семейства в чужбина.

Търсенето

„Търсят се много имоти в селата в близост до Кърджали. От хора, които просто искат да живеят на село, но да работят в града, който пък вече се задушава от ново строителство“, посочва нотариус от областния град пред 24rodopi.com.

„Взехме изгодно къща, на 18 километра от Кърджали. Няколко години трябваше да я стегнем, да направим необходимите ни удобства. Преди идвахме през уикендите. Но това е минало. Отдавна апартаментът в Кърджали е под ключ, а ние живеем на село. 10-15 минути е до града. Отиваме сутрин на работа и се връщаме вечер. Какво значат удобства? Ами да разполагаш с всичко от града, дори с повече, а в същото време да дишаш чист въздух и се радваш на тишината“, споделя кърджалиец, от новите „селяни“ докато… приготвя скарата под дървената беседка в китния си двор в селото.

На снимките: Изселници ремонтират къщите си. Един британец, превърнал старо школо в свой дом. Така се градеше кварталът на гурбетчиите в Черноочене. 

Жельо Михов, 24rodopi.com

Само едно евро твори добро, и то е гурбетчийското - четете тук