Произход на помаците - II. Кои са носители на Hg Y-ДНК R1b?

Проф. Стоян Динков

Втора част

Тъй като вече сме насочили вниманието си в земите между Каспийско и Аралско море, би било добре да си припомним, че част от новите заселници в тези земи към края на 3-то хилядолетие пр.н.е. са били шумери. Началото на шумерската писмена система и изобщо концепцията за писменото слово е първа в човешката цивилизация, защото по-древните пиктограми не се доближават до идеята за писменост, а още по-малко и до каквато и да било система на писмено слово (например, носителите на Старчево-кришката култура - представители на пратюркоезичната хаплогрупа R1b, са създатели на пиктографическата писменост на Балканите). Писмената система е създадена преди около 5600 години (3600 г.пр.н.е.) и е принадлежала на пратюркския аглутинативен сраснал се език, каквито са прабулгарския огуро-чувашки и общия древен пратюркски, като и стотици думи от този език все още се откриват в тюркските езици като основополагащи в лексиката им, както и в унгарския не-индоевропейски език.

Налице са много заимствани и напълно взаимозаменяеми думи от шумерските клинописни таблички  с тези от Орхонските тюркски надписи.

Ето и някои шумерски думи, съвпадащи с древнотюркските и тюркските, следователно с прабългарските и в конкретния случай с чувашките (чувашите са наследници на волжките българи).

DINGIR (diηir, digir) - "бог"

Древнотюркската дума täηri  - "бог, божество, небе". Хакаската дума tugir  - "небе". Алтайската дума tengeri  - "небе, бог". Якутската дума tangara -  "небе, бог". Казахските думи engir, и tengeri  -"бог" и zengir - "грамаден, висок, височайши". Уйгурскката дума tengri - "бог". Чувашката дума от огур-прабулгарската група turæ- "бог, божество". Монголската дума tængær - "небе". Тази дума се открива в още десети пратюрко-алтайски езици, включително в японския – „тенцир”.

Виждаме, че Дингир при древните тюрки/прототюрки се трансформира в Танри/Танръ - täηri, а при  последните огур-тюрки в лицето на чувашите (волжките българи), запазили и до днес своя най-древен български език, се превръща в Тура/Тара – Тuræ. Сред пост-атиловите хуно-булгари е Танрог/Танриг (изписано върху блюдото на Денгезих), станало Тангра в Дунавска България.

UTU - "слънце"

Отглаголното прилагателно ütü със значение "палещо, изгарящо (жар, зной). Тази дума е в основата и на чувашката vëtele: пали, запалва, обгаря. Турската дума ütüle има две значения, като едно от тях е "опърляне”. Още по-ясна е другата турска дума ütü - "ютия".

 EGIR (eger) - "гръб, отзад"

Древнотюркската дума edär ~ eδar - "седло". Турската дума eyer - "седло" и egre - "потник, кърпа под седлото против изпотяване”.Чагатайската дума е egär - "седло”. На казахски и каракалпакски е er - "седло" (очевидно е, че значението на думата "седло" възниква от първоначалното й шумерско значение - "седалище" или пък „седалище” произлиза директно от пратюркското й значение – „седло”).

ÙG - ukù - "племе"

Древнотюркската дума uq - "род, потомство", например on uq bodun - "народ от десет родови подразделения, народ от десет племена" (Оn uq bodun е наименованието на тюрките в Седморечието от Орхонските текстове/надписи, но също и едно от известните наименования на булгарската група он-огур или Онок, Он-ок, он-оки - десет „стрели”, т.е. по смисъл „родове”, което е също едно от директните доказателства за общия произход на тези народи дори и в по-късни епохи).

 BARÂG - "светилище"

Древнотюркската дума barq : 1) здание, съоръжение; 2) светилище, храм, жертвено здание. От тук произлиза думата „барака” и в булгарските езици.

TAG - "докосвам, достигам"

Древнотюркската дума teg: 1) докосвам, достигам; 2) настигам, поразявам; 3) нападам.

SUG - "блато, водна следа"

Древнотюркската дума suγ ~ sub ~ suw : 1) вода; 2) река. Хакаската и тувинската дума sug -"вода", Каракалпакската и казахската дума suū - "вода", Киргизката и алтайската дума suu -"вода". Уйгурската дума су - "вода", чувашка/огур-прабулгарска shyv (shu) - "вода, река".

SAG (saη, sag) - "глава"

Древнотюркската дума saγun - "титла и обръщение към старшите по възраст, главите на родовете, уважение, почитание".

IL - "зацепвам, затварям”

Древнотюркската дума il : 1) зацепва, затваря, подцепва; 2) улавя

GUD - "бик" .

Древнотюркската дума ud ~ uδ - "крава”, „бик".

GIG - "болест"

Др.-тюрк. ig - "болест".

ERİN (erén) - "войска"

Древнотюркската дума erän : "мъж, воин".

ER ~ IR (er) - "мъж"

Древнотюркската дума er:  1) мъж; 2) съпруг; 3) воин, герой.

165 шумерски думи семантично и фонетично напълно съвпадат с такива на америндите (т.е. „индианците”). Именно и тези 165 основни думи доказват миграцията Алтай – Шумер, както по-ранната миграция Алтай – Америка.

Ето как древните тюрко-шумерски думи се пренасят и в земите между Каспийско и Аралско море, където навлизат в някои нови трюкски диалекти, привнесени от поредната миграция на заселници от Алтай и Южен Сибир. Постепенно в тези територии се създава една твърде специфична култура между наследници на градската цивилизация и на номадите. Тази симбиоза се съхранява векове наред и в основата на скито-сакската цивилизация. В началото на 7-ми век от н.е. населението между Каспийско и Аралско море създава една силна държава, известна като Кнгар каганат.

Кангар – също Кунгур, Кангар, Кенгер, Хангар и т.н., от тюркски  канг = талига/каруца + ар =хора, мъже или „хора с палатки/шатри”, което се превежда по смисъл и като „номади”. Кангар или неговите вариации е бил ендоетноним за бесенио (рус. и гр. печенег, лат. - беченио), също на Шумер, Хорезм и т.н. Кангар в китайски източници -康居 - Кан-Чу, Кангюй, Кан.

В персийските Авеста (Яшт 5, 54, 57) и в "Шахнаме" столицата на Туран е Канг.

Фактически, Канг е оригиналното име (самоназванието) на Шумер.

Древните кангари по мъжка линия са носители на Hg Y-ДНК R1b и нейните субклади, а някои по-късни техни наследници – предимно печенеги и част от кипчаките са носители също така и ограничено на Hg R1a и нейните субклади.

В новата държава Кангар каганат, която бихме могли да наречем Нов Шумер, се формират две основни тюркоезични групи – печенеги/бесенио и кумани/къпчаки.

(Следва)

Част първа – тук

Проф. Стоян Иванов Динков е геополитик, писател и художник. Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги,  а също така съучредител на Клуба на младия български писател и съучредител на Центъра за стратегии и анализи .

 

24rodopi.com