Произход на помаците - I

Проф. Стоян Динков

 

 Първа част

 

Вероятно една от най-дискутираните исторически теми на Балканите е кои са помаците, от къде произлизат, дали са древно население по тези земи, или са мигрирали от други географии.

Темата е твърде дълга, ето защо  ще бъде разделена на няколко статии. За да бъде максимално ясно и по-информативно, ще започнем от най-древните времена на историята, за да проследим онези култури и миграции, от които и чрез които ще наблюдаваме еволюцията на онези народи, които в различни епохи и географски територии са изграждали етно-културни формати, довели и до появата на помаците, торбешиите и гораните сред земите на Балканите.

Някога, преди близо 7 хиляди години, на север от Кавказките планини, започнало развитието на древни курганни култури. Някои вече съществували, но се появили и нови, като например културата Аракс (Куро-Аракска култура). Тази култура достигала на юг до подножието на Кавказ и била населена от прототюркоезични народи, мигрирали по-рано от земите на Алтай и Южен Сибир. Културата разширила своите граници и днес върху територията ѝ е разположена тюркоезичната държава Азербайджан, а сред най-древните ѝ земи е град Гянджа, втори по население след Баку. Периферните зони на култура достигали до съвременните територии на Грузия, Източна Турция, Северен Иран и Армения.

По мъжка генетична линия, тези преселници били носители на Y-ДНК хаплогрупите R1a и R1b. Тъй като повечето от тези мигранти от Централна Азия били мъже и военни, те по своите миграционни маршрути се настанявали в области, където приобщавали местни жени. Генетичните линии на женските МтДНК са разнообразни, докато консервативната Y-ДНК не се променя, ето защо и мъжкото население продължило през хилядолетията да бъде носител на R1a и R1b.

Преди близо 7 хиляди години, заселниците по тези земи не заварили местно население и били първите хора, изградили тази културна среда. Те били основно прототюркоезични, тоест говорели на архаичен тюркски език преди разделянето му на отделни наречия и диалекти. Постепенно към зоните на културата били приобщени хурити и картвели. Така, в епохата на неолита, в култура Аракс се създала една развита цивилизация, достигнала разцвета си около 4-то хилядолетие пр.н.е.

След споя апогей, част от населението мигрирало на юг от Кавказ и се заселило в Месопотамия. Тези заселници започнали развитието на нова цивилизация, но съхранили и някои от характеристиките на своята стара култура. Принципно новото било, че се появила първата градска култура в историята. Преселниците от Аракс поставили началото на Шумерската цивилизация, като пренесли и своя прототюркски език, който в земите между реките Тигър и Ефрат започнал свое специфично развитие. В шумерския език останали съхранени много тюркски думи, които били основни когнати в лексиката през цялото съществуване на Шумер. Фактически, първата градска цивилизация била прототюркска.

Около 2300 г.пр.н.е. Шумер е завладян от акадците, а по-късно е присъединен към Вавилонската империя. Част от шумерското население мигрирало на североизток, заселвайки се между Каспийско и Аралско море. Друг част потеглила към Египет.

По мъжка линия населението на тези територии било преобладаващо носител на хаплогрупата Y-ДНК R1b и частично на R1a.

(Следва)

 

Проф. Стоян Иванов Динков е геополитик, писател и художник. Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги,  а също така съучредител на Клуба на младия български писател и съучредител на Центъра за стратегии и анализи .

24rodopi.com