Произход на помаците – III: ...печенек е „баджанак”, под формата Be-cha-nag

Проф. Стоян Динков

 

Трета част

 

Във Втора част достигнахме до Кангар каганат, разположен между Каспийско и Аралско море, където населението е осъществило вековни симбиози между преселници от Шумер и номадски общини от Южен Сибир и Алтай. Основаният през 659 г. Кангар хаганат (Кангарски съюз) просъществува до 750 г. и има площ от 5 милиона кв.км. Седалището на каганите е в Сърдаря, край едноименната река. По-рано, до около 600 г., едно от основните и династични племена на кангарите Чхор (Чхорбат) е съсед на племето Сербой край река Итил (Волга), но започват заедно миграции към Балканите. През 600 г. двете племена се намират вече в Северна Панония, Централна Европа. Император Константин Порфирогенет в „De Administrando Imperio” пише, че още император Ираклий (610–641) изпратил делегация да подготви духовенство от Рим, което да кръсти хървати и сърби. Покръстването им било успешно постигнато. Константин Порфирогенет свързва покръстването с политическите отношения на Ираклий със “словенизираните, т.е. склавените-авари и освободените от латифундиите по времето на Юстиниан I силно ограничени архаични тракийски формати  и, съответно, признаването на неговата окупация на земите им. Така постепепно в Паннония, Далмация и южно от Дунав се заселват едни от старите кангарски племена хървати и сърби, които неизбежно губят своят прототурюкски език. По-ранното напредване чак до Северна Панония очевидно се осъществява единствено като подчинени съюзници на държавата Само (Шамбат) на Кара булгари (Западни българи) през периода 630-658 г.

Хорватите/хървати (Чхорбат, Хорват) остават съседи на сърбите в Западните Балкани, но сърбите следват хърватите, т.е. сърбите имат конотация на „крепостни“, което показва техния зависим статус от прототюрките хървати. Тази история е една от многото, която е показателна как прототюркските езици на Балканите и в Източна Европа се преформатират в словенски и църковно-словенски.

Още през 679 г. къпчаките възстановяват Тюркския каганат и самите гьотюрки стават постепенно известни като къпчаки в тези региони. Около 692 г. къпачките и печенегите от Кангар, съсредоточени в земите между реките Черен Иртиш и Сърдаря поставят основата на империята Дешт-и-кипчак, която след няколко века ще се разположи върху земите от Източна Влахия до Казахстан. През 692 г. къпчаките/кумани, смесени с бесенио/печенеги контролират организирането на държавностите в Дешт-и-кипчак, като заемат трайно земите между Черен Иртиш и Сърдаря, тоест, „сърцето” на Кангар каганат. Настъпва 700 г. и на юг къпчаките вече доминират около Аралско море, а година по-късно подчиняват земите до планината Урал. През 701 г. река Амударя все още се влива в Каспийско море, но няколко десетилетия по-късно, поради  климатични промени, бесенио/печенеги се преместват към същата река, продължаваща да се влива в Каспийско море. Малко по-късно, след пресъхването ѝ, печенегите се настаняват край източните и северните брегове на Каспийско (Хазарско море). Някъде по това време и по-конкретно през 732 г. по нареждане на един от могъщите тюркски кагани Кул Тегин е направен надпис в Орхон, където сред изброяването на тюркските държави и съответните събития се споменава и конфедерацията Кангар, като е записано, че Кангар е съюзник на Източния тюркски каганат и враг на Западния трюкски каганат.

Между 700-750  г. Кангар се разширява на север и изток, превръщайки се в голяма империя. През 751 г., година след края на Кангар каганат, става грандиозната битка край река Талас, по време на която тюрките карлуки в съюз с арабите разгромяват китайците и прекратяват завинаги инвазията на Китай в западна посока и Европа. След тези събития, съдбата на кумани/къпчаки и печенеги/бесенио временно се развива по два различни еволюционни вектора, когато след векове отново ще се преплете. През 750 г. печенегите (бесенио, кангари) са вече съседи на изток на уйгурите.  Според китайски източници, печенек е „баджанак”, под формата  Be-cha-nag, също и в тибетски превод от 751 г. През 750 г. Кангар канагат завършва своето еволюционно развитие със седалище Сърдаря и голяма част от кангарите, начело с бесенио/печенег се настаняват в Източна Европа, по-конкретно върху земите на Хазария.

Около 800 г. печенегите живеят между реките Емба и Яик, като така поемат контрол над търговския път от Итил/Волга до Хорезм, нанасяйки удар по хазарската търговия и стават техни опасни съседи. По тези земи, най-близки и естествените съюзници на печенегите се превръщат някои от оногуро-булгарите от Северното Причерноморие и Кавказието, които също са зависими от хазарите, станали вече наследници на Западнотюркския каганат. Поради тези причини, около 830 г. хазарите и някои огузки общини, решават да разгромят техните родственици печенегите. Независимо от тези намерения, разгромяването се отлага в необозримо бъдеще, а през 840 г. маджарската конфедерация от 7 племена, предвождана от оногурско-българския клан Арпад от рода Дуло, първо се заселва в Атилкузу, т.е. южната част на Днепър покрай десния бряг откъм съвременна Украйна, през която територия текат пет големи реки: Днепър, Буг, Днестър, Прут и Серет. Три години по-късно печенегите се придвижват все по-близо до Балканите, но вече като съюзници на Дунавска България и с договор с българския цар Шамгун (Симеон). Следствие на това, печенегите принуждават маджарската конфедерация да се пресели още по-западно, като освободи земите около делтата на Дунав. Всички тези събития дават възможност на печенегите трайно да се настанят в Северното Причероморие, което контролират над 150 години.

(Следва)

Част първа – тук

Част втора – тук

Проф. Стоян Иванов Динков е геополитик, писател и художник. Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател и съучредител на Центъра за стратегии и анализи.

24rodopi.com