Произход на помаците - IV: Как огузите превзели земите на Ак Булгар

Проф. Стоян Динков

Четвърта част

Между 860-880 г. съюзническите сили на хазари и огузи постепенно и упорито започнали да изместват своите родствени печенеги в западна посока,  тъй като те заплашвали търговските им маршрути и селско стопанство. Това е причината, печенегите масирано да се заселят по поречието на река Дон. По същото време, маджарите под управлението на тюркския клан Кабар, се съюзяват с хазарите. Така около 870 г. кимаците се придвижили на запад, окупирайки земите на печенегите-кангари. Печенегите осъществили съюз с башкирите масгути/масагети и някои постсарматски родствени племена, предимно от фино-угорската група. Благодарение на това, печенегите успели да преодолеят границите на Хазария и изтласкали маджарите към Централна Европа. Между 889-893 г. печенегите вече са изместили маджарите от делтата на Дунав към Карпатските планини. Около 893 г. печенегите спират преследването си на маджрите при Днепър, насред тежка зима близо до устието на река Буг. Катастрофално студената зима на 892-893 г. замразила реките Итил (Волга) и Дон, което помага на печенегите да се прехвърлят през ледовете и да се отдалечат от огузите. Така огузите превзели земите на Ак Булгар, които преди това са контролирани от печенегите и „белите булгари”- Оногур (ак булгар, белите булгари, източните). Огузите се заселват по тези земи, като по същество Източното хунско крило на Оногур/Утигур – 30 огура/общини преминава от огурите към огузите през 894 г. Следствие на това, печенегите заели западните територии на Северното Причерноморие, т.е. земите на Кара Булгар, старите райони на токурогурите (кутригури, 9 племена, токузогуз). Продължилото смесване на печенеги и карабулгари придобило огромна сила, което им позволило да атакуват заедно племената на маджарите, които бързо се изтеглят от делтата на Дунав и навлизат в Трансилвания и Горна Тиса. Достигайки до тази география, печенегите и карабулгарите напълно логично оъществяват съюз с цар Симеон I (Шамгун, владетел на Дунавска България, Туна Булгар). Съюзът се осъществява през 895 г. Новите съюзници принуждават маджарите да се заселят в земите на съвременна Унгария, а император Лъв VI, след великата победа на булгаро-печенегите край Булгарофигон през 896 г. започва да им плаща унизителен годишен данък. Маджарските земи от делтата на Дунав и земите край Днестър вече станали владение на печенегите.

Според Ибн Русте, от 912 г. печенегите водят на изток дълги войни с хазарите и буртасите (родствен на печенегите тюркски народ, част от кангарите). Останалите в Централна Азия печенеги станали зависими от карлуките, които ги настаняват в земите край Аралско море.

През 948 г. император Константин Порфирогенет (948-952) в  „D’Administrando Imperio” пише, че печенегите се състоят от няколко основни общини: Ердем с водач  Байча, Хор/Чор/Чаравон с водач Кюгел, Гюла (Гюл) с водач Коркут хан, Кухей с водач Ипа, Карабай (Кара бей), Толмах с водач Кортан, Капан с водач Язи, Чобан (Цопон или Шопон/Шопи) с водач Бата хан. През същата година, групировки печенеги от общините Ердем, Хор/Чор/Чарват/Хърват се настаняват източно от Днепър, Ердем заема течението на Днестър, Гюла край Прут, Капан по Долен Дунав, Карабай между Днепър и Буг, Кулбей покрай Донец, Толомах в района на Дон, вливащ се в Черно море.

Конфедерацията на печенегите-кангари/бесенио-бошняци може да се разглежда на Балканите и като съюз на независима кангарска/хърватска държава и бесенио-бошняшка държава. Кангар - Бесенио-бошняк/босняки – сред тях бъдещите торбеши в Босна и Херцеговина. Показателно и исторически важно е описаното през 950 г. от големия историк, географ и изследовател Ал Масуди. Той споменава печенегите като един от големите тюркски народи.

През 965 г. княз Светослав от Киев превзема тюрко-булгарската цитадела Саркел, в отговор на което през 969 г. печенегите, под предводителството на Кюра хан превзема Киев, столицата на Светослав. Само след три години, прз 972 г. 8 племена на печенегите, водени от Кюра хан, отмъщават на Светослав за това, че е нападнал Дунавска България и превзел столицата ѝ Преслав. В страховита битка край устието на Днепър, печенегите разгромяват армията на Светослав, а от главата му правят чаша за вино, подобно на Крум хан с главата на император Никифор Геник. На самата чаша има надпис: „Който иска чуждото, губи своето”.

През 990 г. започва масирана миграция на къпчаки/кумани в Европа. Това поставя и край на Кангарския съюз на печенегите в Източна Европа (750-990). Под непрекъснат натиск на народите, ръководени от Къпчак съюз, центърът на държавата Кангар/Бехен/Босняк/Печенег се премества на запад в Балканите.

(Следва)

Част 1 – тук

Част 2 – тук

Част 3 – тук

 

Проф. Стоян Иванов Динков е геополитик, писател и художник. Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател и съучредител на Центъра за стратегии и анализи.

 

24rodopi.com