Трима автори, на 6 езика, ще бъдат представени в Арт галерия „Кръг“ по повод Международния ден на майчиния език.
В галерията могат да се видят рисувани пана с височина от 3 до 4 м с писани
на ръка стихове на 6 езика на трима автори, родени в България. За двама от тях
майчините езици са едновременно български и турски – Азиз Таш и Бехрин Шопова.
Азиз Нашми Шакир-Таш е роден в Смолян, завършва „Арабистика” в Софийския
университет, защитава докторантура в област „История на науките” в Истанбулския
университет, сега работи в департамент „Средиземноморски и източни изследвания”
към Нов български университет. Автор е на 5 поетични книги на български ез.,
пише стихове на български и турски, превежда поезия и проза от турски и арабски
език, както и от български на турски. Негови са преводите на турски ез. на „Житие
и страдалчество на грешнаго Софроний“, „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за
българите“ на Петър Мутафчиев. Самият той е превеждан на английски, унгарски,
арабски, персийски, руски, малайски и хърватски, и е канен да чете свои творби
на знакови места по света като Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър
„Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд”, кулата „Манара” в Куала
Лумпур.
Бeхрин
Шопова е родена в Търговище. Завършва Академия за музикално, танцово и
изобразително изкуство в Пловдив с инструмент пиано. В момента работи в
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Любовта към
музиката определя насоката на магистърската й теза „Традициите и фолклорът на
турския етнос в България“, както и на дисертационния ѝ труд: „Локална
музикалнофолклорна култура в селища с турско население от Североизточна
България“. Изследванията ѝ са фокусирани върху мюсюлманските общности, сред
които изследва религиозна и традиционна ритуалност. Пише поезия на български и
турски.
Славея
Неделчева е докторант в Института за балканистика с център по тракология към
БАН. От 2017 до 2021 г. е трети секретар в Посолството на РБ в Косово и
Прищина. Завършила е Балканистика в Софийския университет, а магистърската ѝ
теза е посветена на чамите (албанска етническа група), тяхната история, език,
литература и култура, а темата на дисертацията ѝ е „Бекташизмът в албанската
литературна традиция (19 и 20 век)”. Учила е в Тиранския университет,
Аристотелския университет в Солун, Международното училище на университета в
Хайфа, в университетите в Янина и Прищина. Работила е във Външно министерство,
българското посолство в Косово и като координатор за Албания, Косово, Гърция,
Румъния и Македония на музикалния канал Balkanika Music Television. Във впечатляващото
й CV е отбелязано: „My mother tongue is Bulgarian and I speak Albanian, Greek,
Turkish, Hebrew (ככה ככה), and, of course, English.“ Владее албански, турски,
английски, гръцки и иврит и пише поезия на всеки от тези езици. Най-голямата ѝ
страст е дешифрирането на османотурски ръкописи.
24rodopi.com
Изчезващ вид
ОтговорИзтриванеПоетите се хранят със живот,
те мислят със сърцето си,
а то е сляпо
(животното се храни в буквената ясла,
живее да обича и да страда,
и е самотно като пещерен човек).
Поетите си спомнят всеки звук на поглед,
дъха хриптящ при първата ви среща,
мълчанието на увехналите думи
и всичко видимо си спомня за невидимото.
Поетите са толкова различни от хората наоколо,
строят от пясък къща върху облак,
добре е да са защитени от закона.
Поетите пътуват във мига,
пътуват в себе си,
те могат да избягат от страха -
една идея ги спасява,
живота си обличат в думи.
Ръката пише
и поетът диша.
........................................