Някога предложи Доган за Нобелова награда, днес иска депутатите да защитят вълците! Кой е Еркан Хаджимустафа

24rodopi.com/Коментари/Политика

Кой е Еркан Хаджимустафа, който писа отворено писмо до кърджалийските депутати за защита на вълците?

Отговорът от самия активен някога в политиката Еркан Хаджимустафа, предложил Ахмед Доган за Нобелова награда, а днес живеещ и работещ в Германия:

 "През годините медиите създадоха невероятен ореол на Ахмед Доган като единствен и незаменим лидер, мъдър стратег, учен и философ, най-успешният политик в България. И аз, като млад човек и студент в Кърджалийския филиал на Пловдивския университет (1998-2002г.), ежедневно четящ всекидневниците "Труд" и "24 часа", също - като много други младежи - бях запален от харизмата на "великия" лидер. Не пропусках да прочета негово интервю или изказване по актуална тема. Спомням си, че бях чел интервюто на Илиана Беновска с Доган, което бе оформено под формата на книга от поредицата "Кой кой е".

Спомням си също и биографичната книга на  Иван Палчев "Ахмед Доган - опит за политически портрет", която също бях прочел на един дъх. Журналистката Валерия Велева пишеше много често за него във вестник "Труд".

Жадно попивах всяка информация, свързана с Доган. За мен той се бе превърнал едва ли не в политически идол. Медиите преекспонираха заслугите му за запазване на етническия мир в България, давайки за пример войната в бивша Югославия. Стигна се дотам да ми хрумне идеята да го предложа за... Нобелова награда за мир.

През 2001 година вече бях председател на Студентския съвет на така наречения Учителски институт и бях избрал датата на студентския празник - 8 декември- (2001 година) да обявя публично предложението си в кърджалийски вестник. Бе организирана и подписка за тази цел, както и официално запитване до Нобеловия комитет за процедурата по номинирането. От там отговориха, че номинации могат да правят само депутати, председатели на партии и професори по право.

Въпреки този отговор, не се бях отказал от идеята, а пренасочих усилията си към "лов на политици".

През месец април на следващата година (2002) в Кърджали гостуваше тогавашният председател на БСП Сергей Станишев и  обсъдих идеята с него на кафе, "на четири очи".

Тогава Станишев заяви, че не може да вземе еднолично решение за подкрепа на тази идея и че трябва да обсъди предложението във Висшия съвет на партията. По-късно ми отговори, че не са стигнали до единно становище.

Скоро след тази случка, при едно от гостуванията на Националния изпълнителен съвет на СДС под наслов “СДС слуша България”, споделих идеята и с лидера на СДС Надежда Михайлова, а на областната конференция на ДПС в Кърджали през септември 2002 г. делегатите и самият Доган се запознаха с предложението и развитието му до онзи момент.

Тогава Доган спокойно и без охрана обикаляше сред хората. Бе поел историческата мисия да осъществи мирния преход в страната. Събитията в бивша Югославия бяха нагледен пример за това какво може да се случи.

Днес, 20 години по-късно, оценките, естествено, са по различни от това, което очаквахме и мечтаехме да се случи. Швейцария на Балканите така и не станахме. Вероятно помните идеите на Доган за индийските биволи и за икономическото развитие.

Идеята за привидно участие на турския етнос  във властта, което участие да гарантира правата и свободите му, с годините стана заложник на много други интереси. Днес всеки сам може да си направи равносметката кои от първоначалните идеи и цели за благоденствието и просперитета на нацията ни са осъществени".